Демографията е наука за населението - съвкупността от хора, които живеят на дадена територия и са в устойчиви социални отношения.
Задача на демографската наука е опознаването на законите и закономерностите на развитието във времето и пространството на населението, т.е. на демографските процеси, анализ на проблемите в тази област и изясняване на възможностите за тяхното решаване.
ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ
Отразяват естественото възпроизводство, миграцията и изменението на различните структури на населението.
Те са многообразни по своята същност и форма на проявление, сложни са по характер, взаимо-свързани и реализиращи прави и обратни връзки с всички останали процеси в общественото развитие.
ВИДОВЕ ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ
ИЗМЕНЕНИЯ В ЧИСЛЕНОСТТА НА НАСЕЛЕНИЕТО
Естествено движение на населението – раждания и умирания, брачност и разводи.
Механично движение на населението – миграционни процеси, обхващат входящи процеси (имиграция) и изходящи процеси (емиграция).
Миграцията е явление със сложна структура, различават се постоянна, временна, вътрешна, външна, индивидуална, групова и т.н.
Причините за миграция са разнообразни: за по-големи доходи, за професионално израстване, за намиране на работа след безработица, за започване на нова работа, околната среда, съкращаване на трудови пътувания, навици и битови предпочитания, близост до роднини и етническа общност, близост до централен град и др.
Миграцията предизвиква икономически, социални и политически ефекти.
ИЗМЕНЕНИЯ В КАЧЕСТВЕНИЯ СЪСТАВ НА НАСЕЛЕНИЕТО
Разнообразието на структурите на населението е твърде голямо: възрастово-полова, семейна, образо-вателна, етническа, според доходите, заетостта, место-живеенето и др.
Определени структури на населението са водещи за икономическия растеж. Те са и база за ефективната насоченост на социалната политика – структурно-диференцираната социална политика.
АКТУАЛНИ ДЕМОГРАФСКИ СТРУКТУРИ ЗА БЪЛГАРИЯ
Териториално разпределение на населението – най-често се характеризира с численост и гъстота на населението по райони и населени места – от над 100 души/кв.км до под 20 души/кв.км.
Възрастов състав на населението – тенденцията за застаряване на населението в България е категорична, при това тя е с постоянно засилващ се във времето темп.
Демографското застаряване не е характерно само за България, но е факт, че темповете на остаряване на българската нация са едни от най-високите в света.
Етнически и религиозен състав – необходимо е разграничаване на тези два вида структури. Приоритетна е етническата структура, защото най-бедните са цигани, сред турците има по-висока безработица.
Образователно ниво на населението – много важна качествена характеристика, влияеща върху цялостния обществен живот и икономическото развитие:
- измерва се с брой години, прекарани в училище – средно българина прекарваше 8,5 г., днес намалява до 6 г.;
- прогнозите за следващите години са, че делът на неграмотното население ще се увеличава, което означава ниска квалификация, невъзможност за реализация на трудовия пазар, нужда от социална защита.
Заетост на населението – екстремни регионални различия.
ОЦЕНКА И ПРОГНОЗИРАНЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОЦЕСИ
Преки методи – използват статистически данни за населението през изминали периоди и към базисен момент във времето.
Косвени методи – демографските характеристики се свързват с икономически, социални, политически и др. показатели. В сравнение с преките методи се характеризират с по-голяма достоверност на получените резултати, но приложението им е по-ограничено поради сложността им и по-трудното им информационно осигуряване.
Тези методи са определящи за достоверността на изводите от демографския анализ и за правилната оценка и прогнозиране на числеността и структурите на населението. Бъдещата оценка за числеността на населението може да бъде определяна само като оценка с някаква вероятност за реализация.
ВИДОВЕ ПРЕКИ МЕТОДИ
Сравнителен метод – сравняват се само съпоставими обекти и процеси, като комплекса от фактори, които определят тяхното развитие трябва да е аналогичен. По същество методът се състои в просто сравняване на изменението броя на населението в изследваната територия с изменението в друга територия, избрана за еталон.
Екстраполационни методи – посредством графики или математически функции тенденциите в изменението на числеността на населението могат да бъдат пренесени от миналото в бъдещето. За приложението им е необходимо да се разполага с достатъчно дълги динамични редове за числеността на населението. Такива методи са приложими, когато може да се докаже, че въздействието на икономическите, социалните и политическите фактори върху броя на населението няма да се измени в бъдеще.
Анализ на съставните части на прираста.
ДЕМОГРАФСКИ ПРОГНОЗИ
Въпреки наличието на богат и добре разработен методически инструментариум, прогнозните оценки на числеността на населението и на неговите структури поради вероятностния характер на демографските процеси често не удовлетворяват, от гл.т. на достоверността.
Поради това за нуждите на управленската практика е необходимо да се подготвят вариантни разработки, отразяващи възможното развитие на едни или други сценарии на въздействие на съвкупността на определящи фактори.
ПРОБЛЕМИ НА СЕМЕЙСТВОТО
В световен мащаб семейството, като основна социална структура, търпи дълбоки промени.
Обобщено, ситуацията може да се характеризира като криза на традиционната форма на семейството.
Тенденциите в развитието на българското семейство, формирани от икономическата криза, са негативни.
В Българи все повече се утвърждава моделът на семейство с едно дете. От всички семейства с деца повече от половината са с едно дете, многодетни са под 10%, като те са предимно от ромската етническа група.
У нас се раждат годишно 60 – 65 хил. деца/г., от тях 30 – 40% са извънбрачни, а преди 25 г. са се раждали 200 хил. деца.
При тази тревожна ситуация е неуместно лансирането в общественото пространство на идеи за съкращаване на отпуските за майчинство, оспорване на необходимостта от ефективни детски добавки, лишаването на младите семейства от възможност да придобият първо жилище и др.
ДЕМОГРАФСКА ПОЛИТИКА
Поради комплексността и многофункционалността на обекта й – населенето с неговите потребности, интереси и реализация в обществения живот, тя има интегрален характер, синтезира елементи от: икономическа политика, социалната политика (в широк смисъл), духовна политика, етика и морал, правни норми, екологична политика, и др.
Такава политика, съобразена с държавната специфика, се провежда във всички развити държави. Поради стохастичния характер на демографските процеси тя е по-скоро регулативна, отколкото директивна. Държавата създава предпоставки и условия за насочване и развитие на демографските процеси.
Динамиката на демографските процеси не позволява ефективното им регулиране на основата на основата на несистемни, конюнктурни въздействия.
АКТУАЛНА ДЕМОГРАФСКА СИТУАЦИЯ В СВЕТОВЕН МАЩАБ
Тенденция към увеличаване на населението.
Ежедневно се раждат 210 – 220 хил. души, според прогнози на ООН около 2050 г. населението на света се очаква да надмине 9 млрд. души.
Населението е неравномерно разпределено по територията като брой, като социални групи, като развитие на държавите и на културата.
Тенденцията към концентрация на населението в градовете.
Неравномерността поставя сериозни проблеми пред социалната политика на глобално ниво от около 6 млрд. души население се счита, че богати са едва 1 млрд., т.е. 5 млрд. са бедни и се нуждаят от социалната защита.
Неравността поставя и проблеми на вътрешно-държавно ниво – териториални диспропорции.
АКТУАЛНА ДЕМОГРАФСКА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ
През последните години е налице устойчива, обективна и с нарастващ потенциал тенденция към влошаване на демографската ситуация, придобиваща характер на демографски срив.
Проблемите досега се намират извън контрола на обществото и държавата. Приемането има като обективна даденост без усилия по преодоляването им поражда силно безпокойство от гл. т. на бъдещето на българската нация и държава.
Числеността на населението рязко намалява (от близо 9 млн. д. в края на 80-те г. до 7 718 750 души към края на 2005 г.
Това се дължи, от една страна, на отрицателния естествен прираст (от –5 до –7 на 1000 души), формиран от 60 – 70 хил. раждания (при 115 – 120 хил. аборта) и около 110 – 120 хил. починали.
Криза в раждаемостта – тенденцията рязко се задълбочи след 1990 г.
Тоталният коефициент на плодовитост от около 2.2 през 1970-1975 г. е намалял на 1.1-1.23 за 2000-2005 г.
Българското население старее, като този процес не може да бъде овладян в близките 10-15 г.
Налице е почти необратимо стесняване на възможностите за нормално възпроизводство на населението, в т. ч. и на работната сила.
Етнизация на проблема с раждаемостта – особено чувствително негово измерение (на 100 живородени деца 70 са от ромската общност).
Засилена икономическа емиграция – износ на раждаемост, образованост и квалификация, които са заплащани от цялото население.
Проявления на кризата в раждаемостта:
- намаляването на раждаемостта и влошаването на нейната структура е сложен социален проблем;
- демографското свиване е пряк риск за държавната цялост – обезлюдени са огромни територии, изоставени са уникални природни ресурси;
- намалява работната сила и недостига качествената работна сила, способна да усвоява съвременните знания и технологии;
- налице са сериозни дефицити в пенсионната и др. социални системи, базирани на солидарността на поколенията;
- свръхраждаемостта на ромските слоеве, съчетана с тяхната маргинализация създава потенциално застрашени от асоциално поведение несоциализирани контингенти от поколения, за които държавата трудно и в обозрим период може да осигури ресурси за тяхната интеграция.
Тенденциите в смъртността и продължителността на живота са изключително тревожни.
В сравнение съд страните от ЕС смъртността в България е най-висока. За повечето европейски държави е от порядъка на 500-600 души на 100,000 души при 1,102.62 души за България.
Катастрофално е положението с детската смъртност – на водещо място в света сме по този показател и на нива 3 – 4 пъти по високи от ЕС.
Средна продължителност на живота – в ЕС 75,8 г. за мъжете и 81,9 г. за жените, в България тя е съответно 68,5 г. и 75,4 г.
Висока социална смъртност сред мъжете между 50 и 60 г. – смъртността от естествен процес все повече се превръща в социална, обхващайки все по млади генерации.
