Лекции по Икономика

3. Решенията в едно предприятие

Решенията заемат централно място в икономическата теория за предприятието, ориентирана към решенията и системния анализ, като те трябва да способстват за реализирането на определени цели на предприятието. Тези цели в крайна сметка се базират на една фирмена философия, формулирана от лицата, отговорни за взимането на решенията, която философия пък от своя страна е израз на една специфична фирмена култура.

3.1. Фирмена култура и фирмена философия
фирменаta култура е базисна цялост от общи ценностни и нормативни представи, както и различните модели на мислене и поведение, които характеризират решенията и действията на членовете на едно предприятие.
Предприятието като отворена социо-техническа система има поставени цели. Тези цели в много по-голяма степен са резултат от процесите, формиращи целите. Фирмената култура се концентрира във формулирането на една задължителна фирмена философия, която олицетворява определени стойности като база на конкретната система от цели на предприятието. Заедно с фирмения идеал, прецизиран в нея, тя, като една надстройка на системата от цели, представлява същевременно и една отправна точка за мисленето и действията, насочени навътре и навън.

3.2. Системата от цели на предприятията
Предприятията преследват едновременно много и при това твърде комплексни цели, които се концентрират в една система от цели .
Конкретните цели на предприятието могат да бъдат разделени на следните видове цели:

Видове фирмени цели:


- Формални цели: абстрактни цели, които най-често се могат да се изразят в монетарни величини; например: Цел печалба (в Евро/период)
Цел оборот (в Евро/период)
Цел ликвидност (в Евро/период)
Цел растеж (в %)
Цел пазарен дял (в %)
- Делови цели: (конкретни мерки)
Например: Реализиране на определена програма за продуктивност
Подобрения на продукта
Рекламни мерки за продажба
- Други цели:
Например: Фирмена сигурност
- Социални цели
Цели по отношение на качеството
Цели по отношение екология

Тези цели се намират в различни взаимозависимости помежду си:

Конкуренцията между целите изисква претегляне на основните и вторичните цели. Комплементарността (допълването на целите) прави възможно да се разграничават главни, междинни и подчинени цели, което води до създаване на една йерархия на целите.
Определянето на целите протича в рамките на един колективен (групов) процес на взимане на решения, при което отделните индивиди в този колектив (група) се опитват да осъществят собствените си цели чрез директно или индиректно участие в процеса. Процесът на формиране на целите представлява винаги един процес на преговори, тъй като много рядко целите са съвместими една с друга от самото начало. Противоречивите интереси на участниците в този процес трябва да бъдат изгладени. Ето защо и системата от цели на едно предприятие почти винаги представлява компромисно решение.

3.3. Лица, отговорни за взимането на решения и фирмена етика
По принцип в капиталистическите икономически системи собствениците на средствата за производство, тоест собствениците на капитала са в същото време и отговорни за взимането на решения. Все пак те могат да делегират правото за взимане на решения на назначено ръководство (управители, управителен съвет, мениджъри). Това делегиране зависи от юридическата форма, но също и от големината на предприятието. Чл. … на конституцията подчертава социалната отговорност на собствеността, от която е изведена институцията на фирменото съучастие.

Разбирането за ролята на лицата, взимащи решенията в предприятията, която те играят в обществото, в момента се преразглежда. Така например натискът на екологичните проблеми раздвижва обществото. Все повече се изисква включването на етични съображения в стопанската дейност. Американският израз “етика на бизнеса” води до една всеобхватна фирмена етика, която трябва да стане основна част от фирмената култура. Контролът на големите предприятия също се съблюдава все по-строго. В резултат анализите и препоръките на икономическата теория за предприятието в рамките на “фирменото управление” трябва да доведат до по-голяма прозрачност и контрол в реализирането й.

3.4. Мениджмънт
При структурирането на предприятията по фактори към производствените фактори се добавя и фактора на управленски труд (отново Приложение 5). Този фактор обхваща единното ръководство на предприятието, мениджмънта, в което се планира, организира и контролира комбинацията от човешка работна сила със средствата за производство, суровините и материалите . Решенията на ръководство се простират от формиране на волята до налагането й и съдържат избора на цели и предоставянето на необходимите за това средства. Следователно мениджмънт означава в еднаква степен ръководство и предприемаческа дейност.

Функцията на мениджмънта в тесен смисъл:
- в сферата на човешката функция: мотивация, комуникация (информация), организация
- в сферата на материалните задачи: планиране, взимане на решения, контрол