Логистиката на снабдяването е една от основните логистични подсистеми. Тя разглежда процесите на движение на суровините, материалите, елементите и резервните части от пазара на доставчиците, до склада за суровини и материали в компанията. Материално-техническото обезпечаване е основен процес в производствено-търговската дейност на всяка компания, който е насочен към обезпечаване на компанията с необходимите и ресурси. В този смисъл логистиката на снабдяването представлява процес на проектиране и управление на материалните потоци в процеса на обезпечаване с материални ресурси. Своята същност логистиката на снабдяването реализира чрез решаването на 4 основни задачи:
1 – определяне на предмета(структурата на доставките) – тази задача се решава съвместно от службите(отдели, дирекции, специалисти) по материално-техническо снабдяване на компаниите и производствените служби. Тя включва определяне на наименованията на необходимите суровини и материали, техните характеристики, експлоатационни и качествени характеристики и необходимите количества за определен период от време или по определена поръчка.
2 – избор на доставчик – предполага извършване на анализи на пазара на доставчиците, избор на потенциални доставчици, провеждане на процедура за избор измежду потенциалните доставчици(много важен етап, защото по начина по който е организиран избора предполага и начина за извършване на контрола). Важно е при избора на доставчик да се изберат поне двама по възможност доставчици, за да не изпада компанията при по-нататъшната си работа в зависимост от доставчиците.
3 – определяне на обема на доставките – доставките, договорени с доставчиците могат да бъдат извършени еднократно или за по-продължителен период от време по определен график. Определянето на обемите на доставките се извършва съгласувано с финансово-счетоводните отдели, складовото стопанство, транспортните служби и др. При определяне на тези обеми на доставките е необходимо да се отчита обема на производството за периода, за който се извършва доставката, разходните норми и складовите наличности по съответните наименования.
4 – определяне условията на доставката – на този етап се предполага да се уточняват някои детайли по доставката, свързани с начина на заплащане, вида на транспорта, опаковката, някои допълнителни срокове и др.
От организационна гледна точна материално-техническото снабдяване на компаниите може да бъде централизирано или децентрализирано. При децентрализираното снабдяване правото на организация извършване на доставките имат специалисти, работещи в отделните клонове, териториални поделения, структурни звена на компанията. Всеки за своето звено. Преимуществата на тази форма на снабдяване, намаляване на сроковете за доставка, по-добро познаване на потребностите на съответното звено и следователно доставка на суровини и материали, които удовлетворяват тези потребности най- добре и възможност за създаване на по-добри контакти с доставчиците.
* Централизираното снабдяване има следните преимущества:
1 – отсъствие на административно дублиране и по-добро използване на персонала в снабдяването
2 – получаване на по-високи отстъпки поради покупка на по-големи количества
3 – повишаване на контрола за изпълнение на задълженията по снабдяването
4 – развитие на професионалните навици и квалификацията на специалистите
5 – стандартизация на закупените материални ресурси, изделия, машини и съоръжения.
