1. Същност и значение на хронологичните и систематичните счетоводни записвания- текущото счетоводно отчитане на извършваните в предприятието стопански операции обхваща два етапа:
- хронологично отчитане
- систематично отчитане
Процесът на хронологичното счетоводно отчитане започва с първичното отразяване на стопанските операции, т.е. със съставянето на първичните счетоводни документи и завършва със завеждането на т.нар. хронологични счетоводни регистри. При хронологичното отчитане счетоводните статии, които се съставят за отразяване на стопанските операции в предприятието се записват в хронологичен регистър и получават съответни номера по реда, по който са съставени. Чрез тези номера по нататък счетоводните статии се идентифицират, при извършване на цялостната обработка на счетоводната информация. Според възприетата в предприятието счетоводна форма, хронологичният регистър може да бъде- дневник, регистрационен журнал и други. Хронологичният регистър освен за последователно регистриране на счетоводни статии служи и за набиране на контролни суми, като например- оборота до съответна дата или зададен месец. Той може да се съставя в различни таблични форми и съдържания, но във всички случаи е елемент на техниката на текущото счетоводно отчитане. След хронологичните записвания следва етапът на систематичните записвания, които се извършват чрез завеждане на счетоводните сметки. Систематичното счетоводно отчитане бива два вида- синтетично и аналитично. Чрез синтетичното отчитане се набира обобщена информация за състоянието и измененията на отчетните обекти. Характерно за него е това, че се осъществява само в стойност. За синтетичните сметки се откриват и попълват регистри за синтетично отчитане. Основен регистър за систематични записвания е главната книга на предприятието. Аналитичното отчитане към синтетичните сметки се осъществява синхронизирано със синтетичното отчитане при спазване на изискванията за аритметично равенство на записванията. Чрез аналитичното отчитане се осигурява конкретна, подробна и детаилизирана информация за определени отчетни обекти. Характерно за аналитичното отчитане е, че при него в съчетание с паричния измерител може да се използват също натурални или трудови измерители.
2. Обобщаване и проверка на данните от текущото счетоводно отчитане. Съставяне на оборотни ведомости- периодично, обикновено в края на отчетния период се налага да се извърши проверка на правилното и точно записване по всички счетоводни сметки, както и да се обобщят съдържащите се данни в тях. Това се постига чрез съставяне на оборотни ведомости. Те представляват специални таблици, които се използват като средство за обобщаване и проверка на данните от текущото счетоводно отчитане. Според предназначението си оборотните ведомости могат да бъдат:
а) оборотна ведомост на синтетичните сметки- тя се съставя въз основа на данните за всички синтетични сметки на предприятието;
б) оборотна ведомост на аналитичните сметки към дадена синтетична сметка- съставя се като се използват данните за аналитичните сметки, които се водят към синтетичната сметка;
Според начина на изграждане оборотните ведомости биват:
а) обикновени
б) шахматни
Обикновената оборотна ведомост на синтетичните сметки съдържа списък на синтетичните сметки, началните салда по тях, оборотите и крайните им салда. Характерно за обикновената оборотна ведомост на синтетичните сметки е това, че е задължително в нея да се получат три двойки равни контролни сборове, а именно:
-първо- общата сума на началните дебитни салда трябва да бъде равна на общата сума на началните кредитни салда (това равенство произтича от равенството между сумите на актива и сумите на пасива в началния счетоводен баланс, от където се вземат данните за началните салда на счетоводните сметки)
-второ- общата сума на дебитните обороти трябва да бъде равна на общата сума на кредитните обороти по всички синтетични сметки (това произтича от прилагането на способа двойно записване по счетоводните сметки)
-трето- общата сума на крайните дебитни салда, трябва да бъде равна на общата сума на крайните кредитни салда по синтетичните сметки (липсата на посочените равенства на контролните сборове показва, че изискванията на способите двойно записване по счетоводните сметки и балансово обобщаване не са спазени и че са допуснати грешки при текущото счетоводно отчитане, които трябва да бъдат отстранени).
Като недостатък на обикновената оборотна ведомост може да се посочи това, че не дава представа за кореспонденцията за счетоводните сметки. Така информация може да се осигури чрез съставяне на шахматна оборотна ведомост. В нея намират отражение общите кореспондиращи суми между счетоводните сметки и това дава възможност за разкриване на грешки в кореспонденцията по сметките. Въпреки тези предимства в счетоводната практика, шахматната оборотна ведомост се прилага рядко, тъй като при голям обем счетоводни записвания изготвянето и е доста трудоемко.
