На всички обекти задължително трябва да се дава парична оценка. Натурални показатели за състава и движението на материалните активи задължително се превръщат в стойностни чрез паричната оценка на наличните, постъпилите или изразходваните капитали. Същото се отнася и за валутните активи и пасиви, които се отчитат по тяхната левова равностойност според курса на Централната Банка към датата на придобиване. А след преоценка по курса в края на всеки месец.
Познати са два вида оценка:
Текуща оценка - това е оценката, която се дава на активите при тяхното придобиване или на пасивите при тяхното възникване, съгласно счетоводния закон. Текущата оценка се извършва по т.нар. историческа цена, която съставлява обекти към момента на възникването им в предприятието.
Историческата цена бива:
1. Цена на придобиване – включва както покупната стойност, така и всички разходи свързани с придобиването на съответния обект. Тя се прилага за обекти, които се доставят отвън в предприятието.
2. Себестойност - прилага се за обекти, които се произвеждат в предприятието. Себестойността представлява паричен израз на разходите. Формирането на себестойността е свързано с прилагането на калкулирането. Калкулирането е изчисления с оглед да се формира себстойността.
Различаваме два вида себестойност:
- съкратена - включва основните производствени разходи, без които не може да се произведе продукта;
- пълнозначима себестойност - формира се чрез включване на допълнителни разходи (административни и разходи за продажба).
Калкулиране на себестойността. Различаваме следните особености на калкулирането:
- калкулационен период – през който разходите се калкулират обикновено в края на всеки месец;
- калкулационна сума – сумата на разходите през периода;
- калкулационен обект – обектът, на който се калкулира себестойността;
- калкулационна единица – на която се калкулира себестойността (един хляб, една кола и др.). Себестойността на единицата се ползва чрез разделяне на общата сума на разходите на количеството произведени единици. Изчисляването на общата себестойност се ползва чрез: фактическата себестойност = незавършеното производство в началото на периода + разходите през периода – намаление на разходите – незавършеното производство в края на периода.
Методите за калкулиране на себестойността:
1. Пряк директен метод;
2. Метод на изключване на разходите;
3. Кофиециентен метод – при който една суровина се използва за различни продукти;
4. Индексен метод;
5. Нормативен метод.
Справедливата цена е вторият вид оценка.
Прилага се безвъзмездно върху обекти или установени като излишък при инвентаризация. Това е действащата към момента пазарна или борсова цена. Оценява се по един от възможните 4 метода представени в Националния счетоводен стандарт /НСС/:
1. Първа входяща – първа изходяща цена;
2. Последна входяща - първа изходяща цена;
3. Средно претеглена цена;
4. Цена на конкретната партида.
Периодична оценка се извършва съгласно изискванията на Закона за счетоводството и НСС. Тя се извършва в края на годината но се позволява периодичната оценка и на други интервали. Наличните в края на годината материални запаси се преоценяват по нетната реализируема стойност, ако тя е по ниска от отчетната стойност. Активът от оценката се отчита като текущ разход. Паричните средства, вземанията и задълженията във валута се преоценяват в края на всеки месец по централния курс на банката. Активът се отчита като текущ финансов разход или приход. Дълготрайните активи се преоценяват в края на годината по справедлива цена. Разликата се отнася в преоценените резерви.
