Българското Възраждане се разделя на три периода:
1. XVIII в. - средата на 20-те год. на XIX в. - разложението на турското стопанство и военно-политическата с-ма; Засилване на стоково-паричната циркулация. Възниква национална буржоазия.
2. Завършва с Кримската война (1853-1856 г.) и съвпада с реформите на Османската империя.
3. Обхваща 50-70-те години на XIXв. и завършва с Руско-турската Освободителна война (1878 г.). Възрожденските процеси достигат пълна зрялост, формира се българската нация, полага се основата на Третата българска държава.
През XVIII в. и началото на XIX в. се разширява стоковото производство, градовете се развиват като търговско-занаятчийски центрове. Ако в по-ранните векове спахията не обръща внимание на земята си, то след войните той обръща своя поглед към нея. Присвоените от спахиите парцели постепенно се превръщат в частни земи (чифлици - те са средно по размер еднолично селско стопанство, чиято площ е от 60 до 150 дюнюма и се обработва от 1 чифт волове). Там се използва и наемният труд на ратаи, аргати, слуги и изполицата и кесима.
Основният резултат от появата на новите чифлици е обеземляването на селяните. Те възникват най-вече около големите търговски центрове, градове, панаири и тържища.
През XIXв. и началото на XXв. спахията изобщо не се интересува от своите задължения към армията, а само от своите владения. Премахва се спахийството, това води до аграрна реформа.
Аграрната реформа започва през 1832 г. и преминава през 3 основни етапа:
1. Етап на арендуването, продължава до 1840 г.
2. Междинен етап между арендната форма и пенсионирането на спахиите от 1840-1842г. Установяват се действителните доходи на леновете, за да може върху тази основа да се изчислят пенсиите на спахиите.
3. Третият етап започва през 1842 г. до 1844 г. По това време спахиите са пенсионирани, а ленните им владения отнети окончателно. Аграрната реформа създава нова структура в селското стопанство.
Българските селяни се превръщат в раетски (свободни) селяни, които притежават различни по размер земи. Някои от тях изнасят част от продукцията си на пазара. Раетското земеделие спомага за развитието на стоково-паричните отношения и налагането на новите буржоазни порядки. След Кримската война чифлиците са буржоазна форма на земевладение в селското стопанство.
На 18.II.1856 г. османското правителство приема нов реформен акт наречен “Хаттихумаюн”. Целта му е да се модернизират държавните институции и да се намали силата на националните движения. Според Хаттихумаюн се запазва живота, честта и имота на всички поданници. Реформира се съдебната с-ма и данъчната с-ма. С него се променя стопанството в империята, десятъкът си остава. Турското правителство провежда реформи за развитието на новите отношения, които налагат през 1864 г. основите на земеделски каси. Те отпускат заеми с 12% лихва. Тези каси не се превръщат в Земеделска банка каквато е била целта им.
Развитието на промишлеността: Голямо значение за развитието на занаятчийското производство има ферманът на Мустафа III от 1773 г. Чрез него се дава вътрешна автономия и държавно покровителство на еснафските организации. Той дава тласък на ръчното производство. През първата половина на XIX в. навлизането на нова технология води до увеличаване на производството в различни отрасли. Тогава се появяват работилници, в които има 4-5 чирака и 7-8 калфи. Характерно е абаджийството, гайтанджийството, табакчийството, памукчийството, мутафчийството и платнарството. Така възниква простата кооперация, която има повече работници от занаятчийската работилница.
Следващият етап в развитието на промишленото п-во е манифактурния - вълнено-текстилното производство. По-късно възниква и при гайтанджийството, табакчийството. Най-развита е разпръснатата манифактура. През 80-те год. на XIXв. навлиза фабричното производство в българските земи. На първо място е пак вълнено-текстилната промишленост. По-късно в копринарството, мелничарството, производството на хартия, сапун, кибрит и др.
Икономическо развитие и в търговията: През този период от българските земи се изнасят най-вече суровини от растителен и животински произход - вълна, памук, коприна, вино, дървен материал. Внасят се произведения на Западноевропейската манифактурна и фабрична пром. Разширяването на външната търговия се обуславя от нарастването на вътрешния стокообмен. Важна роля играят панаирите; Сезонни и специализирани седмични пазари.
През XVIII в. се разширява и кираджийската търговия - стоките се доставят от кервани.
През XIX в. пречките за развитието на търговията са:
1. Големите данъци;
2. Корумпираната турска администрация;
3. Вътрешните мита;
4. Лошото състояние на финансите;
5. Разбойническите нападения.
