1. Теоретични основи на финансите

Както по своя характер, така и по съдържанието си финансите са парично отношение. Счита се, че произходът на понятието е от Finis, Finare, което означава край, завършък с парично плащане. По-късно - Financia - парично плащане на определен падеж или на определена дата; Finances - приходи на държавния бюджет, като след време към тях се причисляват и разходи на държавния бюджет. За първи път Financia възниква в Италия през 13 - 15 век. Днес под “Финанси” се разбира парични отношения, които изразяват процесите, свързани с формирането и разходването на фондовете на държавата, предприятията и индивидите.
Финансовите отношения са парични отношения, но не всички парични отношения са финансови. Финансовите отношения имат своя специфика, която ги отличава от останалите парични отношения, а именно:
 инструмент за разпределение и преразпределение на БВП и националния доход;
 изразяват отношения, свързани с формирането на парични фондове (бюджети) със строго целево предназначение;
 имат условно-безвъзмезден характер.
За възникването на финансите е необходимо съществуването на две предпоставки: възникването на парите и възникването на държавата.
Парите са предпоставка за възникването на финансовите отношения до толкова, до колкото те предопределят формата на тяхното съществуване. Държавата е абсолютно необходима, за да възникнат финансовите отношения.
Държава - това е институция, която поставя началото на цивилизованото човешко общество. Тя не произвежда нищо, а за да изпълни своите първични функции, на нея са й необходими средства. Държавата набира ресурсите си от стопанските субекти.
Именно в процеса на изземване на средствата от стопанските субекти и предоставянето им на държавата възникват финансовите отношения. Те възникват по повод на задоволяването на т.нар. колективни потребности.
Финансовите отношения възникват на две равнища: на макроравнище /държавни, публични финанси/ и на микроравнище /индивидуални финанси - финанси на фирми, предприятия и на семействата/.