Обект на облагане с преки данъци са доходи и имущество. Поради това те се делят на две големи групи: преки имуществени данъци и преки подоходни данъци.
Обект на облагане при тези данъци е недвижимото имущество на гражданите. Тези данъци са местни данъци и имат общинско значение. Те финансират производството на т.нар. “местни блага”, които представляват публични блага, предоставени от общините. До края на 19 век преките имуществени данъци са били най-важният приходоносител за държавния бюджет.
В момента имат второстепенно значение. Преките имуществени данъци имат някои недостатъци, причина за второстепенния им характер в съвременните данъчни системи, а това именно са: разминаването между обекта на облагане (имуществото) и източника за плащане на данъка (дохода) и трудоемкият им характер. Преките имуществени данъци имат за основа данъчната оценка на имуществото (на основата на нормативи от МС и Парламента). Това ги прави нискорентабилни. Чрез преките имуществени данъци се осъществява двойно данъчно облагане - веднъж се облага имуществото, данъкът върху което се заплаща от доходите на собственика, но тези доходи вече са били обложени с подоходен данък. Независимо обаче от посочените слабости, те не са премахнати в съвременните данъчни системи и се счита, че допълват прогресивното подоходно облагане и имат социално значение.
Преките имуществени данъци могат да се подразделят както следва:
1) периодични (върху недвижимото имущество);
2) еднократни (например върху наследството).
У нас съществуват и се прилагат 5 имуществени данъка, а именно: данък върху недвижимите имоти; данк върху наследствата; данък върху даренията; данък при възмездно придобиване на имущество; пътен данък (върху МПС).
Данък върху недвижимите имоти
Данъчен обект
Като данъчен обект се разглеждат разположените на територията на страната сгради, дворни места, парцели, застроените земеделски и горски земи за действително застроената площ и прилежащия и терен. (Не се облагат с данък земеделските земи и гори).
Данъчен субект
Като данъчен субект се третират собствениците (физически и юридически лица) на подлежащите на облагане с данък недвижими имоти. При учредено право на ползване, данъчно задължен е ползвателят.
Данъчна основа
За данъчна основа се приема данъчната оценка:
• данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, които се водят като МДА по Закона за счетоводството, е отчетната им стойност;
• данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя както следва:
за сградите - данъчната оценка се определя, като разгърнатата застроена площ на сградата се умножи по базисната данъчна стойност, коригирана с коефициент за местоположение, и от резултата се приспадне овехтяването:
ДО = (БС х КМ) х Пл - О
за земите - данъчната оценка се определя, като площта на имота се умножи по базисната данъчна стойност, коригирана с коефициент за местоположение:
ДО = Пл х БС х КМ
Данъчен размер
За определянето на данъчния размер се използва данъчна ставка в размер 1,5 на 1000. Когато към 01.01 на годината, сборът от данъчните оценки на имотите, които лицето притежава, е над 100 000 лв., за превишението над тази стойност се дължи допълнителен данък в размер на 3 на 1000.
Особености при изчисляване на данъка
1) За имот, който е основно жилище, се заплаща данък в размер на 50% от дължимия.
2) За имот, който е основно жилище на лице с I или II група инвалидност, се заплаща данък в размер на 25% от дължимия.
3) За сгради, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитаро-хигиенно отношение за срок от 5 г., данък не се дължи. 5-годишният период започва да тече от датата на издаване на първоначалното удостоверение.
4) Данъкът, дължим за сградите-паметници на културата, се отстъпва на собтвениците срещу задължението да го използват за поддръжка и ремонта им. Данъкът не се отстъпва, когато сградата-паметник на културата се използва със стопанска цел.
5) За новопостроените сгради или части от тях се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.
6) За новозакупен имот купувачът дължи данък от началото на месеца, следващ месеца на покупката, освен ако предишният собственик не е внесъл наведнъж данъка за цялата година.
Срок за внасяне
Данъкът се плаща на четири равни вноски в следните срокове: от 20.02 до 31.03, до 30.06, до 30.09 и до 30.11 на годината, за която е дължим.
Допълнителният данък се плаща в срок до 30.06 на текущата година.
Ако цялата сума се внесе наведнъж до 31.03, се прави отстъпка в размер на 5% от начисления данък.
Данък върху наследствата
Данъчен обект
Данъчният обект при този данък това са имуществата, преминали в наследство по закон или по завещания.
Данъчен субект
1. Български граждани, за наследените имущества в страната.
2. Български граждани, за наследените имущества в чужбина, при условие че за тях не е платен данък в чуждата страна.
3. Чужди граждани, за наследените в страната имущества.
Не се облагат с данък
1. Обикновената покъщнина.
2. Дребният земеделски инвентар.
3. Библиотеките и музикалните инструменти
(Освобождаването по тези три точки става, при условие че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри).
4. Предмети на изкуството, автор на които е наследодателят или някой от наследниците.
5. Неполучените пенсии на наследодателя.
6. Имуществото на загиналите за страната при производствени аварии или при изпълнение на служебния си дълг.
7. Имуществото, завещано на държавата, общините, Български червен кръст, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци.
Данъчна основа
За данъчна основа се приема стойността на наследствения дял на всеки един отделен наследник. Формирането й преминава през следните етапи:
1) Определяне на стойността на съвкупната облагаема наследствена маса, посредством извършването на оценка на преминалото в наследство имущество. То се оценява към момента на откриване на наследството, както следва:
• недвижими имоти - по данъчни оценки;
• чуждестранна валута и благородни метали - по курса на БНБ;
• ценни книжа - по пазарна стойност, а когато тя не може да бъде определена - по номинал;
• превозни средства - по застрахователната им стойност;
• останалите движими вещи и права - по пазарна стойност.
2) След като се установи, от съвкупната наследствена маса се приспадат следните няколко елемента:
• доказаните задължения на наследодателя (банкови заеми, ипотеки и др.) в размера им към датата на смъртта, освен ако със средствата от задължението не е закупено необлагаемо имущество;
• правата и вземанията, от които наследниците са се отказали в полза на държавата или общините;
• разноските за погребение в размер на 1000 лв.
3) След като от съвкупната наследствена маса се приспаднат всички необлагаеми елементи, тя се разделя между отделните наследници по закон или завещание с цел формиране на наследствените им дялове.
Данъчен размер
Използват се 3 комбинирани етажни прогресии, които са диференцирани в зависимост от родствената връзка на наследниците с наследодателя.
Особености при изчисляване на данъка
Ако наследодателят е получил недвижимо имущество по наследство до една година преди смъртта си, в съвкупната наследствена маса се включват само 40% от данъчната оценка на това имущество; ако е придобито до две години преди смъртта - 50% от данъчната оценка; и до три години преди смъртта - 60% от данъчната оценка.
Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.
Когато имуществото е придобито по време на брака, то се води собственост на двамата съпрузи. За това, при починал съпруг, като наследство се разпределя само неговата половина от имуществото.
При липса на завещание, законни наследници са само поживелият съпруг и децата. При липса на такива, наследници са родителите.
Съгласно Закона за наследството, останалото в наследство имущество не може да се разпределя произволно, дори и по завещание, защото съществуват така наречените “запазени части” в наследството:
• преживелият съпруг наследява част, равна на всяко дете;
• когато няма деца и преживелият съпруг наследява, по завещание, заедно с родители или с братя и сестри на починалия, или техни наследници, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на 10 години от сключването на брака; ако са минали повече от 10 години - получава 2/3 от наследството.
Срок за внасяне
При откриване на наследството, наследниците или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в Териториалната данъчна дирекция по последното местожителство на наследодателя. За наследник, който не е съпруг, дете, родител, брат или сестра, 6-месечният срок за подаване на декларацията тече от момента на узнаване, че наследството е открито. В декларацията се посочва полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.
Данъкът се определя за всеки наследник по закон или по завещание по отделно с данъчен облагателен акт.
Данъкът се плаща в двумесечен срок от връчване на данъчния облагателен акт, с който е определен.
Сумите по сметките на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от данъчната служба, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната Териториална данъчна дирекция, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин
Данъчен обект
Данъчен обект на тези данъци са имуществата, придобити по дарение или по възмезден начин, както и погасените чрез опрощаване задължения.
Данъчен субект
1) Лицето, което придобива имуществото.
2) При замяна, данъкът се дължи от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако не не договорено друго.
3) Когато е уговорено, че данъкът ще се дължи от двете страни, те отговарят солидарно.
4) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчнозадължен е прехвърлителят.
Данъчна основа
Данъчната основа при тези данъци представлява оценката на имуществото в лева към момента на прехвърляне, която се определя по следния начин:
1) За недвижимите имоти - по по-високата от двете стойности на:
• уговорената цена или определена от държавен или общински орган цена;
• данъчната оценка.
2) За чуждестранната валута и благородни метали - по курса на БНБ.
3) За ценните книжа - по пазарна стойност, а когато тя не може да се определи - по номинал.
4) За превозните средства - по застрахователната им стойност.
5) За останалите движими вещи и права - по пазарната им стойност.
Данъчен размер
1) При дарение или опрощаване на задължения, данъкът се начислява върху оценката на дареното имущество, както следва:
• при дарение между роднини по права линия и между съпрузи - 0,5 на 100;
• при дарение между братя и сестри, и на племенници - 0,7 на 100;
• при дарение между други лица - 5 на 100.
2) При възмездно придобиване на имущество, данъкът е 2 на 100 върху прехвърляното имущество.
3) При замяна, данъкът е 2 на 100 върху имуществото с по-висока стойност.
Не се облагат с данък придобитите имущества от:
държавата и общините;
Български червен кръст;
организациите на инвалидите;
дарения за лечение на български граждани;
дарения с хуманитарна цел на лица с първа или втора група инвалидност;
обичайните подаръци;
придобитите чрез приватизация имущества и други
Забележка: Когато имуществото, чието прехвърляне е било необлагаемо, се прехвърли на трето лице, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнение на преките цели, въз основа на които не е било обложено.
Допълнителни плащания
При придобиване на имущества по дарение или по възмезден начин, освен данъка, който се начислява, се плащат и някои нотариални такси, а именно:
1) Такса върху удостоверявания материален интерес (съгл. Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност). Изчислява се по таблица. Съгласно чл. 96 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, удостоверявания материален интерес е:
при прехвърляне право на собственост - пазарната цена на вещта;
при замяна - пазарната цена на по-скъпата вещ;
при прехвърляне право на строеж - 90% от пазарната цена на мястото, съответно на частта от него, върху която се учредява или прехвърля правото;
при сделка с моторни превозни средства - застрахователната им стойност;
при продажба на недвижими имоти - пазарната им цена.
Забележка: Ако съществува разлика между пазарната цена на даден недвижим имот и данъчната му оценка, таксата УМИ се събира върху по-високата от двете стойности.
2) Такса за вписване на подлежащи на вписване актове и документи (съгл. Тарифа № 1 към Закона за държавните такси и таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция). Изчислява се в размер на 0,1 на 100 от цената, по която е таксуван актът или документът, но не по-малко от 5 лв.
Забележка: При дарение тази такса не се плаща.
3) Такса за удостоверяване верността на преписи и извлечения от документи и книжа:
за първа страница - 2 лв.
за всяка следваща страница - 1 лв.
Срокове за внасяне
При възмездно придобиване на имущества, данъкът се внася преди прехвърляне на имуществото.
При дарение или опрощаване на задължения лицата, получили имуществото, подават декларация за облагането им с данък в едномесечен срок от получаването.
Данък върху превозните средства
Данъчен обект
1) Превозните средства, регистрирани или подлежащи на регистриране за движение по пътната мрежа на РБългария.
2) Корабите, вписани в регистрите на българските пристанища.
3) Въздухоплавателните средства, собственост на български физически или юридически лица.
Данъчен субект
Като данъчен субект според законовата уредба на този данък се посочват собствениците на превозните средства.
Данъчен размер
Данъчният размер се определя в абсолютна сума в зависимост от вида на превозното средство и различни негови характеристики, като мощност на двигателя, брой места за сядане, товароподемност и други.
Особености при изчисляване на данъка
1) Лек автомобил, собственост на инвалид, с мощност на двигателя до 100 к.с., се освобождава от данък.
2) За превозни средства с мощност на двигателя до 100 к.с. включително, снабдени с действащо катализаторно устройство, данъкът се заплаща в размер на 50% от начисления.
3) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници в градовете и в някои специални райони (високопланински, гранични и пр.), ако не се използват за други цели, данъкът се заплаща в размер на 10% от начисления.
4) За унищожените превозни средства платеният данък не се връща.
5) За превозни средства, придобити през текущата година, данък се дължи пропорционално на месеците на собственост, от началото на месеца на придобиване.
Срок за внасяне
Данъкът се заплаща на две равни вноски - до 31 март и до 30 септември. Ако цялата сума се внесе наведнъж до 31 март, се ползва отстъпка в размер на 5 на 100 от начисления данък.
2. Преки подоходни данъци
С развитието на стоково-паричните отношения имуществото придобива второстепенен характер като обект на данъчно облагане. Ето защо преките подоходни данъци стават основно звено в групата на преките данъци. Чрез тях се акумулират около ¼ от всички данъчни приходи в държавния бюджет. Подоходното облагане е сравнително нов начин на облагане и то води началото си от началото на 20 век. За преминаване към подоходно облагане са необходими следните предпоставки:
висока степен на развитие на стоково-паричните отношения и превръщането на дохода в главен белег за платежоспособност;
създаване на техника за обхващане и облагане на дохода - начините на измерване и начините на облагане на дохода, както и целите, които се преследват чрез подоходното облагане.
Съществуват две форми на подоходно облагане - подоходно облагане на юридическите лица и подоходно облагане на физическите лица.