През 1934г. започва постепенно съживяване на бълг. икономика след тежката стопанска криза от 1929г. до 1933г. Въвеждането през юни 1933г. от държавата на допълнителни валутни премии при извършването на часните компенсационни сделки съдейства за повишаване на цените на местните стоки за износ и на вносните стоки. Това благоприятства за развитието на българското индустриално пр-во. Въвеждането на държавен монопол върху търговията със зърнени храни поддържа високи цени на това селскостоп. пр-во и спомага стабилизирането му. Забелязва се тенденция за по пряка държавна намеса в икономиката.
Идването на власт на т. нар. “деветнадесетомайци” през май 1934г. може да се определи като начало на нов период и в иконом. развитие на Б-я между двете световни войни.
1.Селско стопанство:През тези години настъпва оживление.Цените на селскостопанските продукти нарастват с около 40%. Това повишава покупателната възм. на част от селското население. Подобряването на цялостната стоп. конюнктура увеличава възможностите за пласмент на селскостоп. продукция, както на вътрешния пазар така и в чужбина. Това води до увеличаване размера на обработваемата площ. Въпреки увеличаването на обработв. площ и подобряването на ик-ческите условия продължава да доминира дребната частна собственост. Земята е раздробена на малки парцели. Пр-вото на зърнени култури отбелязва значителен ръст. За подобряване показателите на пр-вото на зърнени храни благоприятства въведеният държавен монопол върху търговията с тях през януари 1934г. Това повишава доходите на зърнопроизводителите.
През този период продължава започналата след ПСВ тенденция за повишаване на относителния дял на т. нар. интензивни култури в земеделското пр-во. Увеличава се продукцията и засадената площ при лозята и зеленчуците. Стимулът за увеличаване пр-вото на грозде са главно външните пазари където има увеличено търсене на български десертни сортове в чужбина, докато вътрешният пазар спомага за увеличаване пр-вото на зеленчуци. Важен фактор, които влияе пряко върху селското стоп., е създадената през 1930г. Дирекция “ Храноизнос “. Чрез нея се осъществява засилената намеса на държавата в отрасъла.
В навечерието на ВСВ настъпват промени и в животновъдството. Намалява отглеждането на голеда и овце поради разораването на общинските мери, недостатъчното пр-во на фуражни култури, както и намаляването на естествените пасища. Отглеждат се повече свине и птици, тъй като е засилен техният износ главно за Герм.
Характерна черта е наличието на скрита безработица поради голямата аграрна пренаселеност в българското село. Това влияе отрицателно върху състоянието на цялата ик-ка, защото намалява производствените възможности, стеснява вътрешния пазар и пречи на механизирането на селскостоп. пр-во.
2.Индустриално пр-во. След стопанската криза започва оживление и в индустриалното пр-во. Този сектор от националната иконом. излиза по трудно от кризата.
През 1934г. и през първите месеци на 1935г. се наблюдава застой. Стойността на индустриалното пр-во нараства ежегодно от 1935г. до края на 1937г. Нараства броят на индустр. предприятия и на работниците в тях. Настъпват промени в съотношенията между стойностите на употребяваните местни и чужди суровини и материали в индустр. пр-во. Процентното участие на чуждите суровини и материали у нас намалява. Този факт има положително влияние и върху селскостоп. пр-во, защото увеличава вътрешния пазар на селскостоп. продукция, особено на техн. култури.
Отделните индустрии могат да се разделят на 3 групи:
- текстилна, кожухарска и каучукова-те увеличават обема на пр-вото си поради засилените държавни доставки за нуждите на армията.
- пр-во на растителни масла, храни и питиета и на ел. енергия-те също увеличават обема на пр-вото си.
- мелничарска, керамична, каменовъглена и химическа.
В навечерието на ВСВ бълг. индустр. достига пределна точка в своето развитие. Доказателство за това е Законът за индустрията от 1936г. Той действа в обратна посока на всички дотогавашни закони. С него се отменят всички облаги за насърчаваните индустр. предпр. Държавата си поставя задачата да рационализира индустр. пр-во по 2 пътя-чрез типизацията му и чрез въвеждане на режим на преситеност в него. Типизацията е въвеждане на единни технически норми и образци в занаятчийското и индустр. пр-во. Режимът на преситеност ограничава или изобща забранява откриването на нови предпр. в един или друг клон на индустрията.
3.Външна и вътрешна търговия. Факторите, които влияят за развитието на външната търг. са добрите земеделски реколти и по голямото увеличение на цените на земеделската продукция, отколкото на индустр. стоки. За разширяването на вноса съдейства смекчаването на режима на валутните ограничения. Законно разширените валутни премии на частния компенсационен пазар спомагат за разширяването и на износа, особено към държавите, с които Бълг. не е сключила клиринговигови спогодби в началото на 30те год.
През май 1936г. е приет Закон за изменение на закона на търговията с външни платежни средства, с който се определя горна граница от 35% на валутните премии при частните компенсационни сделки. Това затруднява търговията с държавите извън договора. За развитието на външнотърговския стокооборот спомагат и други фактори-продължаването на процеса на индустриализация на бълг. ик-ка и преструктурирането на земеделското пр-во. Значителното увеличение на земеделското индустриално пр-во, както и на обема на външната търг. довеждат до увеличаване обема и на вътрешната търг.
4. Държавни финанси. През периода на кризата държавата прави големи усилия за стабилизиране на държавните финанси. Това става главно по линията на съкращаване на разходите по редовните извънредни бюджети. Периодът на дефицитите в държавните бюджети свършва през 1935г., когато бюджетното упражнение приключва с повече разходи от приходите. От тук до края на периода държавните приходи по редовния бюджет и по специалния бюджет на БДЖ чувствително превишават държавните разходи. Основен източник на приходи в държавната хазна остават постъпленията от данъците. Една от ясно проявените тенденции в данъчното облагане на населението е почти абсолютното намаление на процента на преките данъци за сметка на увеличение на косвените данъци.Стабилизирането на държавните финанси след 1935г. се дължи освен на бързото увеличение на косвените данъци, така и на някои други мерки на държавата, като пускането на вътрешен заем, организирането на постоянна държавна лотария и др.
5. Структурни промени в кредитната система. През тези години настъпват сериозни качествени промени в кредитната система на Бълг. Засилват се процесите на нейната концентрация Бълг. участва в банка “ Бълг. кредит “ чрез БНБ. Основната причина за създаване на банката е желанието на държавата да спаси собствениците на малките банки, които сериозно са засегнати от кризата. Тази банка става най мощният кредитен институт в странат. Тенденцията на сливане на малките акционерни банки продължава и през следващите години, но с по малка сила. Това не засяга големите софийски частни банки. Отражението на стоп. криза върху развитието им се изразява в тенденция на затваряне на провинциалните клонове на банките и намаляване на основния капитал. В началото на 1938г. е извършено сливане на Генерална банка и Френско-белгийска и Балканска банка под името Френско-българска банка. Кредитната банка в края на този период разширява дейността си. През 1934г. се извъшва сливане на 2 държавни банки-Българска земеделска банка и Българска ценрална кооперативна банка в една под името Българска земеделска и кооперативна банка. През 1936г. държавата изкупува чуждестранните акции на Българска ипотекарна банка. Това създава възможности Българска ИБ да бъде включена по активно в кредитирането на общините и кооперациите. Един от големите проблеми, които създава кризата от 1929-1933г. е задлъжняването на селските стопани и част от градското население.
В резултат на това се стига до почти пълно замразяване на кредита в страната. През 1934г. е приет Закон за облекчение на длъжниците и заздравяване на кредита.Общата маса на дълга е намалена с 30%. Кредиторите получават облигации на касата, носещи 3% годишна лихва, платими за срок от 20г.
