Моделът на пълна заетост може да се характеризира по следния начин.
1. Той е типичен за централно-плановите икономики с висока степен на централизация на управлението.
2. Възприема се като синоним на ефективна заетост, която е гарантирана и регулирана от държавата.
3. Това е заетост на всяка цена. При нея водещи и определящи са социалните мотиви, а не икономическата ефективност.
4. При тази заетост липсва безработица, липсва конкуренция между търсещите и между предлагащите работна сила.
5. Функциите на пазара на труда по организиране на заетостта са иззети от държавата, като се използват строгия контрол и администриране на системата на жителството движение на работна сила и директивното разпределение на ресурсите с оглед развитието на отделните отрасли и региони. Прилагането на модела на пълна заетост в практиката е затруднено поради факта, че не се вземат под внимание редица обективно протичащи процеси.
Не се взема под внимание изменението на човешките потребности, чието задоволяване е цел на производството и се отразява и върху заетостта.
Не се взема под внимание развитието на техниката и технологиите и тяхното отражение върху заетостта.
Не се взема под внимание цикличното развитие на производството.
Не се взема под внимание демографското развитие и измененията в състава и числеността на населението.
В пазарните икономики в противовес на модела на пълната заетост се прилага модела на т.нар. оптимална заетост, който се свързва с ефективното функциониране на икономиката при определени пазарни конюнктури. Типично за модела на оптимална заетост е следното:
Доминиране на икономическите над социалните мотиви в организацията на заетостта.
Моделът на пълна заетост се основава на пазарното търсене и предлагане на работна сила.
При разпределение на ресурсите водещ мотив е икономическата ефективност.
Моделът на оптимална заетост е свързан със съблюдаването на естественото равнище на безработица.
