Десертните вина се отличават от трапезните главно по това, че имат изразен сладък вкус поради високото съдържание на захар (до 220 g/dm3) и по-силно физиологично действие поради по-високото съдържание на алкохол (до 20 об. %). Наричат се така, понеже се употребяват обикновено при консумация на десерти.
За производството на десертни вина се предпочитат такива сортове грозде, които натрупват много захар и се отличават със силен аромат. Гроздето от тях се бере във фазата на прегряването. Ако все пак получената от това грозде мъст е с недостатъчна захарност, тя се подсилва в гроздов концентрат (сгъстен във вакуумапарати сок от същото грозде). Главна особеност на технологията при производството на повечето десертни вина е спиртуването на частично ферментиралата мъст чрез добавяне на определено количество ректифициран спирт. По този начин се спира по-нататъшната ферментация и във виното се запазва необходимото количество собствена захар. Наред с това се достига и необходимото алкохолно съдържание на виното. Някои от десертните вина се приготвят от висококачествено трапезно вино чрез добавяне на гроздов концентрат и ректифициран спирт. Всяко десертно вино се произвежда по специално установена технология.
Според използваното грозде десертните вина са:
сортови
купажни
По цвят:
бели
червени.
Според особеностите на технологичната преработка и качеството им десертните вина се делят на:
o обикновени:
крепки - с алкохолно съдържание 18 - 19 об. % и със съдържание на захар 100-200 g/dm3; "Хасково", "Сливен", "Търново" и "Варна" (последното е бяло)
сладки - с алкохолно съдържание 16 - 17 об. % и със съдържание на захар 160- 170 g/dm3; "Рубин" (червено) и "Бисер" (бяло).
o специални - при производството им се прилагат някои специфични технологични обработки, имащи главно за цел повишаването на плътността им, както и формирането на специфични вкусови свойства. Алкохолното им съдържание е 12,5-19 об. %, а съдържанието на захар – 40-230 g/dm3. Специални червени вина са "Поморие" , "Чирпан", "Бургас", "Кагор", "Кьрдамир", а специални бели - "Славянка", "Мадара", "Морски вълни", "Тамянка", "Владиславово", "Хеброс", "Дамяновка" и др.
Наред с гроздовите по аналогична технология у нас се произвеждат и някои плодови десертни вина, като малиново, къшшово, касисово, ягодово, боробинково, малиново "Родопа", "Ком" и др. Те са обикновено с алкохолно съдържание 15 - 16 об. % и със захарно съдържание 150- 160 g/dm3.
Разновидност на гроздовите десертни вина са вермутите. Наименованието им идва от немското име на билката пелин (Wermut). Те може да се разглеждат като ароматизирани десертни вина. Произвеждат се от отлежало бяло вино, най-често мискетово, към което се прибавят ректифициран спирт, захар и вермутова настойка. Настойките се получават от сложни билкови смески (винаги вкльчващи пелин), съставът на които е различен при отделните вермути. При производството на червен вермут виното се оцветява с карамел.
У нас се произвеждат главно вермутите обикновен, "Винпром", "Орфей", "Чо Чо Сан", "Косара" и "Амаро", като всеки от тях може да бъде бял или червен. Вермутите съдържат от 16 до 18 об. % алкохол и от 130 до 200 g/dm3 захар. Изключение прави сухият бял вермут "Винпром", който съдържа само 30 - 40 g/dm3 захар. На световния пазар с най-голяма известност се ползват италианските вермути "Мартини", "Чинцано", "Кампари" и др.
