Използваната в общественото хранене и домакинствата има наименованието сладкарска гликоза. Тя е прозрачна, гъста, вискозна течност със сламеножълт цвят или е безцветна, с характерен мирис и сладък вкус.
Гликозата се получава чрез непълна хидролиза на нишесте. В химично отношение тя е смес от декстрин, малтоза, глюкоза и вода. Декстринът образува колоиден разтвор с водата, поради което пречи на гликозата да кристализира. Поставена в сладка, конфитюри, гъсти сиропи, тя предотвратява кристализирането на обикновената захар в тях и им придава плътност. В много случаи гликозата се употребява като заместител на захарта, въпреки че сладостта й е относително помалка.
Качествената гликоза трябва да бъде бистра или със слаба опалесценция. Тя не бива да съдържа механични примеси, нито да има нехарактерни оттенъци на вкуса и мириса.
Гликозата се опакова в чисти варели, кутии или буркани. Трайността й е 2 години. Овлажняването й, особено когато е придружено със затопляне, може да предизвика ферментация в нея.
