Краят на златния стандарт предполага необходимостта от установяване на нов вал.режим. Това става на практика в края на Втората световна война. На 6 април 1943г. САЩ публикуват плана на Хари Уайт, предвиждащ стабилизация на м/унар.парично обръщение. На следващия ден Англия публикува версията на Джон Мейнард Кейнс. През 1944г. в Бретън Уудс се провежда конференция, на която се обсъждат неофициалните проекти за ново м/унар.валутно устройство. Участват 44 д-ви.
Планът Кейнс предвижда изграждане на Международен клирингов съюз, който да функционира като клирингова палата. Нейна теоретична платформа е концепцията на Кейнс за регулируемите пари.
Проектът на Х.Уайт съответства на интересите на САЩ. Предвижда се учредяване на Международен фонд за стабилизация. По същество се приема този план.
Дефинирани са осн.цели :
достигане на стабилна търговия
конвертируемост на валутите
възстановяване на търговията на многостранна основа
предотвратяване на девалвацията на валутите от съображения за валутен дъмпинг
СЪЩНОСТ НА НОВАТА ВАЛУТНА СИСТЕМА
Заедно със златото доларът е в кач-вото на международно платежно и резервно средство. Формално английската лира също е с такъв статут, но още от самото начало на функционирането на Бретън Уудс тя не е равностойна на долара. Страните-членки на Бретън Уудс могат да имат резерви в централните банки както в злато, така и в основни валути. Споразумението задължава страните, поставили подписа си под него, да обявяват златното съдържание на националната си парична единица, да поддържат паритета. Валутата на една страна-членка на МВФ може да променя своята ценност само при у-вие, че настъпва фундаментално неравновесие в платежния й баланс.
Установяване на фиксирани, но подлежащи на периодично преразглеждане валутни курсове спрямо основната валута (оценява се като революционно нововъведение). Пазарният валутен курс не трябва да се отклонява с повече то + / - 1% от фиксирания курс.Въвеждат се т.нар.интервенционни точки, при достигането на които централните банки са длъжни да се намесят.
Конвертируемост на валутите - възможност свободно да се придобива чужда валута чрез премахване на контрола върху размяната на операции по текущите сметки. Валутната конвертируемост за капиталовите операции се изключва като задължителна.
Цената на една тройунция злато твърдо се установява на р-ще 35 долара, но САЩ не са задължени да поддържат обявения към останалите валути паритет. Американската д-ва официално се ангажира да обменя предявените им от страните-членки на Фонда долари срещу злато.
МВФ е основната институция на новия валутен режим с кредитна, регулативна и техническо - консултативна функции. Заедно с него се изгражда и Международната банка за възстановяване и развитие.
След сравнително кратък срок на успешно функциониране в 60-те години Бретънуудската с-ма започва да деградира. В края на 50-те инач.на 60-те години състоянието на платежния баланс на САЩ се влошава, появява се устойчива тенденция към покачване цената на златото, докато нормалното функциониране на с-мата предполага поддържане златната конвертируемост на долара на р-ще 35 долара за една тройунция злато. Създава се т.нар. златен пул с цел да се осигури повишено предлагане на злато в случаите на необходимост, т.е. когато се появят признаци за покачване на неговата пазарна цена. През 1965г. френският президент Шарл де Гол обявява, че Франция счита златото за по-добро от долара и се тръгва към обръщане на натрупаните във Франция долари в злато при американските монетарни власти. През 1967г. доларовите задължения на страната надвишават трайно златните й запаси. През 1968г. САЩ престават да обменят предявените от централните банки на страните-членки долари срещу злато. Така се стига до пълния срив на с-мата от Бретън Уудс през 70-те години. На 15 август 1971г. президентът Ричард Никсън официално обявява необратимостта на доларите срещу злато.
Бретънуудската с-ма се сблъсква с проблема за ликвидността. Според Р.Трифин нарастващата м/унар.търговия ще се съпътства от нарастваща потребност от м/унар.резервни ср-ва, от амер.долари. Търсенето на последните ще се удовлетворява, ако САЩ са с пасивен платежен баланс, а страните-членки на Бретън Уудс са с активни плат.баланси. Те купуват долари, за да предотвратят покачването на курсовете на своите валути. В последна сметка нарастват доларовите им резерви, съответно нарастват задълженията на САЩ към тях.Увеличаването на доларовите задължения на САЩ става по-бързо от нарастването на златните запаси. Оттук идва невъзможността да се поддържа конвертируемостта на долара за злато по официално обявената цена.
Друга причина за колапса на Бретънуудската с-ма е отсъствието на м-зми за приспособяване на курсовете на валутите на участващите в нея страни. Споразумението от 1944г. позволява приспособяване на курсовете при фундаментално неравновесие. За целта могат да служат ревалоризациите и девалвациите. Девалвацията на долара не е желана от САЩ, защото снема доверието от съществуващата валутна с-ма. От друга страна държавите с активни плат.баланси не са склонни на ревалоризации и парична експанзия.
Монетарна организация след 70-те години
Вал.отношения през 70-те години се х-зират със с-мата “змия в тунела”. Тя стартира на 24 април 1972г. Тя произтича от договореността на страните - учредителки на ЕИО собствените им валути да се колебаят взаимно в границите на плюс-минус 1,125% (змията), а спрямо долара в границите на плюс-минус 2,25% (тунела). През 1973г. “змията в тунела” е само обикновена “змия” след решението за колективно плаване на европейските валути спрямо долара.
Всъщност през 70-те години централните банки пристъпват към самостоятелно дефиниране на валутно-курсовата си политика. Фактически след 1973г. голяма част от д-вите в света установяват режим на плаващ вал.курс. При това монетарните власти на страните започват да се намесват във валутната търговия от съображения за стабилизиране движението на вал.курсове. Плаването става управлявано (мръсно). Вал.пазар обаче не е защитен от възд-вието на промените във вал.курсове, от неравновесието на плат.балнси.
През 1975г. в Рамбуйе представители на напредналите индустриални д-ви стигат до договореност да се легитимира съществуващият вече режим на плаващи валутни курсове и да се формулират правилата за тяхното стабилизиране.
На конференцията в Кингстън (Ямайка) на МВФ през 1976г. се уточнява текста на второто допълнение към Устава на фонда. То влиза в сила през 1978г. и е с х-р на реформиране на МВС. Новото се изразява в следното:
нац.пар.власти формално получават правото на висока самостоятелност при избора на валутно-курсовия си режим, но имат задължението да уведомяват фонда.Единственото гораничение е невъзможността страните.членки да привързват валутите си към златото.
Фондът се задължава да възприеме курс на твърд контрол над в.-к.политика на страните
Елиминиране ролята на златото и отреждане на решаваща роля на СПТ
Остават нерешени някои фундаментални въпроси - границите на плаване по отношение на паритета, кой определя диапазона на колебание на курсовете и др.
Според К.Пилбийм съвременната ВС е “не-система”, тъй като няма ясно определени споразумения за отношенията м/у вал.курсове на основните валути и защото е налице голямо разнообразие от паралелно действащи валутно-курсови режими.