В много източници и много често финансовото управление на предприятието се припокрива с финансите на фирмата, но при един по-задълбочен поглед може да се установи, че периметърът му не е толкова широк. Той е по-тесен и по-специфичен и е насочен към това как фуф се вписва в глобалния фирмен мениджмънт и го подпомага за да може да помогне на глобалните фирмени цели. Финансите най-общо могат да се дефинират като специфични отношения в парична форма, които изразяват разпределението и преразпределението на БВП чрез регламентирани от държавата методи и форми. Те са с широк обхват и в тях можем да ограничим финанси на държавата или публични финанси, финанси на предприятието или финанси на индивида. Финанси на фирмата на свой ред можем да сведем до специфични парични отношения, произтичащи от движението на парични потоци в процеса на формирането, разпределението и преразпределението на доходите на предприятието. ФУФ поставя ударение именно върху движението на паричните потоци, които могат да са както входящи, така и изходящи от предприятието. Могат и да циркулират вътре в него, в своеобразен вътрешен кръгооборот, свързан с операциите в него. Основните потоци, които ще разгледаме: Парични потоци насочени от инвеститори към предприятието, парични потоци, които самото предприятие насочва към външни инвестиции, парични потоци, свързани с реинвестиране на доходи в предприятието, парични потоци, произтичащи от операционната му дейност и др.
Акцентът при финансовият мениджмънт при управлението на парични потоци на предприятието пада върху технологията на тяхното движение и на непрекъснатият кръговрат на реални, финансови и ликвидни активи, така че богатството на фирмата непрекъснато да расте. Реалните активи са активите, които се използват за производство на блага и услуги. Финансовите активи са свързани с права на собственост и съответно доходите, които се генерират на тази основа. Това са различни финансови инструменти. Ликвидните активи от м.т. на това, което влагаме днес в понятието пари, е всичко онова, което се приема безрезервно при уреждане на плащания и задължения, без да изисква време или разходи за трансформация в някакъв друг актив.
Стопанската дейност има две основни страни – технико-технологична и парична. Финансовото управление като практическа дейност поставя управленческия акцент върху паричната страна. Тук управленческите решения изискват умения за управление на риска и съпоставянето му с очакваната възвращаемост с формирането на бюджети с много добро познаване на пазара във всичките му аспекти – ресурсен, продуктов и особено на финансовите пазари. В предприятието капиталите постъпват от всички източници и се насочват към постигането на различни цели. Финансовият мениджър трябва да управлява процесите във връзка с това като решава проблемите в следните три основни насоки: 1) осигуряване на капитал или избор на техники за финансиране – капиталът може да бъде набавен от всякакви източници т.е. могат да се използват всякакви техники на финансиране, които предполагат и съответни цени на капитала, както и отчитане на специфични условия, при които може да бъде мобилизиран. Финансовият мениджър трябва да постигне оптимален избор, отчитайки спецификата и многообразието на всички тези условия. Потребността от краткосрочни капитали се удовлетворява на паричния пазар. Тук финансовия мениджър трябва да решава проблеми, свързани с управление на парите. Те могат да са породени от неблагоприятна пазарна конюнктура, неплатежоспособност на клиенти, некоректност на контрагенти и др. Дългосрочните финансови потребности на фирмата изискват присъствието й на капиталовия пазар. Тук проблемите най-често са свързани с недостиг на ресурс за реализиране на дългосрочни инвестиционни намерения. За да решава проблемите в тази първа насока, финансовия мениджър трябва добре да познава паричния и капиталовия пазар, банковата система и нейните възможности за удовлетворяване на потребностите на фирмата, технологията на движение и управление на парите и др. ; 2) Влагане (инвестиране) на капитала – след като е набавен, той трябва да се използва за набавяне на дълготрайни, краткосрочни и финансови активи, така че да се постигат целите на фирмата. Всичко това изисква задълбочен, непрекъснат и компетентен анализ на източниците на финансиране и на начина на използване на активите. Много добро боравене с финансовия отчет на фирмата във всичките му детайли и компоненти, детайлни познания за паричните потоци на фирмата; необходимо е също да се познава структурата на активите и пасивите във фирмата и те да се оптимизира така, че да се постигат фирмените цели. Капиталите в пасива трябва да се сравняват с начина на тяхната употреба, което намира израз в съответната структура на актива т.е. степента на изискуемост на всички източници на капитала трябва да се сравнява със степента на ликвидност на активите на предприятието. Всичко това предполага много добро управление на задлъжнялостта, на финансовата автономност на фирмата; 3) Функциониране на капитала – в тази насока от проблеми финансовият мениджър трябва да има умения за оптимизиране на размера и структурата на краткотрайните активи или по-точно на паричните средства на предприятието, на краткосрочните инвестиции, запасите, вземанията. Той трябва да умее да управлява приходите т.е. получаването в предвидените срокове на постъпления срещу реализирани стоки и услуги, а също да умее да управлява разходите така, че възможно най-късно, но без да страда имиджа на фирмата, да се погасяват неговите задължения. Извод: Предметът на финансовият мениджмънт като теоретична дисциплина се свежда до изучаване на принципите и методологията на управление на паричните потоци на фирмата в съответствие с нейните цели. Обект на изследване от финансовия мениджмънт са паричните потоци на предприятието. Като практическа дейност финансовият мениджмънт се свежда до оптимално управление на портфейла и богатството на фирмата.
Финансовият мениджмънт или ФУФ като теоретична дисциплина се обособява на основата на микроикономическата теория и концепцията за фирмените финанси. Тази система от теоретични знания има допирни точки със знанията от редица други области – статистика, математика, информационни системи и технологии и т.н. В началото на 20-ти век теорията на финансите и в този смисъл и на финансовото управление все още не е достатъчно ясно обособена. Това са знания по-скоро в обхвата на приложената икономика, в които акцентът се поставя върху анализа и съкращаването на разходите, увеличаването на приходите, контрола върху паричните средства и тяхното разходване и всичко това е подчинено на стремежа към максимална печалба. При оценка на инвестициите се прилагат статични методи.
След Първата световна война се увеличават и разрастват АД, но финансовите пазари са все още примитивни и не добре организирани. Съществуват много проблеми пред набирането на средства чрез финансови пазари, а също и по отношение на надеждната търговия у тях, която провокира развитието на технологията точно в това направление, т.е. теория, която разглежда проблемите на теорията на формиране на капитал, сливания, банкрути. Във връзка с голямата депресия 29-30г. тези проблеми стават още по-актуални. В края на 50-те години на 20-ти век финансовото управление на фирмата вече намира признание и като теория и като практика и се отчита голямото му значение за управлението на фирмата, за нейния растеж и оцеляване.
Започва да се разглежда въпросът за влиянието на капиталовата структура върху стойността на фирмата. През 60-те години на 20-ти век се развива концепцията за настоящата стойност, а във връзка с това и методологията за оценката, както на матер., така и на финан. А и на цели предприятия.
През 70-те години на 20-ти век задълженията и компетенциите на финансовия мениджър още повече се разшириха с навлизането на т.нар. теория на портфейла. Концепцията на портфейла изисква инвестирането в ЦК да става в съответствие с принципа, че съвкупността от финансовите инструменти на фирмата трябва да се изгражда на основата на ел. с различна доходност и риск така, че да се получи портфейл от финансови инструменти, която позволява да се разпредели риска и да се постигне максимално съотношение доходност и риск.
След 80-те години на 20-ти век ролята на финансовият мениджмънт за просперитета на БО продължава непрекъснато да расте. Главната причина за това е непрекъснатото усложняващата се външна среда. Предприятията вече трябва да се управляват и функционират в условията на инфлация. Финансовите пазари бързо се либерализират. Бизнесът и конкуренцията се глобализират, масово навлизат нови електронни и комуникационни технологии, откъдето следват отговорностите на финансовия мениджър във връзка с финансирането, инвестирането, управлението на риска и поглъщания, разделения, сливания на фирмите.