Експортноориентираната икономика се свързва не само със възможността и необходимостта от износ, а и с изграждането на предпоставки за повишаване ефективността на експорта така, че той да се превърне в двигател на икон.растеж за дадена страна. Основните моменти в осъществяването на тази идея са следните:
темповете на икон.растеж да са пряко свързани с нарастването на експорта, т.е. експ.отрасли да имат стратегическо значение за дадена страна
след въвеждане на мерките за стимулиране на експорта, показателите за икон.растеж трябва да отбележат значително развитие
стимулирането на износа трябва да се съповожда с индуциран динамичен ефект в националната икономика, а не с моментно подобрение на платежния баланс
В тази връзка трябва да се разграничи търг.политика тип “експортна ориентация” от единичните мерки за преодоляване на кризисни ситуации и подобряване на плат.баланс. Политиката на експ.ориентация се основава на успешния търг.пробив и на стратегията за развиване и утвърждаване на пазарни позиции чрез управление на паз.отношения на чуждестр.пазари. Една от осн.трудности, които трябва да се преодолеят при експортна ориентация на търг.политика, е свързана с преструктурирането на вносната и износната номенклатури. Политиката на експ.ориентация се базира на внос на такива суровини или незавършени продукти, чиято обработка изисква влагане на местен труд и капитал, за да се получи завършен продукт, който да се изнесе. Обикновено се прилага тарифен режим с облекчена и проста процедура, която да не затруднява и да не оскъпява стоката по пътя й към м/унар.пазари.
Политиката на импортна субституция обикновено съдържа стриктни и отнемащи време процедури за внос на обработена или завършена продукция, което често пъти кара резидентите, очакващи този внос или да го заменят с местни продукти или да потърсят друга възможност за внос. Тази политика включва количествени ограничения или забранителни тарифни налози (мита).
Вариантността на експортно ориентираната политика се определя от х-ра на нац.икономика и от отношенията м/у правителството и бизнеса. Осн.фактори, влияещи върху реализирането на експортно ориентираната политика са технологически (размер на нац.пазар, интензивност на ф-рите за поизводство, зрелост на индустрията), социално-икономически.
Средства за стимулиране на износа
1. Облекчено кредититиране на износа - крупни банки и фин.институти отпускат на износителите кредити с по-ниска лихва. Предоставя им се и гратисен период или аванс за еспортно производство със срок до 2 години. В някои страни съществуват специализирани институти за експортно кредитиране. Понякога банки и фин.консорциуми, обвързани с крупни експортьори кредитират вносителите в страните - импортьори. Това е мощно средство за стимулиране на износа.
2. Държавно гарантиране и застраховане на експортните кредити - обхваща фирмените и банкови кредити и цели да създаде допълнителни стимули не само за износителите, но и за фин.-кредитните институции в у-вията, когато облекченията по плащанията са важен компонент на неценовата конкуренция по у-вията на доставка. Държ.гарантиране на кредитите се извършва от експортно-импортни банки с държ.капитал и публично правен татут.
3. Данъчни и митнически облекчения за експорта - те са нклк.вида и могат да се разглеждат като косвено субсидиране. 1) Освобождаване от мита, данъци, такси и акцизи ; 2) Връщане на вече платени данъци и мита при износа (дроубек); 3)Предоставяне на данъчни, митнически и други преференции на чуждестр.инвестиции по повод повишаване конкурентността и експортността на местното производство.
4. Валутни привилегии за износителите - изкупуване на валутата по по-благоприятен курс, който може да се диференцира по стоки (напр. по-висок за вноса на по-ценни стоки и при износа на по-неконкурентни стоки). Други валутни преференции са оставяне на разположение на износителите на част или на цялата реализирана валута (прилага се в у-вията на вал.ограничения) и привилегировано снабдяване с валута за внос на суровини и материали за експортно производство.
5. Специфични форми на експортни преференции - привилегирован достъп до произвежданите суровини, комунални услуги (електро и водоснабдяване и т.н.) ; транспортиране на експортни стоки по занижени тарифи ; паспортни, визови и др.преференции.
6. Субсидиране на износа (дотиране) - подпомагане на местни производители, които произвеждат за износ.Фондовете, които са най-често източник на субсидиране, са държ.бюджет. Експортните субсидии източват бюджета и не могат да се ползват за никакви други цели. Така националната икономика губи 2 пъти - 1)чист национален доход, който се изнася в чужбина в полза на чуждестр.потребители; 2) забавяне на НТП и неефективно производство. Експортното субсидиране се ползва от страните за получаване на валутни приходи, с които да обслужват м/унар.си финансови задължения с настъпил падеж. Друга цел на експ.субсидиране е дъмпинг на определен пазар и стремеж за завладяване на значителен и траен паз.дял. Механизмите за експ.субсидиране са 2 - пряк и косвен. Прякото субсидиране е трансфер на суми в полза на местните производители срещу реализиране на определени кол-ва експорт. Косвеното субсидиране разполага с богат инструментариум от скрити средства и затова е по-труден за доказване. Средства на косвеното субсидиране са - ускорена амортизация, предоставяне на държ.кредити с ниски/нулеви лихви; предоставяне на материали, енергоносители на занижена цена; поемане р-дите по квалификация и преквалификация на персонала; освобождаване на предприятията от осигурителни вноски върху раб.заплати; освобождаване от ДДС на продукцията, предназначена за вътр.пазар; намаляване на данъка върху печалбата; поемане на разноските за реклама и маркетингови проучвания на чуждестр.пазари и мн.др. Екс.субсидиране се допуска по отношение на селското стоп-во поради неговата специфика - сезонност, рискове и др.
7. Износни мита, такси, данъци - могат да са стимул за експорта ако са експортна бариера срещу суровини и материали, дефицитни в страната, или които може да се изнесат като готов продукт.