Финансовият мениджмънт е елемент на общото фирмено управление и като такова предполага и разработване, обосновка и приемане на управленски решения, които изискват координация и синхронизация с други насоки на управление на фирмата. Това трябва да става с отчитане на обстоятелството, че БО са отворени системи, които се намират в постоянно и двустранно взаимодействие с обкръжаващата ги среда. Вътре в тях могат да се ограничат две подсистеми: ресурсоосигуряваща и управляваща. В управляващата подсистема могат да се обособят режими на стратегическо, тактическо и оперативно управление. Дейността по стратегическото управление е свързана с определянето на стратегически цели, които освен, че съдействат за постигане на общокорпоративни цели гарантират и бъдещата жизненоспособност на БО в условията на непрекъснато променящата се външна среда.
Операционното управление се отнася до ежедневната дейност на организацията и е насочено към оползотворяване на съществуващите позиции на фирмата.
Тактическото управление на фирмата е свързващото звено между стратегическото и операционното управление. То привежда стратегическите задачи на езика на ежедневието.
Финансовото управление на фирмата също изисква обосноваване и приемане на стратегически и тактически и оперативни решения. Основен начин, чрез който финансовият мениджмънт съдейства на глобалният в тази насока е подобряване на техниките, чрез които се мобилизират капиталите на фирмата, чрез които се вземат решенията за инвестиране и чрез решенията в областта на по-доброто използване на активите и капиталите на предприятието.
Стратегическите решения в областта на финансовия мениджмънт са решения за инвестиране, решения за финансиране и решения в областта на дивидентите по отношение на фирмата. Те дават отговор на три основни въпроса: 1) Колко трябва да се инвестира във фирмата, т.е. какъв е възможният й растеж; 2) Каква структура трябва да има П на баланса; 3) .
Оперативните финансови решения са в три насоки: 1) По отношение на управлението на активите и по-точно за това какъв е оптималния размер на КМА, каква да бъде дебиторската задлъжнялост, какъв обем парични наличности да се поддържат; 2) Управление на постъпления и плащания на предприятието. Тези решения трябва да поддържат фирмата в платежоспособност и да съдействат за ускоряване на паричните постъпления и осигуряване до възможния най-късен срок на задържане на плащанията на фирмата без да пострада нейния имидж; 3) Свързани са с управлението на приходите и разходите така, че да се постигне поставеният като цел финансов резултат на предприятието.
Изводът е, че финансовият мениджмънт е съставна част на общата управленческа политика, която трябва да хармонизира различни интереси в съответствие с общофирмените цели, т.е. на капиталите с различна собственост, че да се постигне приемлива цена на финансиране; трябва да сравни също алтернативните способи за употреба на капитали, така че да се постигне най-висока възвръщаемост. Всичко това не означава, че финансовият мениджмънт има отношение към всички проблеми във фирмата и че трябва да решава такива проблеми. Но финансовият мениджмънт има отношение към маркетинга, към производството, към иновациите, дори към управлението на персонала всеки път, когато се вземат решения, засягащи активите и пасивите на фирмата.
Несполуките в конкретното решение на въпроса за източниците на финансиране или наинвестиционния избор може да обезсмисли и обезсили добрите постижения на М в други функционални области. Ето защо целите на финансовият мениджмънт не трябва да се приемат и да се разглеждат като абсолютно автономни. Т.е. трябва да произтичат от глобалната цел или цели на БО.
Отговорността за взетите финансови решения във фирмата се носи от различни субекти (съвет на директорите, президент, вицепрезидент на финансовите въпроси, генерален директор, главен счетоводител).
В развитите страни в организираното управление на фирмата се включва вицепрезидент по финансовите въпроси. На него се възлага да управлява и контролира финансовата дейност, да е съветник и по финансовите въпроси и да изгражда и осъществява цялостната финансова политика на фирмата. На него са подчинени две направления: - счетоводно – в лицето на главния счетоводител, може да и контрольор и ревизор; - финансово – управлява се от ковчежник.
Главният счетоводител се занимава с основно с взаимоотношенията вътре във фирмата. Той подготвя отчетната документация, изготвя препоръки за данъчната и счетоводна политика, води финансите и управлява счетоводството. Има контролиращи функции в смисъл, че следи да се документират и правилно осчетоводяват всички операции, да се регистрират всички разходи и постъпления така, че във всеки един момент да може да се установи финансовото състояние на предприятието и да се задоволи в нужния обем изискването за информация на акционери, кредитори, инвеститори, данъчни власти и др.
Финансовото направление се занимава с взаимоотношенията, които възникват с външни контрагенти. Негова отговорност е контактуването с кредитни отдели на банки и други институции във връзка с осигуряването на дългосрочни и краткосрочни кредити. Това направление би трябвало да обосновава и да движи процедурите по евентуална емисия на акции или облигации, трябва да контактува и с комисията на финансовия надзор. Целият комплекс от решения в областта на инвестирането (изчисляване на риск, на възвръщаемост, сравняване оценка и избор на алтернативи самия процес на инвестиране), също са в неговите компетенции.
Негова отговорност е също изготвяне на финансови планове, анализът на финансовото състояние включително изготвяне и препоръки за подобряване на това състояние. Също и това направление има задължението да осъществява контрол върху използването на активи не само в процеса на инвестиране, но и при управлението на дебиторската задлъжнялост, използване на краткотрайни активи.
Осъществяването на финансово управление логически може да се очертае със три стъпки: На базата на общофирмената стратегия се разработва финансова стратегия на предприятието въз основа на прогнози за изменения в околната среда, особено на инфлацията, лихвените равнища, данъците, обема на продажбите и др. Анализират се също силните и слаби страни на фирмата. На основата на всичко това се разработват дългосрочни планове за инвестиции и за тяхното ресурсно осигуряване. Формират се и аспектите и на дълговата, дивидентната, амортизационната, данъчната и други политики на предприятието. Разработват се счетоводни баланси, ОПР, отчет за паричния поток. Характерно за стратегическото финансово решение е, че се вземат от квалифицирани топмениджъри винаги са свързани с употреба на капитал, съпроводени са със значими рискове; ефектите са значими, но идват късно, но пък съпътстват дълго време живота на предприятието.
Тактичните и оперативни финансови решения се осъществяват чрез текущата финансова работа. Те са свързани с своевременното осъществяване на разчетите на предприятието с кредитори, доставчици, персонал, банки, бюджет, с набавянето на финансови ресурси и други. Тези решения касаят имиджа на фирмата на финансовия пазар и изискват анализ на финансовото състояние и консултиране с други насоки на управление. Текущите решения, които са от оперативно ежедневен характер се вземат от широк кръг участници от фирмата, ефектите са незабавни, но не са трайни. Има предварителен, текущ и контрол при финнасовия мениджмънт.
