Лекции по Икономика

46. Международни търговски конвенции и кодекси.

1. Конвенция на ООН относно договорите за м/унар.продажба на стоки (Виена, 1980г.)
В конвенцията се съдържат унифицирани преки норми за м/унар.продажба на стоки.така се предотвратяват стълкновенията на закони на държавите-участнички в нея по въпроси като действителността на предложението и приемането, изисквания за съобразност на стоката с договора, отговорности на продавача и купувача, основания за освобождаване от отговорност на страните, правила за тълкуване на договорите. Разпоредбите на Виенската конвенция имат диспозитивен х-р, т.е. те няма да намерят приложение към даден договор, ако страните по него изрично са изключили д-вието им. За да се приложи ВКонвенция трябва да са налице 4 предпоставки:
 мястото на д-ст на страните да е в разл.д-ви
 м/ународният х-р на продажбата да е очевиден
 държавите, в които страните осъществяват своята д-ст да са участнички в конвенцията
 да липсва уговорка м/у страните за неприлагане на конвенцията към техния договор
Договорът за м/унар.продажба на стоки е неформален, не трябва да е задължително в писмена форма.Може да се докаже и със свидетели. Сключването на договора се разглежда в чл.14 - 24 - предложение, приемане на редложение, място на скл.на договора.
Осн.задължения на продавача са 1) да достави стоката, 2) да връчи всички отнасящи се до нея документи, 3) да прехвърли собствеността върху нея. Продавачът носи отговорност за всяка несъобразност на стоката, съществуваща в момента, когато рискът преминава върху купувача. Без значение е, че несъобразността става видима по-късно. Продавачът не отговаря за каквато и да било несъобразност на стоката, ако при сключване на договора купувачът е знаел или не би могъл да не знае за несъобразността.
Задълженията на купувача са 1) да плати цената, 2) да приеме доставката на стоката съобразно изискванията на договора и на конвенцията.
2. ИНКОТЕРМС 1990г.
Използват се в договорите за превоз на стоки. В съвременната МТ главаната задача на търговските термини е да определят естеството на връзката м/у продавача и купувача. ИНКОТЕРМС 1990г. съдържа 13 търг.термина, които се използват в МТ. Използването им се налага от необходимостта да се уточни коя от страните ще е отговорна за уреждането и заплащането на транспорта и как ще се разпредели риска от повреждане и погиване на стоката. Включването на ИНКОТЕРМС в договора правят ясни и недвусмислени правата и отговорностите на продавача и купувача. Те спомагат за избягването на недоразумения и конфликти м/у страните. Първите ИНКОТЕРМС (Еднообразни правила за тълкуване на търг.термини) са публикувани от М/унар.търг.камара в Париж през 1936г. Претърпяли са нклк.редакции като последната е от 1990г.
Осн.цел на ИНКОТЕРМС е да осигури правила за тълкуване на най-често използваните търг.термини в МТ. Страните по даден договор са свободни да решат как точно ще се разпределят ангажиментите, р-дите и рисковете по стоката помежду им. Те могат да решат да приложат м/унар.признатите ИНКОТЕРМС или да включат друг начин за изясняване на задълженията им.
13-те търг.термина на ИНКОТЕРМС 1990г. варират от EXW, която включва минимум р-ди и задължения на продавача, до DDP, което означава максимални отговорности, р-ди и риск. Търг.у-вия са представени от 3-буквени съкращения, за да се улесни документооборота, свързан с акредитива като форма на плащане.
1. EXW 2.FCA 5. CFR 9. DAF
3.FAS 6. CIF 10.DES
4.FOB 7.CPT 11.DEQ
8. CIP 12.DDU
13. DDP
3. Антидъмпингов кодекс
Член 6 на ГАТТ се отнася до правото на страните да прилагат антидъмпингови мерки, ако дъмпингът нанася щети на местната промишленост. По -подробни правила за прилагането на такива мерки предоставя Антидъмпинговото съглашение, прието на преговорите в Токио. Ревизираното съглашение предлага по-голяма яснота и по-детайлни правила във връзка с методите за определяне на дъмпингов внос; критериите за щети на местната промишленост; процедурите по разследване на дъмпинга; приложението и срока на антидъмпинговите мерки. Споразумението уточнява изискванията към внасящата страна да установи ясна директна връзка м/у дъмпинговия внос и загубите на местната промишленост. Нова клауза предвижда незабавно прекратяване на антидъмпинговите мерки в случаите, когато съответните органи установят, че размерът на дъмпинга е минимален (по-малко от 2%) или когато обема на дъмпинговия внос е пренебрежимо малък.

4. Еднообразни правила и обичаи относно документарните акредитиви
Съдържа 55 члена с дефиниции и разпоредби, които определят начина, по който трябва да се работи с документарните акредитиви в името на взаимния интерес. Правилата не са правно задължителни, освен ако страните изрично не се позоват на тях. Тези правила се използват в 160 страни.

5. Митническа конвенция относно контейнерите от 1972г.
6. Митническа конвенция за м/унар.превоз на товари под покритието на карнети тир от 1975г.