Лекции по Икономика

10. Традиционни подходи и методи за калкулиране на себестойността на продуктите и услугите.

С понятието подходи се изразява начинът на пристъпване към извършването на конкретна дейност. Начинът за изграждане на мрежа за обхващане и анализ на разходите, и начинът на тяхното отнасяне по обекти на калкулиране могат да се дефинират като подходи за калкулиране. Различните подходи обуславят конкретното съдържание и структурата на себестойността, както и специфичните методи на формиране на финансовия резултат при съпоставяне на приходите и разходите.
Възприема се че в съвременната теория и практика съществуват три традиционни подхода: калкулиране по производствени разходи; калкулиране по променливи разходи; калкулиране на база производствен цикъл, и един съвременен подход – калкулиране на база дейности.
При калкулирането на база производствените разходи в себестойността на продукцията се включват следните елементи:
- преки материални разходи;
- преки трудови разходи;
- общопроизводствени разходи – постоянни и променливи.
При съпоставяне на приходите от продажби със себестойността на продадената продукция по производствени разходи се формира показателя „брутен доход”. Той служи за покриване на непроизводствените разходи и формиране на печалбата от оперативната дейност.
При калкулирането на база променливи разходи се основава на поведението на разходите при изменение обема на дейността, т.е. основа се на делението им на постоянни и променливи. От гледна точка на контрола на ефективността, по-голямо внимание следва да се обръща на променливите в сравнение с постоянните разходи. Следователно калкулирането на себестойността може да се ограничи само в обсега на променливите разходи. В себестойността на готовата продукция следва да се отнесат само променливите производствени разходи.
При калкулирането на база производствен цикъл – съизмерването на приходите и разходите при прилагането на този подход се отличава със следните особености:
- приходите се признават към момента на паричното им постъпване;
- всички разходи в краткосрочен план, с изключение на разходите за материали, се третират като постоянни разходи. Следователно се възприема концепцията за „суперпроменливост”, като само материалните разходи и преките външни услуги се включват в тази група;
- дефинира се понятието „предварителен пределен доход” като абсолютен измерител на паричния ресурс, реализиран от продажбата на стоки и услуги, при приспадане само на стойността на закупените материали и външни услуги.
В теорията и практиката се разграничават различни методи на калкулиране в зависимост от начина по който производствените разходи се обхващат и отнасят по обекти на калкулиране. Като традиционни се разглеждат два основни метода – по поръчки и по технологични процеси. Тяхното разграничаване обективно се обуславя от два фактора: характер на обекта на калкулиране и периодичност при изчисляване на себестойността (общо и за единица).
При поръчковия метод обектът на калкулиране е отделната поръчка, чиято себестойност се определя след нейното завършване. При това калкулационният период съвпада с времето на производството, а локализацията на разходите е в рамките на поръчката. В зависимост от характера на калклационната единица могат да се разграничат три разновидности на поръчковия метод на калкулиране: индивидуално, по партиди (серийно) и по договори.
Калкулирането по технологични процеси се прилага в отрасли с непрекъснат производствен процес при масово производство на продукция, изработвана от еднородни изходни суровини при конкретна обработка. В хода на технологичния процес при преминаване през отделните етапи на преработката се получават различни междинни продукти (полуфабрикати) докато се стигне до готовия продукт. В качеството на обект на калкулирането се разглежда както крайния продукт, така и междинните продукти. Изчисляването на себестойността на продуктите изисква условно прекъсване на процеса на производство и определяне на времеви граници. Поради това калкулационния период при този метод не съвпада с времето на производство.