Ориентацията на акционерното дружество към пълно изплащане на чистата печалба под формата на дивиденти или нейното цялостно реинвестиране, резервиране или капитализиране, трудно би могла да служи на генералната дружествена цел, насочена към хар¬монизация на интересите в разпределителния процес. В основата на всяка дивидентна политика би следвало да стои предположението за един разумен баланс между акта на изплащане на нормални дивидентни стойности и реинвестирането на остатъчната печалба, за да се постигне бъдещ растеж и максимални пазарни цени на дружес¬твените акции.
В даден тип дивидентна политика противоречиво се вплитат две фундаментални концепции-от една страна, финансово-счетоводната концепции за печалбата, която дава отговор на въпроса, каква е действителната величина на онова, което ще се разпределя и от друга-концепцията за "икономическата стойност" на дружеството.
Самата дивидентна политика е часч от цялостната концепция за максимизиране на акционерното благосъстояние.
дивидентната политика-концептуални основи -ключови области на разглеждане:
а)Какво е отношението на акционерното дружество и па неговите акционери към понятието "дивидентна политика"? - пазарната цена на дружеството нараства когато тези възможности се увеличават и намалява, когато последните се ограничават.
Дивидентната политика поддържа текущо пазарната цена на определено ниво, докато декларираните дивиденти се изплащат, но не би могла да гарантира един перманентен дивидентен поток и в бъдеще. Капитализирайки дивидента за една или няколко отчетни години, дружеството увеличава чистата стойност на своя капитал, а оттук и своята пазарна стойност.
"клиентелен ефект": Анализът на акционерния състав е безусловно задължителен елемент от предварителната подготовка при формирането на определен тип дивидентна политика. Появата на инвеститори от инсти¬туционален тип, чиято основна цел е не получаването на доход, а упражняването на контрол дава основание на някои автори да въведат в граждански оборот понятието "ерозия на дивидентите", изразяващо разкъсване на връзката "дивидентна политика-пазарна цена на акциите".
в) "маржинален принцип на задържаната печалба"-рентабилността на възможните варианти за реинвестиране на задържаната печалба, сравнена с нормата на дивидентна възвръщаемост за акционерите.
г)дружественият управленски екип би могъл да се опре на класи¬ческата концепция за връзката между дивидентната политика и жизнения цикъл на растеж на дружеството, изразен чрез темпа на ръст в обема на продажбите. Някои автори описват 5 стадия в жизнения (стопанския) цикъл на едно дружество и типичните за съответния етап насоки на дивидентна политика:
стадий I Развюпие-без изплащане на парични дивиденти;
стадий II Растеж-дмвидети във вид на акции;
стадий III Разширение-дявиденти във вид на акции и разводняване на капитала;
стадий IV Зрялост-среден и висок размер на парични дивиденти
стадий V Упадък-без изплащане на дивиденти
д)да постави в основите на своята диви¬дентна политика стабилността, третирана като акт на оповестяване
на един сравнително твърд коефицент на отношението "дивиденти/ чиста печалба за разпределение", който пропорционално да следва промяната във финансовия резултат на дружеството, когато е в
положителна посока, но по възможност да не намалява при спадане величината на чистата печалба. стабилността, съчетана с перманентен растеж в тази норма ще увеличи предсказуемостта и трайно борсовата котировка на една акция.
е) Едно растящо и преуспяващо акционерно дружество може да осчето¬ водява големи печалби, но същевременно да бъде в доста лоша парична позиция, ако растежът на продажбите и печалбите се
съпътства от замразяване на парични средства в материални запаси или вземания.
От друга страна, почти цялата неразпределена печалба от минали години може да бъде реинвестирана в активи, които ще генерират парични потоци едва в бъдеще. Като резултат остатъците по паричните сметки на дружеството могат да са окажат недостатъчни за изплащането на парични дивиденти.
ж) Данъчната позиция на акционерите
акционерното дружество трябва да изходи сп имущественото състояние на акционерите си, тъй като обикновено последните се стремят по определен начин да разпределят данъч ната тежест в зависимост от това на кои етажи от подоходна!а данъчна таблица попадат техните доходи.
Данъкът върху дивидентите е дължим веднага след тяхното изплащане, а данъкът върху капиталовите печалби-когато акциите се продадат и то само върху печалбата, а не върху всички постъпления от продажбата. Облагането на капиталовата печалба може да се отсрочи, като не се продадат всички акции, докато данъкът върху дивидентите не може да бъде отложен.