Лекции по Икономика

16. Фактори обуславящи финансовото състояние на предприятието.

Върху финансовото състояние оказват влияние различни видове фактори обуславящи едно или друго равнище на показателите. За ФСА имат значение най-съществените от тях, които отразяват в синтезиран вид резултатите от финансово-икономическата дейност на предприятието.
Уместно е факторите, които обуславят равнището на финансовото състояние на фирмата да бъдат систематизирани в 2 групи: външни и вътрешни. Външните са свързани с външната икономическа среда, в която функционира предприятието и с която то взаимодейства. Вътрешните отразяват дейността вътре в самата фирма.
По-важните фактори са:
А) Външни.
-Наличието все още на висок относителен дял на държавната собственост в икономиката, което означава че независимо от започналия у нас процес на приватизация държавния монополизъм в редица отрасли е господстващ, което се отразява негативно върху частния бизнес и неговото финансово състояние.
-Неизградената до край правно-нормативна и законодателна уредба за функциониране на пазарните структури. Това от своя страна оказва отрицателно въздействие върху правилата на бизнеса.
-Неразвитата и в някои случаи нелоялна конкуренция и слабото участие на чужди капитали в нашия бизнес.
-Липсата на облекчения в скалата на данъчните задължения, особено за развиващия се частен бизнес (дребен и среден). Високите данъци в редица случаи спъват стремежа на фирмите за по-високи резултати и печалба, като ги принуждават дори да търсят начини за нейното укриване.
-Състоянието и влиянието на инфлацията, макар че тя в момента е незначителна след овладяването й и в условията на паричния съвет. Това от своя страна налага по-голяма гъвкавост при формирането на финансовата и ценовата политика на фирмата.
-Липсата на истински капиталови пазари, т.е. борси на ценни книжа, които би следвало да бъдат истински регулатори на търсенето и предлагането на този вид стоки.
Б) Вътрешни – свързани са най-вече с някои структурни изменения в счетоводния баланс на фирмата, в следствие на настъпили промени в дейността на фирмата. По-важните структурни изменения в счетоводния баланс са:
1.Изменения в структурата на пасива, от които изменения основателно възниква въпроса коя структура на пасива е най-подходяща за финансовото състояние на фирмата, т.е. кое съотношение между собствен и привлечен капитал е най-подходящо за фирмата. Възможни са 3 варианта:
-когато СК < ПК – това означава, че предприятието няма собствени източници на средства, тъй като в преобладаващия брой случаи ПК превишава СК и на практика е затруднено или дори е невъзможно погасяването на задълженията. Има симптоми на несъстоятелност. -когато СК > ПК – в този случай основния източник на формиране на активите е СК, което е по-благоприятен вариант за финансовото състояние на предприятието
-когато СК = ПК – това отрежда второстепенна роля на СК, тъй като в случая основен източник на формиране на активите е ПК.
Изхождайки от посочените възможности възниква въпроса как да се оптимизира структурата на пасива с цел подобряване финансовото състояние. Възможни са следните отговори:
*Капитализиране на част от печалбата и по такъв начин увеличаване на СК.
*Чрез своевременно изплащане на задълженията към доставчиците и персонала.
*Чрез пускане в емисия на ценни книжа или акции (за АД).
2.Изменения в структурата на актива – проблемът тук е в търсенето на оптимално съотношение между ДА и КА. Най-често вариантите са 2: ДА > КА, ДА < КА. При равни други условия вторият вариант е за предпочитане, тъй като колкото е по-малък относителния дял на ДА, толкова по-голяма е вероятността те да се превърнат в пари. Основните фактори оказващи влияние върху оптималната структура на актива на счетоводния баланс са:
-Амортизационната политика на предприятието и предоставената възможност предприятията сами да организират тази политика
-Правилното структуриране на КА
-Повишаване обръщаемостта на КА, измерена чрез времетраенето и скоростта на обръшението.
Пряко отношение към ФС на предпрятието има и неговата финансова устойчивост. В специализираната литература по ФСА се третират 4 вида финансова устойчивост, имащи непосредствено отношение към ФС:
-Абсолютна устойчивост на ФС – тогава, когато КА са по-малко от нетния оборотен капитал (НОК) и краткосрочните заеми взети заедно, където НОК = КА- КП (краткосрочните пасиви).
-Нормална устойчивост – гарантирана е нормалната платежоспособност на фирмата.
-Предкризисно (неустойчиво) ФС – при него е нарушен платежния баланс, но възможността за възстановяване на платежоспособността все още съществува. Това е възможно чрез привличане на временно свободни източници на средства.
-Кризисно ФС – фирмата е на границата на банкрута. Платежното равновесие в този случай се възстановява за сметка на просрочените плащания – към персонала, доставчиците, банки и т.н. Устойчивостта на ФС в този случай може да бъде възстановена за сметка на:
*ускоряване обръщаемостта на капитала и на текущите активи
*за сметка на разумното и обосновано намаляване на МЗ
*за сметка на попълването на собствения оборотен капитал
*за сметка на външни и вътрешни източници.