Лекции по Икономика

19. Анализ на капиталовата структура и неговия собствения капитал.

При този анализ подхода е аналогичен с този на аналитичното изучаване на имущ. структура. Показателите за структура тук също са относителни дялове в % - СК и ПК към общата сума на капитала, т.е. към целия капиталов ресурс на фирмата. – структура на собствения капитал
– структура на привлечения капитал
Този показател дава информация за това в каква степен фирмата осъществява дейността си с преобладаващ собствен или привлечен капитал. На стойностите на този показател най-съществено влияние оказва браншовата принадлежност. В случая е валидно правилото, че колкото повече е дела на СК, толкова по-големи са възможностите на фирмата да спечели доверието на кредитодателите и да повиши своята конкурентноспособност на пазара.
При анализа на структурата на капитала е желателно да се изследва и съотношението между постоянния капитрал, включващ СК и дългосрочните пасиви и непостоянен капитал, който се идентифицира с краткосрочните пасиви. Това е продиктувано от факта, че функционалното предназаначнение на посочените видове капитал е различно – СК е за дългосрочно ползване, а втория за краткосрочно ползване.
Желателно е също капиталовата структура да се анализира и изследва и чрез показателите за финансова независимост и финансово напрежение. И двата показателя се изчисляват като коефициент. Първият е съотношение между СК и пасивите, а вторият обратно. За първият показател е наложително стойностите да са по-големи от 1, а за втория < 1. В теорията и практиката на ФСА и в икон. анализ са известни 3 степени на оценка и анализ на капиталовата структура на фирмата: Първа степен – степента на ниска капиталова структура. Такава структура е налице, когато посредством анализа се установи, че СК = или < от 25% от общия капиталов ресурс. Тази капиталова структура е най-неприемлива за фирмата, тъй като тя предполага финансова зависимост от кредиторите. Втора степен – степента на средна капиталова структура. При нея СК заема от 25 до 50% относителен дял от общия капиталов ресурс. Тази структура се счита за по-благоприятна и приемлива. Трета степен – степента на висока капиталова структура. Тя е налице, когато чрез анализа се установи че СК > 50% от общия капиталов ресурс. Това е най-благоприятния вариант за фирмата, което означава по-голяма финансова мощ и по-малка финансова зависимост.
При аналитичното изследване на капитала особено внимание заслужава СК, който като правило включва 2 компонента: инвестиран и натрупан капитал, т.е. като натрупан над първоначално инвестирания капитал. Съотношението между двата компонента характеризира и мотивира бизнес интереса и бизнес активността на фирмата. Желателно е чрез анализа да се констатира увеличение на дела на натрупания СК. За анализ на СК като основен информационен източник се изпозва отчета за СК и информацията в счетоводните сметки, свързани с неговото счетоводно отразяване. Анализа на СК започва с констатиране на величината му и абсолютното му изменение през отчетния период в сравнение с базисния. След това се проследява и относителното му изменение в % като частно между размера през отчетния период и размера през базисния период. Това позволява да се проследи динамиката на изменение на СК за даден период от време. Имайки в предвид подразделянето на СК на инвестиран и натрупан трябва да се анализира и структурното му изменение. То се изследва по отношение на включените в него структурни елементи – основен и допълнителен капитал, резерви и финансови резултати. Тези структурни изменения се проследяват в динамика, за да проличат тенденциите. Краен етап на анализа на СК е определяне и количествено измерване на влиянието на отделните фактори върху неговото изменение, т.е. извършването на факторен анализ, след което се набелязват мерки за подобрение структурата на СК.