Ранната история на стопанствата и на стоп.отношения започва заедно с образуването на първите държавни формации, известни на съвременната историческа наука. Те се създават по поречието на големите реки в долините на топъл тропически и умерен климат - близкият, среден и далечен изток, в Северозападна Африка, както и в района на Средиземноморието м/у четвъртото и второто хилядолетие пр.н.е. Именно в тези райони се съсредоточава значителна част от тогавашното човечество, в залеза на родово-общинните отношения, когато чергарските племена преминават към уседнал начин на живот и земеделието измества примитивното степно скотовъдство.
Тойнби счита че въпреки взаимното влияние на див.цивилизации в древността, те са изключително оригинални в пространството и времето и с това той опровергава теорията за универсалното развитие на света. Така ранните цивилизации, възникнали и развили се около Тигър, Ефрат, Нил и др. са известни като древен изток и тази древноизточна цивилизация се отличава коренно от средиземноморската, въпреки че са контактували помежду си. Те се различават както по обществената и стопанската организация, така и по формите на собственост и икономически отношения. Ранните цивилизации около големите реки възникват по икономически съображения. Необходимостта да се контролира и насочва разливането на реките, максимално да се използват водите за напояване, това налага силна централизирана власт. Там робството не е така развито, както в средиземноморието. Една от най-ранните цивилизации в др. Шумер е възникнала от необходимостта да се организира оптимално земеделското стопанство свързано с плодородното стопанство по реките Тигър и Ефрат. Връх в могъществото на Месопотамия се достига през второто хилядолетие по времето на Саргон І, който обединява цялото средно течение в могъща империя. Друг връх на тази цивилизация е Вавилон. Във Вавилон се постига най-пълно развитие на древноизточната цивилизация с висока духовна култура. Тогава се появява шумерската писменост. Централизираната стопанска организация достига всеобхватност в лицето на огромния бюрократичен апарат, който контролира цялото стопанство на двуречието. Земеделието е основен източник на блага, а то предизвиква появата на занаятчийството.
Месопотамия търгува с целия свят, за това най-рано там възникват стоково-паричните отношения. Появява се и лихварството. Робският труд не е основен производителен фактор и не е причина за развитието на тази цивилизация. Земята се обработва предимно от свободни селяни, арендатори или наемници.Занаятите също се развиват от свободни хора.
В Египет също е организирано централизирано стопанство за използване на водите около Нил. Около реката има много плодорона площ. Възниква централизирана власт и силно стопанство. Фараонът е фактически собственик на земята, разпределя я м/у висшите чиновници и началници. Занаятчийството също е било подчинено на централизирана власт. Египет развива сериозна търговска дейност.
Индия – Земеделието също е основен поминък. Използват се водите на Инд и Ганд. По-голямо разнообразие на боб, зеленчуци и плодове. Още от тогава Индия е основен производител на памук и памучни тъкани. В индия е имало класово деление. Основните производители са свободните селяни.
Китай – Стопанството възниква около реките Хуанхъ и Яндзъ. След земеделието започва металообработването, рододобива, занаятите и се оформя т.нар. „път на коприната”.
Стопанско и политическо развитие в Европа - В южната част на Балк.п-в по Егейските острови, по крайбрежието на Мала Азия се заселват арийските племена /елини/. Климатът е умерен, няма големи реки и плодородни равнини. Гърците отглеждали предимно лозя, цитрусови плодове и по-малко зърнени култури и зеленчуци. От друга страна насеченият и дълъг крайморски бряг спомага за развитието на флота, корабоплаването, риболова и търговията. Древните гърци не създават единна държава. От ранните родови селища възникват полисите. Те се развиват самостоятелно, често различни и по стопанска организация. В Атина има вече няколко удобни пристанища, има борба м/у аристокрация и народа. В края на шести век пр.н.е. се оформя класическата атинска робовладеска демокрация. Тук за първи път се оформят принципите на демократично управление с разделението на трите форми на власт, благодарение на двамата гръцки мислители Солон и Клистен. Салон премахва дълговото заробване, както и отнемането на земя за дългове, издава закон с/у безделието, въвежда единна парична система в Атина.
Корабоплаването също се развива и с него е свързана знаменитата Гръцка колонизация.
Гръцкото частно стопанство се развива като класическо робовладелско. В гърция се оформя статута на роба, възприет по-късно от Рим – това е абсолютното безправно същество.
Римското общество попада под мощното културно влияние на др.Гърция. И макар, че в политическо отношение Рим се изгражда като централизирана държава, в икономиката римляните възприемат напълно принципите на гръцкото робовладелско стопанство. Гръцкото частно стопанство се развива като класическо робовладелско. В гърция се оформя статута на роба, възприет по-късно от Рим – това е абсолютното безправно същество, приравнено до работен добитък, което се продава като стока и ако се възпроизвежда, неговите потомци пак са роби. Има големи пазари на роби. Рим развива робовладелското стопанство и така се формира Римската робовладелска република.
Гръцко-Римското частно стопанство оказва известно влияние в/у формиращите се през шести-седми век „варварски кралства” в централна и западна Европа. Смята се, че то изиграва известна роля за налагането на т.нар. феодален имунитет, чрез който през Средновековието в Европа съществували множество частни стопанства със своя специфика. В същото време в т.нар. Изток се запазва предишния държавен централизъм, основан на стопанския централизъм, който постепенно се възобновява под различни форми, не само в началото, но и през цялото средновековие. Той се запазва в повечето източни територии и през новото врем 16-ти, 19-ти век и оставя своите традиции в съвременните държави. Европа поема наследството на Рим, а на Изток вървят по пътя на централизираната държава. След разделянето на Римската империя на Западна и Източна, една линия от север на юг от р.Рейн, през Адриатика и Средиземно море, обособява двете части на Европа като различни държавни политически системи. В Западната империя се наблюдава упадък, докато в Източната с център Константинопол все повече се централизира и се превръща в империя от източен тип. На Запад имперската власт все повече запада. В Западната империя е характерно това, че се оформя и самостоятелен църковен център.
Източната християнска църква остава в сянката на централизираната източна стопанска и политическа система.
Класическата феодална система в Западна и централна Европа се налага окончателно към 8-ми – 10-ти век от н.ера. Нейните предпоставки се създават още при разпадането на Римската империя, когато робството е играело основна роля в робовладелската стопанска система. Установените колониални отношения се установяват повсеместно с ударите на варварските нашествия и робските възстания. Големите центрове западат, търговията също, замират стоково-паричните отношения. Големите земевладелци укрепват именията си и ги превръщат в крепости и формират своя военна сила, а по-дребните земевладелци се поставят под тяхна защита. Така създават предпоставките за формиране на феодалната система. Феодалната система в западна и централна Европа се основава на т.нар. феодален имунитет, т.е юридически гарантирана стопанска независимост на феодала-земевладелец в определеното му владение. В имението били закрепостени, без право да го напускат, селяните които живеели там. По този начин феодалното имение става основна единица на Европейското средновековно стопанство. Оформя се структурата на Европейската съсловна аристокрация, установена е била и системата на майората, според която цялото имение се предава в наследство на най-големия син. На тази база в Европа се запазват традициите на индивидуалното стопанство.
В различни условия се развива стопанството и стопанските отношения в големите империи на Изток. Централизираната власт в тези империи разпределя земите. Тя се явява фактически собственик на земята. Местната аристокрация няма икономически и юридически имунитет, няма и наследствени права.
Генерална трансформация на Европейската икономика – 1500 – 1750 г.
През 1500 г. започва векът на Антверпен /Холандия/ - става водещия световен търговски център, който измества Венеция и това е начало на нова ера в развитието на Европейската икономика. Пазарната икономика се превръща в доминираща. Тези времена съвпадат с един интересен период – това са Великите географски открития. Европейската икономика в резултат на Велик.геогр.откр. излиза извън пределите на континента. Започва колонизацията на Африка. Първите колонии в Африка са португалските, испанските, холандските, англ. и т.н. Част от капиталите натрупани от селскостопанско производство се насочвали към промишлено производство. През този период Англия е пример за технически иновации. Там за първи път се прилага доменната пещ. За първи път се създава подземно оборудване за мините, технология за производство на стъкла, отливане на оръдия и др. Концентрира се работната сила. През периодът 1500 – 1750 г. Европейската икономика преживява пълна трансформация. Тя се разширява териториално, нараства производството, разширява се търговията. Нараства паричното обръщение. Така Европ.икономика се откъсва от своето средновековие.
