Данък върху добавената стойност
ДДС е сравнително нов данък. Негов предшественик е Данъкът върху оборота, който има за своя основа акцизите. Постепенно с разширяването на акцизното облагане се стига до възникването на универсален данък върху оборота. Той е сравнително нова данък. Възниква между двете Световни войни и за първи път се въвежда в Германия през 1916 г. от Карл фон Сименс с името “Общ данък върху стоковите обороти”. През 1918 г. се трансформира в “Общ данък върху оборота”.
Характеристики на данъка върху оборота.
Вместо да се облагат отделните стоки с индивидуални акцизи, чрез него започват да се облагат оборотите на всички стоки и услуги.
Данъкът върху оборота се утвърждава като главен данък в данъчната система на страните.
Обхватът за облагане с данък върху оборота се свежда главно до стоките и услугите, предназначени за консумация от населението.
С оглед да не се обременява производствената и инвестиционната дейност стоките с производствено значение, инвестиционните стоки и износът се освобождават от данък.
Данъкът върху оборота е многофазен данък. При многофазното облагане се облагат всички обороти, които извършва стоката в движението си до крайния потребител. По този начин се получава т.нар. “кумулативен ефект” (начисляване на данък върху данък) - многократно облагане на една и съща стойност. Преодоляването на този недостатък става с еднофазното облагане на оборотите при крайното потребление на стоките и услугите.
У нас в периода между 1948 - 1987 г. данъкът върху оборота няма характер на истински данък. Той представлява една пасивна разлика между единните цени на дребно и цените на едро. През 1988 - 1991 г. вече може да се говори за същинско облагане с данък върху оборота у нас, като процент от продажните цени. 1991 - 04.1994 г., това е период на преустройство и подготовка за преминаване на данъка върху оборота в данък върху добавената стойност.
Същност и мотиви за въвеждане на ДДС, Характеристика на ДДС
ДДС е най-важният коствен данък в нашата данъчна система, който замени данъка върху оборота. Затова и ДДС се нарича “Облагороден данък върху оборота”. ДДС се използва като главен приходоносител във всички страни, които са го въвели (40 - 60%). В България този данък формира 40% от постъпленията в държавния бюджет за 1999 г. ДДС е направен по идея на френския икономист Морис Лоре и за първи път е въведен във Франция през 1958 г., а до 1964 г. се въвежда във всички страни от Европейската общност. Сега той се прилага в почти целия свят. ДДС е данък, присъщ на пазарната икономика, тъй като поддържа и стимулира конкуренцията. Той отговаря най-вече на принципите за всеобщонст, неутралност и ефективност на данъчното облагане.
Мотивите за въвеждането на ДДС са следните.
1) преодоляване на комулативния ефект на многофазното облагане, който се получава при данъка върху оборота;
2) Търсене на възможностите чрез ДДС да се стимулира ускореното внедряване на техническия прогрес. Високо технологичните фирми и производства се поставят в по-изгодно положение при облагане с ДДС в сравнение с ниско технологичните.
3) ДДС създава условия за взаимен контрол между данъкоплатците. Ако на даден етап от веригата производство - реализация не се начисли данък, това ще се открие още на следващия. За да могат да ползват данъчен кредит, данъкоплатците следят стриктно запсиването на данъчното задължение в данъчната фактура.
4) създаване на възможност да се обхванат и обложат всички реолизирани обороти на стоки и услуги;
5) Чрез ДДС се осигуряват стабилни и ритмични постъпления в държавния бюджет.
6) Чрез ДДС се осъществява натиск за ускоряване обръщаемостта на средствата на фирмите, тъй като всяко забавяне на производството или реализацията забаля ползването на данъчен кредти.
7) Вносителите на стоки се третират еднакво с местните производители по отношение на данъчното облагане с ДДС. Прилага се принципът за облагане с данък там, където стоката ще се потребява.
8) пълна либерализация на цените - данъкът върху оборота и акцизите се превръщат в техен регулатор;
Модел на облагане с ДДС
По същността си ДДС е многофазен данък, при който се изключва двойното данъчно облагане (кумулативният ефект). Това се получава чрез особения обект на облагане с ДДС - новосъздадената стойност. Големият проблем при ДДС е изчисляването на размера на добавената стойност. Съществуват два метода, чрез които може да се измери тази стойност.
Първият метод, наречен непряк или разпадателен метод, се прилага в два варианта.
При първия вариант новосъздадената стойност се получава като от постъпленията от продажбите се приспадне стойността на междинните стоки и услуги. Този модел е неподходящ за данъчната практика, тъй като има трудности при установяване стойността на междинните стоки и услуги.
Данъчната практика използва втория вариант на разпадателния метод, при който ДДС се изчислява първоначално върху бруто оборота на всеки стадий и от така получения данък се приспада данъкът, платен при предварителните обороти.
Например: Завод “Х” са извършени следните стопански операции:
Закупува материали и суровини 4000 лв.
Начислява ДДС в размер на 20% 800 лв. (данъчен кредит)
Произвежда готова продукция на стойност 8000 лв.
Начислява ДДС 1600 лв.
Получава при реализация 9600 лв.
Данъчно задължение 1600 - 800 = 800 лв.
Данъчната практика приспада данък от данък, за да се получи данъчното задължение по ЗДДС.
При втория метод, наречен пряк или събирателен метод, който има теоретико-познавателно значение, добавената стойност се получава като сума от РЗ, печалбата, изплатените лихви, намалена с получените лихви и дивиденти.
