Мита
Митата са най-старите форми на косвени данъци, използвани като средство за регулиране на външната търговия и външно икономическите връзки. С тях се облагат вносните, износните и транзитно преминаващите през страната стоки. През средновековието митата са били най-важният приходоизточник за държавния бюждет, но в последствие тяхното значение постепенно намалява. На съвременния етап от развитието на световното стопанство митат имат преди всичко регулативно предназначение и в много по-малка степен фискална роля.
Организацията, структурата и видовете мита са в зависимост от избраната либерална или протекционистична външно търговска политика. В този смисъл те могат да изпълняват или защитно-покровителствени задачи по отношение на вътрешния производител, или либерално-стимулираща роля по отношение на импорта на стоки и услуги в страната.
Модерните държавни политики използват диференцирания подход, т.е. ориентират митническите регулации към конкретни групи стоки или страни на произхода им.
Фискалният мотив за въвеждането на на митата е свързан с предимствата, които те притежават:
Митата се събират лесно и бързо.
Начинаът за въвеждане и изменение на митническите ставки е гъвкъв.
Митническите приходи са с отрицателна еластичност спрямо БВП.
Характеристики на митата
1) Митата се начисляват и се събират принудително, независимо от волята на данъкоплатеца.
2) Митата се събират от митническата администрация безвъзмездно, при което тя не предоставя насрещна услуга за данъкоплатците.
3) Митата са приход за държавния бюджет, както и останалите косвени данъци и отчисления от тях не се правят за местните бюджети.
4) Акумулирането на митата в държавния бюджет се извършва посредством митническа администрация, чиято регламентация е уредена чрез Закона за митниците. У нас митническата администрация е отделена от данъчната администрация.
5) Митническата граница, чието преминаване е условие за извършване на митнически контрол, обикновено съвпада с държавната граница, но има редица случаи като например при свободните безмитни зони, при свободните складове, където митническата граница не съвпада с държавната граница и митническият контрол се осъществява при влизане и напускане на тези зони.
Функции на митата
1) Икономическа функция - чрез нея се регулира външната търговия като се избира или либерален режим, или протекционистичен режим.
2) Фискална функция - въпреки намалялата им роля в съвременното общество, митата са източник на приходи за държавния бюждет, като чрез тях се набират около 10% (в България) от държавните приходи.
3) Социална функция - насърчава се националното производство и се съдейства за разкриване на работни места.
4) Политическа функция - често чрез митата се оказва политически натиск на развитите страни по отношение на слаборазвитите.
Използването на външни мита е насочено към следните цели:
1) Намаляване общото равнище на вноса; цените на вносните стоки се повишават като целта е отстраняване дефицита в търговията и търговския и платежен баланс.
2) Противодействие на практиката на дъмпинга.
3) Защита на ново производство или нов отрасъл.
4) Към други страни като ответна мярка срещу ограничения, наложени от тях.
Видове мита
Според направлението на обмитяваната стока или услуга митата биват: вносни, износни и транзитни.
вносни мита - чрез тях се облагат внасяните в страната стоки и услуги; към тях се отнасят и таксите с равностоен ефект. Те обикновено имат регулативно значение за вноса. Сборът на дължимите вносни мита и такси с равностоен ефект се нарича вносен митен сбор.
износни мита - прилагат се рядко само в тарифите на определени страни върху ограничен кръг от стоки и за определен период от време;
транзитни мита - облагат се чуждестранни стоки, превозвани транзитно през митническата територия на дадена страна (загубили са своето значение и не се използват често - само в отделни случаи по отношение на отделни стоки или стоки от дадена страна се налагат транзитни митнически такси).
Република България прилага в своята практика само вносни мита.
Според начина на изчиление и вида на митническата ставка:
стойностни (адвалорни) - изчисляват се като процент към митническата стойност, като за различните стоки този процент е различен и важна роля има правилното изчисляване на митническата стойност. Това са мита, откъснати от бройки, кг, литри (количество) на внасяните стоки; обвързани са само с цената.
специфични - за основа на изчисляването им служат някои натурални мерни единици (бр., л, м, кг). Тези мита рядко се използват днес, но при тях предимството е че се обвързват с количеството на внасяните стоки, но са откъснати от цената.
смесени - те са комбинация между стойности и специфични мита, като по този начин се постига по-голяма маневреност при измененията в конкуренцията и могат да се обхванат всички конюнктурни именения в количеството и цената.
В митническата тарифа на Република България преобладават стойностните мита, защото осигуряват постоянна норма на защита от внос на стоки в условията на динамична ценова среда.
Според правния способ на налагане:
конвенционални (договорни) - оформят се или се утвърждават на двустранна или многостранна основа с оглед разширавяне на търговските връзки. Въздействието им е насочено към трети страни, които не влизат в този съюз.
автономни - утвърждават се самостоятелно и едностранно от отделните страни и не са свързани с договорни съглашения. Всеки момент могат да се променят.
Според произхода на стоките, за които се отнасят, митата биват: обикновени и преференциални.
Ставки обкновени мита се предоставят от Р България на страни, които ползват статут на “най-облагодетелствана нация”. Като цяло това са страни-челнки СТО.
Облагане с мита в България
Митата имат дълга история като косвени данъци в нашата страна. За тях същетвуват писмени сведения още от 4 век.
През плановата икономика митата са били премахнати и до голяма степен са имали формален характер. Те са се разглеждали като ценови разлики по вноса и износа, което е било адекватно на държавния монопол върху външната търговия.
През 1992 г. с Постановление № 35 на Министерски съвет се приема нова митническа тарифа, която до голяма степен ни доближава до развитите страни.
Митническата тарифа в България включва:
1) Номенклатура на стоки, основана на базата на Конвенцията за хармонизирана система за описание и кодиране на стоките от 1983 г., подписана в Брюксел.
2) Списък на мита и други елементи за облагане, който се прилага за стоки, включени в номенклатурата.
3) Преференциални ставки в полза на различни страни. България има споразумения за свободна търговия с ЕС, ЕФТА, ЦЕФТА, Турция и Гърция.
Митническата тарифа у нас се променя по отношение на митническите ставки ежегодно. Тези промени се приемат като слабост, тъй като не дава възможност на вносителите и износителите на стоки да си правят дългосрочни разчети.
Основа за определяне на митото е митническата стойност. Тя включва договорената покупна цена и всички разходи, свързани с предвижването на стоката до митницата на страната. Включват се следните разходи: разходи за транспорт и товаро-разтоварни дейности, опаковка, сортиране, застраховки. За целите на данъчното облагане митническата стойност трябва да бъде в лева според курса на БНБ за съответната валута.
В България действат 6 безмитни свободни зони, при които преминаването на стоките от държавната граница до свободните зони не се обмитява с мита. Тези зони са: Видин, Русе, Бургас, Пловдив, Свиленград и Драгоман. Напускането на стоките от безмитната зона и преминаването им във вътрешността на страната се обмитява както при преминаване през държавната граница.
