Разходната система на финансите е съвкупност от елементи (отделните форми на държавните разходи), чрез които се осъществява преразпределението на националния доход в съответствие с целите и задачите на държавната политика. Държавните разходи са част от БВП, която се разпределя, преразпределя е разходва от държавата с цел задоволяване на обществените потребности. Те са основен инструмент за намеса на държавата в икономиката на една страна.
Ефективността на държавните разходи зависи не само от техния размер, но преди всичко от тяхната структура. Ако в дадена разходна система превес имат разходи по обслужване на дълга, управленски, военни разходи, то това е синдром за неефективна разходна структура и обратно - насочването на по-големите части от разходи към социалната инфраструктура, стимулирането на стопанската активност и ограничаването на бедността е показател за рационалност на разходната система.
Оценките и планирането на разходите на държавата става въз основа на различни класификации, които се правят на държавните разходи. Финансовата теория и практика е разработила различни класификации на основата, на които се разглеждат разходните системи.
Сега държавните разходи се разделят на производителни и непроизводителни разходи в зависимост от това дали чрез тях се създава БВП и национално богатство или се потребява. Към производителните разходи се отнасят преките и непреките производителни. Пряко производителните създават допълнителен БВП или допринасят за бъдещо генериране на доходи. Непреките производителни разходи са държавните разходи, вложени в човешкия фактор. Непроизводителните разходи представляват консумативни разходи, които не увеличават националното богатство като административни и военни разходи, разходи по обслужване на дълга и други.
Разходите могат да се използват за собствени нужди или за нуждите на други институции в правителствения сектор. Първите са разходи за покупки на стоки и услуги за самата институция. Вторият вид са трансфери между различните институции в рамките на правителствения сектор. Разходите за трансфери биват субсидии и вноски. Посоката на субсидията е от висше-към низшестоящия публичен бюджет, а на вноската . обратно. За това в публичните бюджети има "трансфери - нето". Когато разходите се подразделят на държавни покупки и трансферни плащания, се следи за различното влияние на държавата чрез тези разходи върху икономиката. Чрез правителствените покупки държавата преразпределя ресурси от частното към общественото стопанство. В този случай намесата й в икономиката е значително по-голяма. Трансферните плащания имат друго значение - те не влияят за повишаване на общественото потребление за сметка на частното, а водят до преразпределяне на личното потребление между различните данъкоплатци и получатели на трансфери.
Разходите биват още редовни и извънредни. Редовните разходи се повтарят ежегодно в приблизително еднакви размери, а извънредните не се повтарят и нямат еднакъв обем. Първите се финансират от редовните държавни приходи, а вторите чрез държавни заеми или от резервни фондове.
За управлението на държавните разходи има две класификации функционална и икономическа Според функционалната разходите се делят в зависимост от функциите на правителството. Те са обособени в 9 основни функции. Всяка от тях има групи и подгрупи.групите по функции биват:
1. разходи за националната икономика;
2. разходи за социално осигуряване;
3. разходи за образование;
4. разходи за здравеопазване;
5. разходи за отбрана и сигурност;
6. разходи за жилищно строителство, благоустройство;
7. разходи по почивно дело, културни и религиозни дейности;
8. разходи за управление;
9. некласифицирани разходи в други функции .
Функционалната класификация на разходите може да послужи за основа при прехода към програмно бюджетиране. То е един подходите на новия мениджмънт в публичния сектор. Той е ориентир за политиката на държавата в различни области, както и за тяхната важност. При него става възможно разходите да се представят на консолидирана основа.
Икономическата класификация разделя разходите на държавата на текущи и капиталови. Първите включват заплащане на труда и задължително обществено осигуряване на заетите в правителствения сектор. Тук влизат и разходите за закупуване на стоки и услуги за нормалното функциониране на държавните служби, лихвените разходи, платени на кредитори на държавата, както и трансферите. Капиталови разходи се правят за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи, финансови активи – акции, съучастия. В рамките на капиталови. разходи се обособява и подгрупа на капиталови трансфери. Разходите са вътрешни и външни. Вътрешните разходи обслужват вътрешната политика на страната, а външните разходи се правят при осъществяване на външната политика.
Посочените класификации имат теоретико-познавателно значение. Като класификация с операционно-практически цели се разглежда Единната бюджетна класификация.
Единната бюджетна класификация се изготвя и се прилага за операционно-практически цели при планирането, разглеждането, утвърждаването и отчитането на държавния бюджет. Тя се утвърждава от министъра на финансите в съответствие с Закона за устройство на държавния бюджет. В разходната си част се прави въз основа на икономическата и функционална класификация.
Фактори за растежа на държавните разходи
Причините за нарастването на държавните разходи могат да бъдат систематизирани в две групи: фактори от страната на търсенето и от страната на предлагането на публични разходи.
Фактори от страната на търсенето са:
1. Нарастване на доходите .
2. Урбанизацията – тя се счита като фактор, допринасящ за по-голямото търсене на транспортни и съобщителни комуникации, противо-пожарна охрана, полиция.
3. Демографския фактор - броят и гъстотата на населението, неговата възрастова структура влияят по различен начин на публичните разходи. Те не влияят на чистите публични блага, докато при смесените публични блага това е фактор.
4. Социалната структура на населението- колкото повече бедни и безработни, толкова повече публични разходи под формата на социални трансфери.
5. Общественият фактор - в условията на демокрацията се формират лобита, които подкрепят прилагането на определена обществена разхода програма под благотворителна формулировка. Обикновено те са влиятелни във финансово или професионално отношение и вербуват народни представители за своята кауза. Така техните интереси започват да изместват тези на избирателите. Така се одобряват публични разходи, ползите от които се съсредоточават в малка група заинтересовани но всички плащат за тях.
Факторите от страната на предлагането са:
1. Производителността в публичното стопанство – когато тя е по-ниска от тази в частното стопанство, единицата продукция на държавата ще е резултат на повече вложени производствени фактори. Причината за различната производителност е ключовата роля на труда като производствен фактор в публичното стопанство. Ръстът на заплащането в частния сектор трябва да се отрази и в публичния, за да няма текучество на кадри.
2. Бюрократът – той притежава познания на експерт относно предлагането на административни услуги, каквито са повечето публични блага. И защото единствено той ги има и е далеч от пазарната среда и няма конкуренция, той се стреми да получи по-раздут бюджет за издръжка на службата, където работи. Така тези средства отиват за екстри – повече подчинени, нови коли и т.н.
3. Институционализация на бюджетния процес- това означава, че одобряването на разходите става на базата на предходни периоди, а не въз основа на тяхната истинска полезност, преценена с чисто икономически критерии.
