В съвременните условия публичните финанси се свързват най-вече с осигуряването на публични блага за задоволяване на т.нар. колективни потребности. Задачата по осигуряването на публичните блага е предоставана на публичното стопанство.
Публичното стопанство е публично-правно организирана дейност за управление, създаване и потребление на стопански блага, предназначени за посрещане на колективни потребности. Както частното стопанство добива стоки и услуги и задоволява определени потребности, така и публичното стопанство добива публични блага и ги предоставя за задоволяване на публични потребности.
Към публичните блага могат да се отнасят някои материални обекти /училища, болници, пътища и др./, по-често обаче те са нематериални /образование, здравеопазване отбрана и сигурност/, които не приличат на обикновените стоки и услуги. Освен това има и други особености, които отличават публичните блага от частните. Частното стопанство използва собствени ресурси и възпроизвеждани такива. Публичното стопанство набира необходимите си ресурси чрез задължителното и принудително плащане на данъци от данъчните субекти. Частното стопанство работи за печалба, докато публичното стопанство работи за задоволяване на колективните потребности, а не за реализирането на печалба. Различни са институциите, които оперират в двата сектора. В публичния сектор това са подобни на организациите с идеална цел, подчинени на политически и административни решения.
Публичните блага имат своя специфика, изразяваща се в следното:
1) При частните стоки и услуги съществува делимост, докато при повечето публични блага липсва такава делимост. Те са крупни единици /съвкупности/, които се потребяват общо от всички индивиди.
2) Достъп но частните стоки имат само тези, които заплатят тяхната цена. Индивидите, които не искат или не могат да направят това, се изключват от потреблението на тези стоки. При публичните блага няма икономически механизъм, чрез който да се ограничи консумацията на тези блага за част от потребителите, съобразено приноса им за тяхното осигуряване.
3) При публичните блага отделните потребители не са в конкурентни отношения помежду си. Потреблението на дадено публично благо от “Х” не означава, че не може то да се потребява от “У”.
От тези особености на публичните блага произтича обстоятелството, че икономическата дейност, която ги осигурява, не може да бъде ефективна за частния сектор. Ако допуснем, че публични блага се създават в частния сектор, то той ще поиска те да се заплатят. Следователно цената на публичните блага може да се разглежда като плащаните от индивидите данъци.
Може да се каже, че публичните блага са блага, които задоволяват важни колективни потребности и се отличават с липса на възможност за изключване, неделимости и неконкурентност при потреблението.
Съществуват два вида публични блага: чисти публични блага и смесени стоки и услуги /квази публични блага/.
Чисти публични блага може да се ползват само общо и неконкурентно и не е възможно изключването на даден потребител от достъпа до тях. Те се финансират изцяло за сметка на събраните данъци. Напр. Държваното управление, полицията сфетофари и др.
Смесени блага (стоки и услуги )/ Квази публичните блага, са такъв вид публични блага, при които в определена степен са приложими напълно или частично принципите на изключване, конкурентност и делимост, тъй като те са предназначени за определени групи от хора. За това те се наричат още квази (почети) публични блага. Тези блага са персонифицирани /за за деца, учащи се, възрастни хора и др./. става дума за образованието, здравеопазването, соц. осигуряване и др. Те се финансират за сметка на три източника: бюджетни ресурси; такси, плащани от ползвателите; бизнес сектора.
Няма рязка граница между чистите и квази публични блага. Това е въпрос на организация на публичния сектор.
Важна характеристика на публичните блага е историческата обусловеност и териториални граници на потребление. Според последното те се делят на:
Международни – задоволяват потребностите на всички жители на планетата или на определени региони. Напр. Околната среда, мирът, и др.
общодържавни – към тях се отнася националната сигурност и отбрана, правораздаването, държавното управление, соц. осигуряване и др.
Местни – те се свързват с географските ограничения при предоставянето и потреблението на голяма част от тях. Напр. Бърза медицинска помощ, пожарната, полиция, подържането на пракове и улици ...
Решенията за разпределението и използването на ресурсите и благата в публичното стопанство се вземат не от отделни лица, а от обществени групи и институции, които действат от тяхно име. Такъв тип решения се определят като обществен избор. Потребителите на публични блага изразяват и защитават своите интереси в качеството си на избиратели с помощана механизма на гласуване. Гласувайки за една или друга партия, ние всъщност гласуваме за предлаганите в нейната програма публични блага или изразяваме нашите предпочитания.
Този колективен избор на практика се прави, когато се приемат икономическите програми на правителствата и когато се приема бюджета. Колкото е по-демократична една страна, толкова участието на гражданите в колективния избор е по голямо и обратно, колкото една страна е по-недемократична, толкова участието на гражданите в колективния избор е по-малко.
