Лекции по Икономика

7. Обща тероия на данъка – произход, същност и елементи на данъка.

Същност на данъка, данъчни теории
Данъкът е основен инструмент за набиране на средства за държавния бюджет с цел покриване на държавните разходи. Той е гръбнакът на съвременната данъчна система и възниква с възникването на държавата. Така както не може без държава, не може и без данъците. Данъкът съпътства развитието на човешкото общество.
През дългата си история на развитие данъците са претърпели съществена еволюция, която обхваща както формите, така и ролята, която изпълнява в обществено-икономическия живот. В началото данъците са били приемани като извънредни, а в някои случаи като наказателна мярка за някои членове на обществото. По-късно те стават всеобща и задължителна форма на плащане. Преди данъците се събирали в натурална форма. В началото те са изпълнявали само фискална функция (за набиране на средства), но в последствие значително си обогатяват целите. В това число се включват: рационализира се разпределението на ресурсите; подобрява се структурата на стопанството; постига се по-голяма социална справедливост в обществото.
Плащането на данъци намалява покупателната способност на гражданите. Ето защо един от най-важните проблеми при данъчното облагане е връзката между данъчното плащане и публичния интерес.
Данъкът е сложна финансово-икономическа категория, която има многоаспектен характер. Той има правна, социална и икономическа страна. Данъкът се определя като законосъобразно, принудително, безвъзмездно плащане от физически и юридически лица в полза на държавата, за финансиране на публичните разходи.
Той съдържа следните характеристики:
 Палщане във вид на публична принуда
 Плащане установено със закон, а не призволно
 Липса на конкретна контрауслуга от страна на държавата
 Средство за преразпределение на доходите от държавата, извършено на социална основа.
На базата на изложеното до момента могат да се изведат следните функции на данъците:
 Фискална – основна. Чрез данъка се акумулира основната част от приходите на държвата в бюджета и в извънбюджетните фондове за реализирането на държавните програми по финансирането на публичните блага и потребности.
 Социална. Чрез данъците се преразпределят доходите на гражданите на социална основа.
 Икономическо-регулативна. С данъците се облагат ресурси, насочени за потребление, а ресурси за производствено потребление се освобождават от данъци или се облагат ниско.
 Контролна функция. Чрез данъците държавата упражнява контрол за защита на фискалните си интереси, за своевременното и пълно постъпване на приходите в бюджета, за съпоставяне на тяхната величина с потребностите от финансови ресурси.
Много опити са правени, за да се обясни същността на данъка. Поради тази причина съществуват и множество данъчни теории.
Данъчната теория е система от научни знания за същността и природата на данъците, за тяхната роля и значение в живота на обществото.
1. Теория за обмена – чрез данъка гражданите купуват от държавата услугите по охрана, поддържане на реда, собствеността, сигурността и др. /през средновековието/.
2. “Осигурителната теория”, според която данъкът е застрахователна премия срещу гаранцията от страна на държавата, че всеки ще запази живота си и че свободно и спокойно ще ползва имуществото си. Премиите срещу държавната осигуровка са самите данъци.
3. Класическата теория/ еквивалентната теория – Публичната власт дава услуги, лицата трябва да ги заплатят с пари. Това е данъкът, тъй като е еквивалент на държавните услуги.
4. Като една от най-важните теории може да се разгледа т.нар. “Жертвена теория” както и теорията за колективните потребности. Двете теории съдържат идеята за принудителния характер на данъка, като задължение, произтичащо от самата същност на държавното устройство на обществото. Според нея данъкът е жертвата, която гражданите правят за държвата, без която не е възможно съществуването на обещството.
5. Кейнсианската теория. Според нея данъците са главният лост за регулиране на икономиката и нейното развитие.
6. Теорията на монетаристите. Съгласно нея данъците, наред с други компоненти, въздействат на обращението, като чрез тях се изземва излишното количество пари и се намалява деъствието на неблагоприятните фактори за развитието на икономиката.
7. Теорията на икономиката на предлагането – намаляването на данъчното бреме води към бурно развитие на предприемаческата и инвестиционната дейност.
Елементи на данъка
Елементите на данъка го разкриват откъм съдържателната му страна. Те могат да се разглеждат като анатомия на данъка.
1) Обект, предмет или данъчна база - определен стопански акт или дейност, които се облагат с данък. В съвременното стопанство това са доход, потребление, имущество (богатство). Сумата, която се освобождава от облагане не се отнася към данъчната база. Винаги спорен е бил въпросът кой е най-подходящият обект на облагане.
Доходът като обект на облагане се счита за най-добра мярка от определен кръг икономисти, тъй като той изразява най-точно платежоспособността за плащане на данъци. Доходът е прираст на покупателна сила на индивидите за определен период от време (обикновено 1 г).
Потреблението като обект на облагане е сумата на стойността на стоките и услугите, които домакинствата действително изразходват за задоволяване на нуждите си през определен период от време. Потребителските разходи са равни на разполагаемия доход, от който се приспадат спестяванията. Привържениците на потреблението считат, че то е най-подходящ обект на облагане, тъй като благосъстоянието на индивидите зависи не толкова от размера на дохода, който получават, а от благата и услугите, които си позволяват да потребяват.
Богатството представлява натрупаните от индивида спестявания в различна форма - капитали, ценни книжа, движимо и недвижимо имущество. В миналото богатството като обект на облагане е било широко приложимо. Днес то има второстепенен характер като данъчна база.
2) Платец, субект на данъка - това е физическо или юридическо лице, което се намира в определено отношение с обекта на облагане. Това отношение може да бъде отношение на собственост, на придобиване или стопанисване. Платецът е лицето, което според данъчното законодателство е длъжно да внесе полагащия се данък.
3) Данъчен носител - не винаги формалният носител на данъка понася реално данъчното бреме. Физическото или юридическо лице, което реално плаща данъка, е данъчният носител. В някои случаи платецът съвпада с носителя, а в други платецът и носителят са различни лица. Във втория случай се говори за т.нар. “прехвърляемост на данъка”.
4) Двойно облага – е облагане от две държави или общини върху един и същи обект или субект.
5) Данъчен кредитор (искател на данъка) - като такъв се разглежда държавата, която има изключително и суверенно право да събира данъци.
6) Данъчен мащаб - това е определено качество, белег, средство на предмета на облагане, на основата на които се установява данъчното задължение на платеца. В миналото са се използвали различни натурални единици. Днес за данъчен мащаб е прието да се ползва стойностната оценка, която може да е нормативна, пазарна, данъчна.
7) Данъчна единица – е постоянна част от данъчния мащаб, за която се отнася данъчният размер. Тя представлява конкретно определена част от мащаба, върху която се определя размерът на данъка. Тази част може да бъде 100 единици или 1000 единици.
8) Данъчен размер, данъчна норма, данъчна ставка - това е данъкът, който се определя на една данъчна единица. Обикновено величичината на данъка за една данъчната единице е в процент или в абсолютна сума. Разграничават се постоянни, нарастващи и намаляващи норми, както и средни, пределни, ефективни данъчни норми.
9) Данъчна основа - изчислява се като сума на облагаемите данъчни единици, върху които се изчислява данъчното задължение.
10) Данъчно задължение - представя се като произведението между данъчната основа и данъчния размер.
11) Данъчни превилегии – те се предвиждат в законодателството и се предоставят на отделни категории данъкоплатци, те включват и възможност да не се заплаща данъка.
Данъчен кадастър - това са нарочни “книги”, в които се водят на отчет обектите и платците на данъка. Съществува поземлен данъчен кадастър (за недвижими имоти) и имуществен данъчен кадастър.