Държавния бюджет е план, който съгласно Закона за устройството на Държавния бюджет най-общо обхваща републиканския бюджет и бюджета на съдебната власт.
От своя страна републиканския бюджет се разделя на:
а) Централен бюджет – той включва републиканските приходи и разходи, извършвани пряко от Министерския съвет или чрез делегирани от него права на министъра на финансите;
б) Бюджети на държавните органи:
- бюджети на Народното събрание;
- бюджет на Президентството;
- бюджет на Министерския съвет;
- бюджет на функционални министерства и ведомства;
- бюджет на Конституционния съд;
- бюджет на областните администрации.
От своя страна бюджета на съдебната власт е представен от:
- бюджет на Висшия съдебен съвет;
- бюджетни сметки на съдебните органи.
Бюджетите на общините и кметствата (местните бюджети), чиято структура, ред за съставяне и изпълнение се урежда с отделен закон.
Органите, които администрират приходи в държавния бюджет са всички държавни органи и бюджетни организации, на които по закон или съгласно разпореждане на Министерския съвет възложено събирането и отчитането на бюджетните приходи. Органите на местното самоуправление са общините.
Министерския съвет определя състава на първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити.
Първостепенни разпоредители с бюджетни кредити са министрите и ръководителите на държавните органи, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите, председателя на Висшия съдебен съвет и кметовете на общините.
Второстепенните разпоредители с бюджетни кредити са ръководителите на самостоятелно обособени структурни единици, които функционално, организационно и финансово са подчинени на първостепенен бюджетен разпоредител. Те се определят както следва:
- от Министерския съвет – за държавните органи и за органите на съдебната власт;
- от кметовете на общини – за органите на местното самоуправление.
Разпоредителите от по – ниска степен са ръководителите на самостоятелно обособени бюджетни единици, които са пряко подчинени на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Бюджетите на държавните органи и бюджетните предприятия включват всички приходи и разходи за дейността им и се състоят от собствените бюджети на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и бюджетните сметки на второстепенните и от по – ниска степен бюджетни разпоредители.
Органите на съдебната власт имат самостоятелен бюджет, който се приема от Народното събрание по органи на съдебната власт.
Отговорности и компетенции на основните участници в бюджетния цикъл, както следва:
- Народно събрание – участва в бюджетната технология като висш законодателен орган, който има властта да определи и да разреши всички разходи, приходи и заеми на държавата. Упражнява контрол върху провежданата бюджетна политика и изпълнението на конкретните бюджетни параметри, приети със Закона на държавния бюджет за съответната година, приема отчета на правителството за изпълнението на бюджета и отчета на Сметната палата.
- Министерски съвет – главен изпълнителен орган взема решения относно основните бюджетни параметри: приходи, разходи, бюджетно салдо (дефицит) и неговото финансирне. Правителството организира изпълнението на републиканския бюджет чрез Министерство на финансите и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити.
Функции на Министерския съвет:
1. При съставяне на бюджета:
- разглежда проекта на държавния бюджет и внася евентуални промени в него;
- внася проекта на държавния бюджет в Народното събрание не по – късно от два месеца преди началото на бюджетната година.
2. При изпълнение на бюджета:
- организира изпълнението на републиканския бюджет чрез Министерство на финансите и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити;
- приема постановлението за изпълнението на държавния бюджет до един месец след обнародването на Закона за държавния бюджет;
- внася в Народното събрание предложение за изменение на държавния бюджет при настъпили през бюджетната година неблагоприятни отклонения за приходите или разходите, в резултат на които се увеличава бюджетния дефицит;
- утвърждава състава на извънбюджетните сметки и фондове на съответен бюджетен разпоредител.
3. При отчитане на бюджета – Министерския съвет разглежда годишния отчет за изпълнение на държавния бюджет и го внася в Народното събрание за утвърждаване.
- Министерство на финансите – отговаря за управлението на държавните средства, има ръководна роля при поддържането на фискалната дисциплина и контролира бюджетните разходи. Най–общо функциите на министерството са:
- координира процеса на подготовка на годишните бюджети;
- подготвя указания за съставяне на бюджетите;
- разглежда и анализира бюджетните искания на различните министерства;
- подготвя проекта за бюджета и го внася за обсъждане в Министерския съвет;
- след приемане на Закона за държавния бюджет следи за изпълнението и спазването на закона;
- представя пред Народното събрание отчет за изпълнение на годишния Закон за държавния бюджет;
- наблюдава и контролира всички банкови сметки на Министерския съвет;
- следи за отпусканите и заеманите средства от правителството;
- изисква отчет за всички държавни средства, в т.ч. по извънбюджетни сметки и фондове;
Министерството на финансите има следните функции:
1. При съставяне на бюджета:
- Изготвя бюджетна прогноза за следващите 3 години, която ежегодно се актуализира и одобрява от Министерския съвет;
- На база тази прогноза Министерството на финансите изпраща бюджетни насоки до държавните органи за съставяне на годишните отчети, като определя срокове за представянето им;
- Съставя проект на държавния бюджет и го внася в Министерския съвет с мотивиран доклад;
- В рамките на 1 месец обнародва Закона за държавния бюджет и постановление за изпълнение на държавния бюджет;
2. При изпълнение на бюджета:
- Министъра на финансите и управителят на БНБ издават Наредба за касово изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините и извънбюджетните сметки и фондове;
- Министерство на финансите периодично разпределя и насочва постъпилите приходи в съответсвие с тримесечното разпределение на разходите. Разходите се извършват до размера на постъпилите приходи по банковите сметки на републиканския бюджет и на разпоредителите с бюджетни кредити;
- При временни касови разриви по републиканския бюджет или по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити Министерството на финансите има право да разрешава временни безлихвени заеми за сметка на свободните бюджетни или извънбюджетни средтсва със срок до 3 месеца, но не по – късно от края на годината;
- Министърът на финансите може да прехвърли кредити от един бюджет по друг, без да се нарушава баланса на държавния бюджет;
- Министърът на финансите може да дава съгласие за вътрешно компенсирани промени между елементите на Единната бюджетна класификация;
- Министърът на финансите може да преустанови трансфера на определените общи субсидии за някои разпоредители с бюджетни кредити, както и да блокира сметките им при нарушения в бюджетната дисциплина и законодателство;
- Съвместно с управителя на БНБ, министърът на финансите определя реда за приключване на банковите сметки, както и за остатъците по тях.
3. При отчитане на бюджета – Министърът на финансите съставя отчет за изпълнението на ДБ въз основа на отчетите на централния бюджет, съдебната власт и първостепенните разпоредители, заверени от Сметната палата. Отчетът се представя от министъра на финансите в Министерския съвет, който го внася в Народното събрание.
- Отраслови функционални министерства и централни ведомства – те са отговорни за планирането, отчета и контрола на собствените си бюджети, които най – общо се състоят от субсидия от републиканския бюджет и собствени приходи. Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити представят разпределението на средствата в бюджетите си по тримесечия в Министерство на финансите до един месец след публикуване постановлението за изпълнение на държавния бюджет;
- Сметна палата – независим от правителството контролен орган, който извършва одит съгласно одиторските стандарти, осъществява контрол върху изпълнението на държавния бюджет съгласно Закона за сметната палата, заверява отчетите за касово изпълнение на бюджета на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, както и отчетите за извънбюджетните сметки и фондове и докладва в Народното събрание отчета за изпълнението на държавния бюджет. Обект на проверка от Сметната палата в тази връзка са всички организации, които се издържат от бюджета или получават средства от него;
- Агенция за държавна финансова инспекция – агенцията извършва проверки за правилното прилагане на системите за финансово управление. Контролът на организацията включва финансовата дейност на разпоредителите с бюджетни кредити по републиканския бюджет; органите администриращи приходи по републиканския бюджет; разпоредителите с извънбюджетни сметки и фондове, разпоредителите по общински бюджети и фондове, ДОО, Фонд “ПКБ” и НЗОК.
- БНБ – организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет с помощта на ТБ – администратори по бюджета, финансира временните касови разриви по ред, определен в Закона за БНБ.
Структура на републиканския бюджет: приходи, разходи, трансфери и финансиране.
Приходната част на републиканския бюджет:
1. Данъчни приходи:
- Данък върху доходите на физически лица;
- Корпоративен данък;
- Данък върху дивидентите и доходите;
- Имуществен данък;
- Данък върху добавената стойност;
- Акцизи;
- Мита и митнически такси;
- Други.
2. Неданъчни приходи:
- Държавни такси;
- Съдебни такси;
- Приходи и доходи от собственост;
- Превишение на приходите над разходите на БНБ;
- Глоби, санкции и наказателни лихви;
- Други неданъчни приходи.
3. Помощи:
Приходите се разделят в 3 основни групи:
- Разпределяеми приходи;
- Преотстъпени приходи;
- Неразпределяеми (преки) приходи.
Разпределяеми са приходите, които постъпват в приход на един бюджет, но се отнасят за два или повече бюджета, като се разпределят в дадено съотношение, определено ежегодно в Закона за ДБ. Разпределението на приходите се извършва от банките – администратори.
Преотстъпени са приходите, които по своя характер са приходи на РБ, но с цел регулиране на отделни бюджети или стимулиране на предприятия от реалния сектор им се преотстъпват изцяло или частично. Понастоящем характерни техни представители се явяват споменатия по – горе данък върху доходите на физически лица, както и данъците, преотстъпвани по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Неразпределяеми са приходите, които не подлежат на разпределение между отделни бюджети и постъпват изцяло в полза на бюджета, който ги е събрал.
Приходите по републиканския бюджет се отчитат и следят и по приходни параграфи на Единната бюджетна класификация, идентифициращи конкретните видове приходи чрез 10-разряден код, чиито първи 4 цифри представляват шифъра на счетоводната сметка, водена в банката – администратор.
Разходите по републиканския бюджет са систематизирани в 9 основни групи:
- Общи държавни служби;
- Отбрана и сигурност;
- Образование;
- Здравеопазване;
- Социално осигуряване и грижи;
- Жилищно строителство, благоустрояване и опазване на околната среда;
- Почивно дело, култура и религиозна дейност;
- Икономически дейности и услуги;
- Разходи, некласифицирани в други дейности.
Основни разходни пера в структурата на републиканския бюджет са:
- Заплати и възнаграждения на персонала;
- Осигурителни вноски;
- Текуща издръжка;
- Лихви по вътрешни и външни заеми;
- Социални разходи и стипендии;
- Субсидии;
- Капиталови разходи и приръст на държавния резерв
- Резерв за непредвидени и неотложни разходи.
Основните трансфери от републиканския бюджет се предоставят на държавните висши училища, БАН, БНТ и БНР, общините, ДОО, съдебната власт и други разпоредители, а получените трансфери са главно от общините.
Бюджетното салдо най – общо представлява разлика между бюджетните приходи и бюджетните разходи и може да бъде бюджетен излишък или бюджетен дефицит. Бюджетния излишък се включва в приходната част на бюджета, планирана за следващата година и се използва за погасяване на дългове или се предвижда като резерв за неотложни непредвидени разходи.
Бюджетния дефицит може да бъде финансиран:
- Външно финансиране, осъществено чрез заеми от международни финансови институции или междуправителствени заеми, както и просрочени главници и лихви по тези заеми, получени погасителни вноски по предоставени кредити на други държави, операции с ценни книжа и финансови активи и депозити в чужбина;
- Вътрешно финансиране – небанково, реализирано чрез емисии на финансови инструменти по вътрешния дълг и банково, изразяващо се в ползването на заеми от местни финансови институции, както и в резултат на просрочване на главници и лихви по такива заеми.
