Мотивацията е процес на вземането на доброволно решение за определено действие или бездействие при наличието на определена ситуация.
Характерните черти на мотивацията са:
- има субективен характер, протича в съзнанието на индивида;
- свежда се до личната преценка на всички въздействия върху индивида, на сигналите, които му отправя икономическата, организационната и социалната среда в стопанската единица.
Разбирана по този начин мотивацията предшества и предопределя:
поведението на работниците и служителите в трудовия процес;
активността и степента на работниците и служителите, в която те отдават своите интелектуални и физически способности.
Всеки работодател иска персоналът в стопанската единица , която ръководи да има такова поведение в трудовия процес, което би довело до възможно най – високи финансови резултати. За да постигне това той трябва да подбере и да отправи такива сигнали към отделните работници и служители, които биха ги мотивирали за високо производителна работа.
Тази дейност на работодателя и неговата администрация характеризира процеса мотивиране, организационна и социална среда в стопанската единица, която да направи така, че работниците и служителите да изберат онова поведение в трудовия процес, което отговаря на разработената стратегия.
Да мотивираш, означава да накараш хората да се движат в посока, която ти искаш, т.е. да накараш хората да работят за теб.
Мотивацията, като психически процес и мотивирането като дейност на работодателя и неговата администрация, свързана с постигането на точно определено поведение на персонала са непосредствено свързани с общата икономическа, социална и политическа среда в страната през дадения период.
В основата на мотивацията стоят човешките потребности и целите, намиращи се в околната среда, към които индивида се стреми. Те са:
критерият на всеки индивид при вземането на решение за определено действие или бездействие при конкретна ситуация;
дейността на работодателя и на неговата администрация за мотивиране на определено поведение.
В ежедневието мотивацията се използва в три различни смисъла:
- мотивацията - това са целите и причините, поради които хората правят своя избор на поведение, определят действията си. Обикновено това, заради което хората правят нещо е задачата или пък желанието да постигнат нещо, да вземат социален статус, да постигнат власт, влияние, да имат приятелство и пари;
- мотивацията - това е мисловния процес, на основата на който хората формират своето поведение да достигнат своите цели. Например хората изпитват желание да имат приятелство с някого, развиват своите очаквания, мечти и решават как да постъпят в определени ситуации. Те избират своя приятел например, като осмислят, преценяват личните си потребности, мотиви, интереси, емоции, ценности и вътрешни позиции.
- мотивацията - това е социалния процес, посредством който някой променя поведението на друг, напр. приятелството може да бъде внушено от някой друг.
Мотивацията е вечен процес.
Мотивацията може да се прекъсне като процес и когато ръководителя не осъществява обратна връзка:
• не проверява как са постигнати целите;
• не контролира дейността;
• не комуникира с персонала;
• не организира дейностите в стопанската единица .
Мотивационният процес се разглежда като част от човешките взаимоотношения и част от програми, даващи възможност да се подобри работата.
Две са основните програми за мотивация:
1.Стандарт на живот на работното място:
Все по-голяма част от персонала в стопанската единица се чувства демотивиран и незадоволен от рутинната и монотонна работа и реагират негативно на отношението на крайния резултат в дейността си - влошено качество, отсъствие от работа, закъснение, и др.
При създаване на условия за индивидуално издигане на работното място, по- високи отговорности, повече възможности за личен напредък и зрялост. То намира материално изражение с условията на работа, но то е и състояние на духа на персонала. Стандарта на живот на работното място се свързва предимно с психологическото израстване и зрелост на работното място. Това се постига посредством увеличаване на обхвата и дълбочината на работата. Обхватът - това са броя дейности извършвани от един служител. Дълбочината е икономията и отговорността и дискретността на контракта.
Основните определения на една работа са:
променливост;
работна идентичност;
значимост;
самостоятелност;
обратна връзка:
работниците да получават информация доколко успешно или неуспешно са извършили работата;
създаване на информационен канал за мотивация;
наградите и поощренията да не са скрити;
обвързване на информацията за наградите с текущото състояние на фирмата.
2.Свързване на заплащането с изпълнението на работата:
Заплащането на служителя трябва да се схваща като изгодите, които работника получава. Парите са добър мотиватор, само ако служителите схващат, че доброто изпълнение на работата е средство за тяхното получаване. По-важното е, че парите, за да мотивират работниците:
-трябва да създават вярата, че по-доброто изпълнение води до по-добро заплащане;
-по-доброто заплащане създава по-добри отношения в колектива и намалява отрицателните последствия в различията на заплащането.
-парите трябва да създават условия, при които другите допълнителни награди се свързват с по-доброто изпълнение на работата.
Парите не са най-големият мотив да накараме работника да осъществява най- оптимално дейността си.
Както по-горе разгледахме начините за мотивация в практиката се прилагат и съвременни мотивационни техники. Най- общо те се разделят в четири области:
•поставяне на цели: мотивира хората за по-добро изпълнение. Тук ръководителя дава ресурсите, преодолява съпротивата, оказва помощ;
•дизайн на труда: техниките за дизайн на труда са следните:
- ротация;
-обогатяване;
-социотехнически техники, които акцентират върху зависимостта на проектирането на труда от психологическите особености на изпълнителя и от особеностите на задачите. Всяко обогатяване на труда, което се базира на възможностите на сътрудника да бъде по - самостоятелен, да има признание, биха го мотивирали за труд;
•възнаграждение: трябва да разкрият стойността на парите и непаричните награди, които хората в стопанската единица получават. Мотивиращата роля на възнаграждението е в това, че разкрива индивидуалния принос на всеки служител. По този начин се възнаграждават потребностите на хората, удовлетворяват се ценностите, чувството за справедливост и т.н.
• комуникации: трудно е да си представим мотивирането на хората, без създаването, предаването, приемането и използването на взаимноизгодна информация. Комуникацията е действие, което прави мотивацията възможна.
