Субекти в административните отношения са тези участници в обществените отношения, които са свързани с функционирането на държавната ад¬министрация. Субекти в административните отношения са държавните орга¬ни, административните организации, други обществени организации, държавните служители и гражданите, притежаващи определени права и задължения в сферата на административната дейност на държавата.
Трябва да се разграничават субектите на административно право и су-бектите на административни отношения. Субектът на административно право е лицето, което притежава т.нар. административна правосубектност. Правосубектността е юридическо свойство, което превръща отделната личност, орган или организация в субект на право. Правосубектността не е само юри¬дическо свойство, в резултат на което лицата притежават и упражняват съответни права и задължения. Тя поставя лицето в специфично отно¬шение към останалите правни субекти - задължава ги да го признават за субект на право, да се въздържат от действия, които могат да ограни¬чат или да го лишат от това му субективно право, създава задължение у другите, за да може той да реализира правата си.
Правосубектността е юридическо състояние, което по характера си е неотделимо от лицето и се проявява в неговата дейност. Правосубектността се проявява в два основ¬ни структурни елемента - правоспособност и дееспособност
1. Правоспособността е способност (възможност) на лицето да при-тежава права и задължения;
2. Дееспособността е способност (възможност) на лицето самос-тоятелно да осъществява (със свои лични осъзнати действия и волеизяв-ления) своите права и задължения.
Специфичен структурен елемент на правосубектността, който може да се проявява в правоспособността и дееспособността, е деликтоспособността. Това е способност на лицето да носи юридическа отговор¬ност за нарушения.
Субект на административно право е лице, което по принцип (потенциално) е способно да участва активно в административни правоотношения. Например лицето има право на висше образование. Субект в административното отношение е лицето, което вече реално участва в дадено административно правоотношение. Това лице е реалният участник в конкретно административно правоотношение. На¬пример лицето, което е студент в определен държавен университет.
Субектите в административните отношения могат да се класифицират в отделни групи на следните видове:
• физически и юридически лица;
• индивидуални, колективни и обществени;
• граждани, държавни органи, длъжностни лица, държавни служители, организации, като организациите могат да бъдат стопански или търговски и организации с нестопанска (идеална) цел.
Физическите лица в Република България придобиват способност да бъдат носители на права и задължения от момента на раждането си, т. е. те получават правоспособност от момента на раждането си. С навършването на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават, т.е. с навършването на 18-годишна възраст те стават по принцип дееспособни. Различни¬те младши възрастови групи са лишени от дееспособност или имат огра¬ничена дееспособност. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват тех¬ните законни представители - родителите или настойниците. Лицата от 14 до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват прав¬ни действия със съгласието на техните родители или попечители, но в ня¬кои случаи могат да извършват и сами правни действия. Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение и имат ограничена дееспособност.
Юридическите лица са носители на права и задължения. Те могат да придобиват и да осъществяват своите права и задължения чрез свои¬те органи.
Субектите на административно право имат администратвна правосубектност. Административната правосубектност се състои в административна правоспособност - т.е. способност да притежават административни права и задължения, и административна дееспособ¬ност - т.е. способност да могат сами да изпълняват своите права и задъ¬лжения. Възможно е един субект на административно право да има само административна правоспособност, без да има административна дееспособност. Например, ако е малолетен или поставен под запреще¬ние. Например новороденото бебе има право на име или има право да получи като подарък автомобил, но действията по даване име на бебето или регистрацията на автомобила не могат да бъдат извършени от де¬тето, а от негов законен представител. По принцип всички български граждани, които са навършили 18 години, са дееспособни. Но има слу¬чаи, когато законът определя други възрастови граници за определена административна правоспособност и дееспособност. Законът за движе¬нието по пътищата определя различни възрасти по отношение правото за управление на различни превозни средства / за управление на авто¬бус и мотоциклет над 350 куб.см - 21 години, за управление на колесен трактор - 17, за управление на мотопед - 16, на всички останали мотор¬ни превозни средства - 18 години/.
Административната деликтоспособност е свързана с реализирането на административнонаказателната отговорност.
Административнонаказателната отговорност е лична и се носи за извършени административни нарушения. Административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са изв¬ършили административни нарушения в състояние на вменяемост. Административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. За административни нарушения, извършени от мало¬летни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.
