Държавните служители заемат различни места в йерархията на държавния апарат, работят в различни отрасли или сфери на дейност, изпълняват различна по характера си работа, имат различно положение в зависимост от начина на заемане на държавната служба. Според отделните критерии могат да се направят многобройни класификации, от които тук ще разгледаме две: основни категории държавни служители и основните системи на държавната служба.
Според характера на функциите, които осъществяват, и в зависимост от характера на служебните им задължения и степента на професионалната им подготовка държавните служители са две основни категории: 1. ръководни служители; 2. експерти /специалисти.
Ръководният служител ръководи административно звено и носи отговорност за неговата работа. Категорията на ръководните служители се състои от държавни служители, които заемат ръководни постове в системата на държавния апарат или общинската администрация при осъществяване на държавната служба. Ръководните служители имат на подчинение определен брой звена и служители, спрямо които те се явяват горестоящи в административната йерархия. Те имат право да издават нареждания, да дават задължителни указания на подчинените им звена и служители, да издават задължителни за изпълнение административни актове. Например: ръководители на ведомства, като председатели и заместник-председатели на държавни агенции, директори на дирекции, началници на отдели и сектори в министерства и общини, главни секретари, административни секретари и други подобни. Към категорията на ръководните служители са предявени по-високи изисквания относно тяхното образователно и квалификационно ниво, напр. висше образование и научна степен, или квалификационна степен над висше образование по публична администрация.
Експертът изпълнява служба, подпомагаща осъществяването на функции на държавната власт. Категорията на експертите /специалистите/ се отличава с конкретния, непосредствено изпълнителен характер на тяхното участие в осъществяването на държавната служба. Към тях може да се предявяват изисквания за квалификационен ценз, свързан със специалността, по която работят и характера на работата, която изпълняват. Тук спадат такива служители, като държавни експерти, инспектори, специалисти - счетоводители, архитекти, плановици, и др. Конкретната категоризация на държавния служител зависи най-вече от длъжностната характеристика на мястото, което заема, и правомощията, които му се предоставят.
Според типовете системи на държавни служители:
В съответствие с начина и предназначението на назначаването съществуват четири основни типа на системи на държавни служители. Тези четири основни типа системи на държавните служители са :
• политическа система за назначаване на държавни служители;
• система на общата държавна служба;
• система на професионалната кариера;
• колективна система.
Политическа система за назначаване. „Политически административни служители" са тези държавни служители, които идват да работят като екипи в администрацията на определена политическа сила или политически и държавен деец, и си отиват когато политическата сила или дееца се оттегли от поста си. Към този тип у нас би трябвало да спадат държавни служители като съветниците на президента, секретаря на Министерския съвет, непосредствения административен екип на министър председателя и т.н. Тези държавни служители обикновено се назначават в службата без срок, понякога те имат властнически правомощия за определяне на насоките на държавните дейности в сферата, в която работят. Те са извън системата на общата държавна служба. Те изпълняват различни функции на различни нива на управление, свързани са и работят за различни органи на държавната власт. Характерни за тях са липсата на сигурност за работа и високият служебен риск. В САЩ например съществуват около 7,000 такива щатни бройки на федерално ниво и заемащите ги служители се наричат „същинската връзка между политиците и администрацията".
„Политическите административни служители" като група показват някои общи тенденции, характерни за тази система на държавната служба. Най-забележителното може би е нарастващото значение на интелекта, като политическият опит и политическите им изяви в партиите са от решаващо значение в подбора им.
Втора тенденция в системата на политическите назначавания е нарастващото значение на общата подготовка за разлика от специалната подготовка на администраторите. Образованието в областта на обществените науки е все повече застъпено сред политическата администрация. Във Франция например на такива длъжности се назначават лица, завършили специалните висши училища по администрация.
Третата тенденция изразява значението на съществуващия вече опит в правителствената администрация. Много голямо предимство се отдава на предишен опит в правителството или поне в администрацията на друго отговорно ниво.
Политическата система за назначаване на държавни служители е неизбежна в една модерна администрация. При тази категория служители не може да се изисква аполитичност и политическо безпристрастие, защото то не може реално да се гарантира. Не може да се наложи на новия премиер да задържи на работа и да се доверява на секретаря на Министерския съвет, който е бил назначен и е работил преди за напусналия и минал в опозиция бивш министър председател. В интерес на работата е политическият и държавен деец да може да подбира непосредствения си екип. На по-ниските нива и на местно ниво политическите назначения могат понякога да означават по-скоро разплащане на политически дългове и отблагодаряване на политически услуги, отколкото професионално осигуряване на съответното административно управление. Системата на политическите назначавания на държавните служители трябва да се прилага ограничено. У нас към този тип спадат членовете на политическите кабинети (заместник-министрите, началниците на политическите кабинети, парламентарните секретари, началниците на звената за връзки с обществеността), заместник областните управители и заместник-кметовете на общините. Широкият кръг държавни служители и техният статут не би трябвало да се влияе от политическите промени, настъпили в държавното управление или в конкретното учреждение, даже и ако това е Министерския съвет или Народното събрание. Техните права са защитени най-вече чрез системата на общата държавна служба.
Система на общата държавна служба. Системата на общата държавна служба или общата система на държавните служители обхваща чиновническия персонал, който по принцип не включва професионалните специалисти и чието назначаване и носене на службата се извършва съобразно традиционната практика на държавната служба. Отличителна черта на тази е, че акцентът се поставя върху длъжността - длъжностна характеристика с описание на задълженията, изискванията, квалификацията, точно определяне на отговорностите и т. н. Това е и причина тази система да се нарича още и „система на длъжностите" или „система на назначенията". Докато проблемите на държавната служба при политическата система за назначаване са повече проблеми, свързани с хората, които са или ще бъдат политически административни служители, то при общата система това са проблеми на постовете или длъжностите в държавната администрация. Общата система на държавните служители е резултат на историческото развитие на концепциите и принципите на публичната администрация. В тази система могат да се наблюдават традиционните елементи на статута на държавните служители, възприет и от европейските законодателства. При тази система значение се отдава на характеристики като „деполитизация", „ неутралитет", „назначаване по професионални качества", „назначаване с конкурс", „стабилност", „защита на правата на държавните служители". У нас това са държавните служители, които заемат щат за държавен служител и попадат под режима на Закона за държавния служител.
Система (или по-точно системи) на професионалната кариера. Системите на професионалните кариери съществуват в различни отрасли на публичната администрация и се отнасят до точно определени професии и тяхната изява при осъществяването на държавни функции. Те обхващат държавни служители, по принцип професионални специалисти, които заемат дадена длъжност, в резултат на тяхното професионално и служебно израстване. Системата на професионалната кариера е комбинация от няколко елемента: ранно назначаване в живота с оглед на преследване и постигане на кариера в определена публична администрация; йерархическо израстване на успешни етапи и нормативно регламентирани условия за напредък; приемането, че служителят ще заема серия от последователни постове през периода на неговата кариера. Към заемането на определена длъжност от професионалната кариера не могат да се ориентират всички кандидати, притежаващи качествата за предварително поставени изисквания за заемането на тази длъжност. На такава длъжност се назначава определеният служител, който показва всички съвкупни качества да бъде назначен на такава длъжност. Основната характеристика на системата на професионалната кариера за разлика от общата система на държавните служители е, че акцентът е поставен повече върху личността, отколкото върху длъжността, но за разлика от политическата система тук личността се преценява не толкова от страна на личните й качества, колкото от съответни нейни качества, проявени в предишната й длъжност. Според системата на професионалната кариера индивидуалната професионална кариера, служебното израстване на конкретен специалист се осъществява планово, служителят очаква да напредне последователно посредством няколко йерархически длъжностни постове, които отговарят на неговия професионален опит и развитие. Добър пример за спецификата на служителите по тази система са служителите в дипломацията и ранговете в тяхната дипломатическа кариера. Тук спада и кариерата във воената служба, а с някои уговорки може да се приобщи и академичната кариера в държавни институции (капитанът става майор; асистентът -старши асистент и така нагоре).
Колективната система. Тази система обхваща преди всичко служителите, които извършват материално-техническа дейност и работниците-специалисти, работещи в администрацията. Тяхните трудови отношения се уреждат с договори между ръководителя на учреждението или органа и работника. Колективната „система" е по-скоро категория персонал в държавната администрация, отколкото вид система различаваща се от останалите. Тя обхваща предимно материaлно-теническите лица и обслужващия персонал. Тук влизат технически сътрудници, изпълнители, секретарки, и компютърни оператори, шофьори, техници по поддръжката и т.н. У нас това са служителите в администрацията, които работят по трудов договор и се намират под режима на Кодекса на труда.
