Контролът на представителните органи върху администрацията про-изтича от самата характеристика на административната дейност. Адми-нистративната дейност е вторична, подзаконова дейност по изпълне¬ние на законите и другите нормативни актове. Административните орга¬ни по своето място в държавния апарат заемат подчинено положение по отношение на съответните представителни органи.
Контролът на представителните органи върху администрацията е всеобхватен - той може да бъде както контрол за законосъобразност, така и контрол за целесъобразност и правилност.
Народното събрание проявява функции на парламентарен контрол спрямо правителството и неговите членове още когато обсъжда, пре¬ценява и избира състава на правителството.
Народното събрание периодично или инцидентно изслушва информа-ция от министър-председателя или от отделни министри по поставени въпроси. Народното събрание и неговите парламентарни комисии имат правото да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси, както и да предоставят съответни сведения и документи. Такива правомощия Народното събрание има и по отношение на други административни органи, организации и държав¬ни служители. Специфични форми на парламентарен контрол върху адми¬нистрацията са въпросите и питанията. Народните представители имат право на въпроси и питания до Министерския съвет като цяло и до отделни министри, които са длъжни да отговарят. На въпросите и пи¬танията се дава отговор от съответния министър или от министър-председателя, когато въпросът или питането е адресирано до Министерския съвет. По отношение на питането се допускат разисквания и вземане на решение от Народното събрание, ако за това има направено предложение най-малко от една пета от народните представители.
Друг способ за парламентарен контрол е възможността Народното събрание да извършва промени в структурата на централната админист¬рация - да създава, преобразува и закрива министерства. Българската конституция не съдържа списък на министерствата, така че въпросите за това колко и какви министерства и съответно какви и колко мини¬стри трябва да има, се решава от Народното събрание.
Народното събрание решава въпроси в персоналния състав на цент-ралната администрация - промени в правителството, избиране и осво-бождаване от длъжност на ръководители на централни административ¬ни институции - например ръководството на Българската национална телевизия, на Българската народна банка, на валутния борд и други.
Краен способ за парламентарен контрол е гласуването на вот на недоверие към правителството или на министър-председателя. Гласуване¬то на недоверие към Министерския съвет става по предложение на една пета от народните представители. За да се приеме вотът на недоверие, са необходими гласовете на повече от половината на всички народни представители. При отхвърляне на предложението ново предложение за гласуване на вот на недоверие може да се направи най-рано след 6 месе¬ца. Резултатът от гласуването на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя е подаване на оставка на правителството от страна на министър-председателя.
Общинският съвет като орган на местно самоуправление, избран от жителите на общината, има известни контролни функции по отношение на местните изпълнителни органи. Общинският съвет определя полити¬ката на общината за изграждането и развитието й. Местните ад¬министративни органи осъществяват тази политика и се съобразяват с решенията на общинския съвет.
Общинският съвет не избира кмета. Кметът също, както и общинс¬ките съветници, се избира направо от населението. Така че по отноше¬ние на кмета и общинската администрация, която се назначава от кме¬та, общинският съвет има ограничени контролни правомощия в персо¬нален аспект. Но общинският съвет назначава заместник-кметовете в общината по предложение на кмета. Обсъждането и избирането на заме¬стник кметовете е проява на контролна функция от страна на общинс¬кия съвет. (Фигурата на заместник-кметовете представлява специален интерес от гледна точка на административните принципи за контрол и подчинение. Принцип в административната организация е, че органът или длъжностното лице дължат подчинение на този орган или длъжностно лице, което ги е назначило, респ. избрало, на съответната длъжност. В този смисъл заместник-кметовете би трябвало да са подчинени и подконтролни на общинския съвет, който ги е избрал. Но заместник-кмето¬вете са заместници на кмета, т.е. те работят непосредствено под негово¬то пряко ръководство. Те се подчиняват и отчитат на кмета. Кметът упражнява контрол върху тяхната дейност и този контрол е служебноорганизационен или административен в зависимост от вида на актовете и действията, които са предмет на контрола.)
Общинският съвет определя структурата на административните служби в общината. Той определя и правомощията на кмета по придоби¬ването, стопанисването и разпореждането с общинско имущество.
Кметът и общинската администрация са местни изпълнителни орга¬ни. Тяхно задължение е да изпълняват местната политика и решенията на органа на местно самоуправление - общинския съвет. Общинският съвет може да отмени актове на кмета, извършени в нарушение на реше¬нията на общинския съвет.
Постоянните комисии на общинския съвет осъществяват контрол за изпълнението на решенията на общинския съвет.
