Издаването на административни актове представлява изключително важна част от дейността на адми¬нистрацията. Чрез актовете държавната администрация изразява своя¬та воля и финализира своето решение. Най-вече чрез тях се проявява изпълнителната власт, осъществявана от администрацията. Чрез актовете административни¬те органи реализират своите функции и предназначение. Без административните актове е невъзможно да се осъществи творчеството и динамиката на държавното управление.
Административните актове играят важна роля като необходим елемент на административните отношения. Административните отношения обик-новено възникват по повод или в изпълнение на определен административен акт (освен когато не са възникнали направо по силата на закон - гражда¬нинът не чака специален акт, за да си плати данъка, който дължи по закон, или са възникнали от настъпването на юридическо събитие - раждането на дете поражда направо задължение за родителите да обявят раждането му и да му дадат име). Заповед на кмета на общината за почистване на улиците от снега създава задължение за адресатите на тази заповед да изпълнят предвиде¬ните в нея задължения. Разрешението за право на строеж създава определе¬ни права и задължения за лицето, което ще се възползва от него.
Административните актове са прояви на най-важните форми на адиминстративната дейност - нормотворческата, раз¬поредителната и оперативноизпълнителната. Като проява и форма на ад¬министративната дейност, административните актове носят всички ха¬рактерни черти на тази дейност. Те са държавни, подзаконови юридичес¬ки актове. Имат изпълнителен и разпоредителен характер. Особено важна хакатеристика за тях е властническият им характер. Те са актове на държав¬на власт и носят държавно-властнически характер, който се проявява в тяхната задължителност. Административният акт е волеизявление на държавен орган на административна власт. По начало това са адми¬нистративните органи - министерски съвет, министър, областен управи¬тел, началник на отдел и т.н. По изключение и други държавни органи могат да издават административни актове, когато действат в случая като административен орган. Например, когато прокурорът издава акт за възстановяване на самоуправно променено фактическо положение или председателят на окръжния съд дава разрешение за сключване на брак между лица, които не са навършили пълнолетие, и др.
Административните актове са юридически актове на администра¬цията. В тях се изразява и осъществява юридическата страна на адми¬нистративната дейност. Административните актове са юридически ак¬тове, защото създават, изменят или прекратяват правни отношения. Те предизвикват правни последици. Обикновено това са правни отноше¬ния и правни последици в сферата на административната дейност, но понякога това могат да бъдат правни последици и в други области. На¬пример заповед за настаняване на лице в държавно жилище под наем, която е административен акт, освен че създава съответни администра¬тивни права и задължения за настаняваното лице, води и до сключване на договор за наем, който е гражданскоправен договор.
Административният акт е властническо волеизявление, което ед-ностранно предизвиква административни правоотношения. Това означа¬ва, че той действа независимо от волята - съгласието или несъгласието - на адресата на акта. Даже и в случаите, когато другата страна в адми-нистративното правоотношение е предизвикала или поискала издава¬нето на акта, крайното решение за това дали ще бъде издаден актът и с какво точно съдържание, принадлежи на органа, който издава административния акт. Административният акт има власт¬нически и задължителен характер. Именно поради властническия и задъ¬лжителния характер на административните актове съществува възмож¬ност за прилагане на държавна принуда - веднъж като възможност за принудителна изпълняемост и втори път като възможност за санкцио¬ниране при неизпълнение или нарушение на административния акт.
Административният акт е волеизявление, т. е. изява на воля на адми-нистративен орган. Волеизявлението е външно формулирана и изразена воля, която изявява решението на административния орган нещо да нареди, да забрани, да разреши или да констатира. Начините за външно изявяване на волята на административния орган са три:
• Писменно. Писме¬ната форма е абсолютно задължителна за нормативните, общите ненормативни актове и индивидуалните административни актове по смисъ¬ла на Закона за административното производство.
• Устно. Устната фор¬ма може да се допусне, само когато не е изрично предписано волеизявле¬нието да бъде направено в писменна форма, например в някои случаи съгласно Закона за движението по пътищата органът може да направи устно предупреждение.
• Конклудентно - когато волеизявлението е направено чрез опреде¬
лени жестове, сигнали, знаци. Конклудентните жестове и знаци се прие¬
мат като израз на воля, когато са извършени от административния орган
при определени условия и тяхното значение е известно на тези, за които
се отнася. Така конклудентни (или заключителни) административни ак¬
тове са регулиращите знаци, посочването с ръка или със „слънчоглед"
от регулировчика за спиране на МПС, отвеждането за настаняване в
отрезвителя на лицето в алкохолно опиянение и др.
Общото определение на административния акт, което държи смет¬ка и за неговата правна природа, е едностранно властническо во¬леизявление на компетентен орган в процеса на осъществяване на ад¬министративната дейност на държавата въз основа и в изпълнение на закона, което предизвиква правни последици, има задължителен характер и при необходимост може да бъде приведено в изпълнение е помощта на държавна принуда.
Съдържанието на административния акт в по-голяма или в по-малка степен на конкретизация е определено от закона. Административните ак¬тове са предназначени да пораждат правни последици. В редица случаи обаче тяхното действие може да бъде допълнено и усложнено с допълни¬телни положения или условия - т.нар. модалитети. Разгледани откъм тях¬ната структура и правен ефект, модалитетите биват срок, условие и модус.
• Срокът представлява елемент от съдържанието на акта, който оп-ределя откога или докога ще произвежда действие административният акт. Този срок трябва да се различава от инструктивните срокове, които не са задължителни, а само препоръчват приблизителния най-целесъоб¬разен срок за действие.
• Условието представлява бъдещо несигурно събитие, във връзка с което някой закон или самият административен акт поставя в зависи¬мост пораждането или прекратяването на правното действие на акта (напр. заповедта за почистване на тротоарите от сняг възниква при „снеговалеж или заледяване").
• Модусът е свързване на действието на акта с изпълнението на определено задължение или тежест от страна на лицето, до което се отнася (например актът влиза в действие за лицето, когато то плати дължимите данъци).
Видове административни актове. Разнообразието на админист-ративните актове отговаря на разнообразието на функциите и дейнос¬тите в държавната администрация и на многобройността на органите, натоварени да ги извършват. Класификацията на видовете админист¬ративни актове може да бъде направена въз основа на различни крите¬рии - автора, приложното поле, предмета, външната форма и т.н.
Тук са разгледани най-важните класификации на административ¬ните актове, които очертават техни съществени характеристики:
А. Според степента на конкретизация и съдържащото се правно пред-писание:
• Нормативни. Нормативни актове са тези, които съдържат в себе си административноправни норми. Те изразяват общи, абстрактни, без¬лични и задължителни правила за поведение. Нормативните актове имат всеобщ задължителен характер. Отнасят се до неопределен и неограничен брой адресати. Те се прилагат многократно - винаги и навсякъде, когато възникнат условията, предвидени за тяхното действие. Такива нормативни актове са постановленията на МС, правилници, наредби и други.
• Общи. Общи (ненормативни) актове. Това са актове, които съдържат конкретно определени права и задължения за неопределен брой адресати. Те са ненормативни, защото тяхното действие се изчерпва с еднократно изпълнение. Съдържанието им е конкретно, а адресатите, въпреки че не са индивидуално идентифицирани, са определени каче¬ствено. Например заповед, с която се определя датата, на която опреде¬лена група или вид моторни превозни средства трябва да минат на тех¬нически преглед.
• Индивидуални. Индивидуални са административните актове, които създават конкретни права или задължения за точно определени адре¬сати или създават правен статут на определено лице. Индивидуални административни актове по смисъла на Закона за административно производство са актовете, из¬давани от ръководителите на ведомства, от областните управители, от кметовете на общини, от кметовете на населени места и от други органи на общинската изпълнителна власт, както и от други овластени за това органи, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани и организации.
Б. Според инициатора за издаването им.
• Административни актове, издавани по инициатива на ав¬тора им, т. е. по инициатива на самия административен орган.
• Административни актове, издавани по инициатива/нареждане на по-горестоящ административен орган.
• Актове, издавани по молба, искане - на заинтересования гражданин или организация.
• В. Според формата им:
• Писмени.
• Устни.
• Конклудентни.
Г Според начина на изразяване на волята:
• Изрични. Актовете, които имат изрично съдържание. Това могат да бъдат писмени или устни актове, в които волеизявлението е конкрет¬но изложено.
• Мълчаливи. Тук влизат конклудентните актове. Важно място в мъл-чаливите актове заема и т. нар. мълчалив отказ - това са случаите, кога¬то административният орган е трябвало да се произнесе по дадена мол¬ба, но не е отговорил в предвидения за това срок. Тези случаи са прирав¬нени със случаите, когато органът е дал изричен отказ, т.е. непроизнасянето в срок се възприема за отказ на административния орган по отноше¬ние на подадената молба или искане.
Д. Според адресата на акта:
• Административни актове, засягащи лица и отношения извън адми-нистративния апарат. Тези актове имат външно действие, засягат прав¬ни субекти, които се намират вън от служебното и организационното подчинение на органа, който ги издава.
• Актове, които имат вътрешен, служебен или служебно-организационен характер. С тях се създават права или задължения за органи и лица, подчинени на органа, издал акта.
Е. Според характера на съдържанието:
• Отежняващи или задължаващи актове. Това са актове, с които се възлагат задължения или тежести от различен характер - имуществени (например отчуждаване на имот), материални (да се почисти тротоарът), лични. Тези актове се наричат още и престационни, защото те изискват нещо да се отдаде (престира): да се направи нещо, да се даде нещо, да не се направи нещо. Към отежняващите актове влизат също така забраните и отказите.
• Облагоприятстващи актове. Това са актовете, които създават пра¬ва, предоставят някаква облага или услуга за адресата - право на стро¬еж, помощ за дете, награждаване, и др. Към облагоприятстващите актове вли¬зат още разрешенията и актовете за правоспособност, с които се създа¬ва нов личен статут от права и задължения на лицето - например свидетелство за правоуправление на МПС.
• Ж. Според юридическата си интензивност на въздействие:
- Конститутивни актове - актовете непосредствено създават права или задължения и подлежат на пряко изпълнение. Те могат да бъдат както облагоприятстващи, така и отежняващи.
- Декларативни актове. С тях се признава или отрича съществуването на едно право или задължение Те отразяват за конкретен случай наст¬ъпилото правно положение на нещата. Те самите не създават нови пра¬ва или задължения, но са необходимо условие едно вече признато право или задължение да започне да се реализира. Най-често се издават, за да бъде признато някакво право на гражданин или организация, което те вече имат по закон, например определяне на пенсия.
- Констативни актове - актовете, които констатират, удостоверяват факти или обстоятелства с правно значение. Обикновено те служат като предпоставка за издаването на някакъв друг акт. Правното им действие не е самостоятелно, то е насочено към констатиране на факти. Такъв е например съставеният акт за установяване на административно наруше¬ние. Такива са също и удостоверенията (удостоверение за смърт, удосто¬верение за платени данъци, удостоверение за наследници) и свидетелст¬вата (например свидетелство за съдимост) - в тях не е изразена самос¬тоятелна правна воля, те не установяват пряко правни отношения, а чрез тях надлежно се удостоверява съществуването на един факт или едно съби¬тие. Те са „официални документи" в смисъл, че по официален начин се доказва, че едно събитие е станало или един факт е налице.
Законите предявяват определени изисквания към формата, вида и съдържанието на отделните категории административни актове. Така според Закона за административното производство индивидуалният административен акт се издава в писмена форма. Административният орган издава административния акт или отказва издаването му с моти¬вирано решение. Административният акт съдържа:
- наименование на органа, който го издава;
- наименование на акта;
- фактически и правни основания за издаване на акта;
- разпоредителна част, с която се определят правата и задължения¬
та, начинът и срокът за изпълнението;
- пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;
- дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на
длъжността му. Когато органът е колективен, актът се подписва от пред¬
седателя и секретаря на този орган.
Когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права и законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан с опазване на държавна или служебна тайна, посочва се само правното основание.
