Лекции по Икономика

4. Нормативна уредба на отчетността на бюджетните предприятия. Основни принципи и особенности.

С БДС №7 от 09.02.2001 г. бе утвърден сметкоплан на бюджетните предприятия и ръководство за прилагането му. Утвърди се и нова система за отчетност в публичния сектор до въвеждането на НСС, регламентиращи отчетността на бюджетните предприятия. Съгласно изискванията на чл.23, ал.5, във връзка с чл.5 /а/ на Закона за счетоводството, считано от 01.01.2005 г. бюджетните предприятия следва да изготвят и представят годишните си финансови отчети въз основа на СС за публичния сектор, утвърдени от министъра на финансите.

Въвеждането на новия сметкоплан на бюджетните предприятия цели да унифицира отчетността в публичния сектор, при изготвянето на консолидиран бюджет на “начислена основа”, като същевременно позволи по-прецизно съгласуване и хармонизиране на данните за отчетността на публичния сектор с тези на останалите три макростатистики – система от национални сметки, паричния отчет на банковата система и платежния баланс. В този смисъл сметкопланът е заложен в модула “Финансово счетоводство” от Информационна система за финансово управление в бюджетния сектор и е разработен в съответствие с:
- Системата на националните сметки на ООН;
- Европейската система на националните сметки;
- Действащия към 2001 г. национален сметкоплан;
- Изискванията на ЕС за отчетността, статистиката и бюджетирането на публичния сектор;
- Счетоводната рамка, принципите и концепциите на методическото ръководство за държавна финансова статистика и за отчетността на публичните финанси, издадено от международния валутен фонд;
- МСС за публичния сектор на Международната федерация на счетоводителите;
- Изискванията на българското законодателство по отношение на бюджетирането, отчитането на изпълнението на консолидираната фискална програма и управлението и контрола на средствата и разходите на бюджетните предприятия.

Сметкопланът на бюджетните предприятия е разработен на 4 нива: раздели, групи, подгрупи и синтетични сметки. Сметкоплана е задължителен за всички предприятия в бюджетния сектор.
Съществена особеност на действащата понастоящен счетоводна система е начинът, по който се извършва отчитането на отчетните обекти. До 2001 г. отчетността на бюджетните предприятия се изграждаше върху строгото разпределение на паричните потоци по бюджетни и извънбюджетни сметки и фондове и за дейности, наричани стопански. За отчитането на бюджетните и извънбюджетните средства се изготвяха отчети за касово изпълнение на бюджета, а за осъществяваната стопанска дейност – всички елементи на ГФО и данъчна декларация, характерни за предприятията от пазарния сектор.

С въвеждането на новата система на отчетност се възприе принципа за фондово счетоводство. Фондовото счетоводство предвижда за целите на отчетността, контрола и управлението на публичните финанси отделните бюджетни сметки и извънбюджетни фондове и сметки да се разглеждат не само като финансово-правна форма за събиране, разходване и отчитане на средства, а и като самостоятелни отчетни единици, за всяка от които се прилага балансово правило: А=П+собствен капитал.

При възникването на съответния отчетен обект в резултат на стопанска операция той следва да се идентифицира и се отнесе в съответната отчитаща се единица – “Бюджети”, “Извънбюджетни сметки и фондове” и “Други дейности и сметки”.За всяка от посочените отчитащи се единици следва да се използва отделна система счетоводни сметки, чрез която да се отчитат възникващите в отчитащата се единица отчетни обекти. Всяко бюджетно предприятие може да се разглежда като съвкупност от 3 отчетни единици или консолидирана група отчитащи се предприятия. Следва се правилото: дадена стопанска операция да бъде отразена само в една отчетна група, за която се отнася. От счетоводна гледна точка,това означава, че не може да се дебитира счетоводна сметка, водена за една стопанска област и да се кредитира друга счетоводна сметка, водена за друга стопанска област.

Принципно нова особеност е правилото да не се съпоставят разходи с приходи, т.е. разходни сметки не могат да бъдат приключвани с приходни сметки. При възникване на всеки разход или приход те се отразяват чрез сметки от раздел 6 Сметки за разходи и раздел 7 Сметки за приходи и трансфери, след което съответната сметка се приключва със сметка с финансово-резултатен характер от гр.12 Изменения в нетните активи за периода, произтичащи от дейността, отразяваща изменението в нетните А за периода. В сметкоплана всички сметки за разходи и приходи са по същество чисто операционни. Установяването на резултат от операция или процес е възможно да се осъществи чрез принципа на нетиране на ниво подгрупа сметки.

Съществена нова характеристика на действащата система на отчетност в публичния сектор е, че се прави опит да се съчетаят два основни принципа:
- Финансов принцип на паричния поток (касов принцип) – ДБ представлява система от отрицателни и положителни парични потоци. Единната бюджетна класификация се използва като основна счетоводна рамка за отчитане на бюджета на касова основа и като основа за организация на аналитичното отчитане към разходни и приходни сметки;
- Текущо начисляване – разходите и приходите да се признават в момента на възникване на разчета, независимо от паричните потоци, които произтичат от тях.
В опита да се съчетаят двата принципа част от операциите във връзка с признаването главно на приходи се отчита на модифицирана основа – от една страна като парични потоци чрез отделни счетоводни сметки, а от друга страна при приложението на принципа за текущо начисляване тази информация се коригира чрез друга система от счетоводни сметки.