Правителствената интервенция чрез различни типове аграрна политика главно имат за цел да защитават националните производители. В резултат на правителствената интервенция вътрешните цени на селскостопанските продукти се отклоняват от международните. В резултат на това равнището на доходите получавани от производствените фактори не е реално. Това налага да се определят коефициенти, чрез които да се изрази степента на интервенцията, т. е. на защитата. В световната практика се използват главно 2 коефициента :
• Номинален – определя се на базата на цената
• Коефициент на ефективна защита – определя се на база на дохода
Двата коефициента отделно за всеки пункт на маркетинговата верига т.е. на равнище селскостопански производител, на равнище вътрешен пазар на едро, на равнище вътрешен пазар на дребно и на равнище национална граница.
Коефициента на номинална защита е отношение между вътрешната цена и международната паритетна цена в съответния вътрешен пазарен пункт. Коефициентите на номинална защита имат различни стойности. Те трябва да бъдат интегрирани от позицията на селскостопанския производител и от позицията на потребностите. Когато коефициента на номинална защита е по-голям от единица означава, че националните производители получават по-висока цена в резултат на правителствената интервенция в сравнение с цената, която биха получили без интервенция. Това от своя страна означава, че потребителската цена е положителна за производителите. Когато коефициента на номинална защита е положителен за производителите, то това означава, че за консуматорите защитата е отрицателна. Потребителите в страната заплащат повече отколкото биха заплащали, ако липсваше правителствена интервенция. По този начин коефициента на номинална защита може да е сигнал за конфликт на интереси между производители и потребители в краткосрочен период. Коефициента на номинална защита сравнително лесно се изчислява, но главен недостатък е, че не се взема под внимание правителствената интервенция по ползваните ресурси. Именно поради това се ползва и втори показател – коефициент на ефективна защита. Той се изчислява като отношение между добавената стойност, изчислена по вътрешните цени към добавената стойност по установени паритетни цени. За тази цел добавената стойност се изчислява като разлика като приходи, от една страна и стойност на закупените ресурси от друга. Чрез този коефициент се цели да се отрази деформацията в доходите на производителите, които са резултат на правителствена намеса. Когато коефициента на ефективна защита е по-голям от единица националните производители имат по-висока възвращаемост на капитала вложен за ресурси при държавна намеса. В редица страни положителната защита означава, че ако се ползваха международни цени, то те щяха да загубят. Коефициента на ефективна защита е показател, че вложения капитал за тези ресурси в страната е с надценена т. е. по-висока възвращаемост от колкото, ако същите капитали бяха вложени за производство в друга страна. Коефициента за ефективна защита има много по-голяма приложение, но за изчисляването е необходима по-голяма по обем информация.