Лекции по Икономика

19. Методи на вземане на групови управленски решения

Идеята за груповото вземане на управленски решения в различните региони на планетата се е появила по различно време и по различен начин.
В САЩ и Западна Европа в началото на 20 век, когато в управленската наука господства „класическата школа”, нейните представители се обявяват против вземането на групови решения. Те смятат, че най-добрата форма, отговаряща на централизма в управлението от този период е едноличното вземане на решение.
Икономическите обстоятелства, обаче, постепенно правят едноличните решения неадекватни на развитието на организациите. Мери Фолет първа формулира идеята за „съвместна власт” в противовест на доминиращата, като подчертава, че не разделението на властта, а интегрирането на дейността на всички звена в организацията осигурява максимална ефективност. Нейна е първоначалната идея за участието на работниците в процеса на управление. Означава включването им във функциите планиране, организиране, контролиране и т.н.
На основата на експериментиране К. Левин през 40-те години прави психологическа интерпретация на този проблем. Той доказва, че груповите решения обвързват хората към тяхното изпълнение и в качествено отношение са по-ефективни от индивидуалните.
В Източна Азия и особено в Япония се акцентира преди всичко на груповото начало. Още в първия проект за Конституция на Япония са залегнали ценности да се подпомага групата, да се приема групово решение. Като израз на една дългогодишна традиция и култура те са вписани и в съвременната японска система за управление.
Както всяко несъвършено нещо и груповите решения имат недостатъци. По-съществените от тях са, че изискват твърде много време и са трудно приложими при оперативното управление.
Ще спрем вниманието си върху следните групови методи за вземане на управленски решения:
1. Мозъчна атака. Този метод се създава през 1939г. от А. Осборн. Основава се на принципа, че хората могат да бъдат стимулирани за по-голяма активност и продуктивност чрез събирането им в група и създаване на условия за свободна обмяна на мнение. Целта е да се изразят възможно повече идеи и предложения за решаването на даден проблем. Участниците се разделят на две групи за генериране на идеи и експертна група. Двете групи действат поотделно. Продължителността на мозъчната атака е 40 минути и е разделена на три етапа: обсъждане, оценка и избор.
Обсъждането се осъществява в групата, генерираща идеи. С цел да се съберат повече идеи, не се разрешава критикуването на идеите.
Оценката се извършва от експертната група.
2. Метод „Ринги”.
Това е класически метод, използван в множество японски индустриални и търговски организации. При този метод се изхожда от разбирането, че по-големия брой участници във вземането на управленско решение намалява съпротивата срещу неговата реализация.
Наименованието на метода произтича от изготвянето на документ, наречен „рингис”, в който подробно се описва проблема и се предлага проект за решение.
3.Метод „Делфи”. Това е един от най-разпространените методи, основан на експертните оценки, разработен за използване при дългосрочно решаване на проблемите.
Методът се реализира в условията на взаимодействие на две групи от експерти в следната последователност:
Всеки един от експертите от втората група работи анонимно по съответния проблем, след което изпраща своето мнение до експертите от първа група.
Експертите от първата група обсъждат предложенията и чрез математически методи формират средната оценка.