При свободно конкуриращи се фирми и организации неуспехът е нещо естествено. В по-голямата си част научните изследвания са ориентирани към разработване на стратегии за успех или казано по общо, се занимават с устойчивото развитие. Неуспехът като обективно явление трябва да се изследва с не по-малка задълбоченост, защото на практика срещу него няма абсолютна гаранция или напълно сигурна прогноза. Философията на неуспеха е с не по-малка значимост от тази на устойчивото развитие.
Най общо неуспехът може да се приеме като губене на пазарни позиции и изоставане в цялостното развитие на фирмата спрямо конкурентите. Причините за неуспеха могат да бъдат различни, но проявлението на тяхното действие е едно– изоставане от набелязаните темпове на развитие, което се отразява пряко в оценъчните показатели (печалба и рентабилност).
Неуспехът може да се отнася до:
- главните цели;
- второстепенните цели;
- целите от оперативен порядък.
Неуспехът, свързан с постигане на главните цели е индикатор на съществени проблеми, дълбоко засягащи дейността на фирмата. При него вече са нарушени основни функции в „икономическия организъм” и са налице външни връзки в механизмите на вътрешното взаимодействие. Такъв неуспех може да бъде следствие на грешно водена управленска политика, липса на синхрон в действията на управленския екип, непредвидими външни обстоятелства и др. Така например при неправилно проектиране на организационната структура на управление от гледна точка на бъдещите промени може да се окаже, че макар и с определен потенциал, по чисто организационни причини той не може да бъде разкрит и използван за промените. До неуспех по отношение на главните цели може да се стигне и при промени във външната нормативна уредба, отнасящи се до организация, преференция и др.
Неуспехът, свързан с второстепенните цели е във връзка с проблеми, определени от фирмата като такива от второ равнище. Обикновено те не се отнасят до развитието и във връзка с предмета на дейност, а до задачи, чиито решаване обслужва основната дейност. При неуспех по отношение на второстепенните цели е налице по-голямо разнообразие, защото това е в пряка връзка със спецификата на дейността на фирмата.
Целите от оперативен порядък не могат да повлияят пряко върху главните и второстепенните цели, но тяхното акумулиране като незначителни по своята същност неуспехи може да се превърне в определен момент в решаващ фактор за много по-голям неуспех. Незначителните на пръв поглед неуспехи по отношение на ежедневните задачи във фирмите могат да прераснат в сериозни заплахи, ако е налице тяхното системно проявление. Ето защо в този смисъл тяхната незначителност се приема като условна, доколкото се касае до по дребни и несъществени проблеми.
От гледна точка на целите неуспехът може да се характеризира като степен на непостигане на определена цел или отстъпление от вече реализирана цел. В тази връзка може да се търсят и различни причини за неуспеха. Най-общо те могат да се оформят в две групи:
Първа група– причини за неуспеха във връзка с непостигане на предварително набелязаните цели. По-важни са следните:
-грешки, допуснати при преценка на потенциала на управлявания обект– на практика това води до поставянето на нереални цели, което предопределя неуспеха. В конкретен план това могат да бъдат неточности в отчетните данни, липса на реална представа за действителните ресурси и възможности на персонала и др.;
-вземането на решения, които не са обосновани от гледна точка на предстоящите промени. По същество това са неизпълними решения;
-рисковите решения. Най-често те се вземат в условията на създадената критична ситуация и носят потенциала на възможно големи загуби, респективно печалби (успех);
-неотчитане на действителните позиции на конкурентите, което води до подценяване на техните реални възможности и надценяване на собствените позиции;
-липса на умение за приобщаване на съмишленици (съдружници) по пътя на постигане на целите.
Втора група причини за неуспех във връзка с отстъпление от вече постигнати цели. По-важни са следните:
-появата на непредвидими външни промени. В тях могат да се включват нова нормативна и законодателна база, силно активизиране на конкурентите и др.;
-грешки от ръководния екип;
-възникване на вътрешни конфликти и дестабилизиране на осигуреното относително равновесие в отношенията между отделните групи в управлението.
Неуспехът е част от съществуванието на всяка фирма или организация, независимо дали извършват стопанска или друга дейност. За неуспеха могат да се търсят както обективни, така и субективни причини. За да може да се въздейства на неуспеха, най-малкото означава да се познават причините, които са довели до него.
