Лекции по Икономика

11. Териториално деление и административно устройство на Република България.

Същност: Административно-териториалното устройство представлява разделяне на територията на страната на териториални общности и създаване на административни органи в тях,които да провеждат политиката на държавата и местните власти.

Администрат.-територ. устройство обхваща:
• Адм.-територ. деление на територията на страната и на големите градове
• Регламентиране и организация на системата на дейност на държавните органи и местното самоуправление в адм.-територ. общности.

Характерни особености на адм.-терит. устройство на България са:
Първо,адм.-терит. деление:
• Обособяване на 2 вида адм.-терит. единици – области и общини
• Формиране на кметства от едно или няколко населени места и райони в големите градове като съставни адм.-терит. единици в общините;
• Определянето на населените места и селищните образования като терит. единици и разграничаване на населените места на градове и села;
• Регламентиране на основните характеристики на адм.-терит. единици;
• Осигуряване на процесите по адм.-терит. промени и реформи.

Второ,организация на дейността на държавните органи на управление и местно самоуправление:
• Определяне и разграничаване на правомощията на различните власти;
• Регламентиране на делегираната сфера на дейност и органите,които я осъществяват;
• Определяне на видовете и формите на контрол,обхвата на контролните дейности,контролните органи и техните правомощия


Условията, които влияят върху изграждането на адм.-терит устройство са:
1) Политически условия - свеждат се до формиране на обща политическа воля и обществена нагласа за изграждане на ефективна адм.-терит. организация и управление.
2) Нормативно-правни условия - осигуряват благоприятна нормативно-правна среда за ефикасно функциониране на адм.-терит. система.
3) Институционално-организационните условия-осигуряват практическото функциониране на адм.-терит. система.
4) Финансово-икономически условия - необходими са да гарантират осигуряване на финансови ресурси.
5) Технико-информационни условия
6) Кадрови условия - подпомагат формирането на рационална организационна среда.
7) Международни условия - осигуряват обвързаност на адм.-терит. устройство на България с европейското и международно право и практика.

Цели на административно-териториалното делене:
1. Усъвършенстване и развитие на териториалната,функционалната и институционалната организация на местното управление и самоуправление и взаимоотношенията му с централните органи на държавната власт;
2. Утвърждаване и развитие на демократични процедури и механизми в организацията и функционирането на местното самоуправление;
3. Засилване и разгръщане на процеса на децентрализация на властта;
4. Защита на националните интереси и сигурността;
5. Създаване на условия за интегриране на дейността на местните и регионални структури за управление и самоуправление с тези на европейските страни.

Принципи административно-териториалното делене (две групи):
1. Общосистемни принципи:
• Принципи на комплексност
• Принцип на непрекъснатост
• Принципи на йерархичност и рационална разпоредителност
• Принцип на ефективно съчетаване на централизация и децентрализацията между държавното управление и местното самоуправление
• Принцип на обвързване на териториалното и отраслово развитие
2. Специфични принципи:
• Самоуправление
• Демократичност
• Организационна съвместимост и децентрализация,деконцентрация и делегацията.

Развитие на населените места
В картината на съвременното селищно развитие в страната на фона на общо взето равномерното разположение на малките градове и селата се откроява неравномерното разположение на големите градове. Това означава и неравномерно разпределение на населението върху територията, известна дебалансираност на селищната мрежа по отношение на разположението на големите градове и съответно неравномерно социално-икономическо развитие. В резултат на това големи части от територията остават отдалечени от големите градски обслужващи центрове и в националната територия се проявява проблемът за център и периферия. Неравномерното развитие на мрежата от големи градове е причина да се наблюдават различия в социално-икономическото развитие в рамките на националната територия, които се изразяват отчасти като различия между районите за планиране, но най-вече като различия вътре в районите.
Степента на развитие на териториите и на районите зависи силно от наличието на големи градове, в които са концентрирани производството, услугите, образованието, науката и културният живот. Териториите и районите с наличие на голям град са с добро общо развитие. Такива са териториите около София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора, т.е. около големите градове с над 100 хил. жители, които стоят в първия ред на йерархията на селищната мрежа. Неслучайно в силно развитите Югозападен и Южен централен райони са двата най-големи града на България - София и Пловдив. Големите градове са и ще продължат да се развиват като мощни центрове с разнообразни регионални функции: университетски, научни, научно-технологични и производствени, здравни, търговски, бизнес-делови, банкови, туристически, културни и духовни функции
Териториите и районите без присъствие на голям град са изостанали в своето развитие. Такива територии са разположени в северозападната, югозападната, южната, югоизточната и североизточната част от националната територия. Именно отсъствието на големи градове дава облика на изоставащия Северозападен район и на южните части от територията на Югозападен, Южен централен и Югоизточен район, както и на северната част на Североизточен район. Тези територии имат подчертано характер на периферия. Наличието на някои средни градове в тези територии не е в състояние да компенсира отсъствието на голям организиращ територията център. Средните градове от 30 до 100 хил.д. имат само допълващи функции и в условията на икономическата криза през последното десетилетие тези функции са затихнали до известна степен. В тази категория градове, както и в категорията на много малките градове се наблюдава най-висока степен на средногодишно намаляване на населението - 0,73%.