Лекции по Икономика

1.2. Характеристика и предимства на малкия бизнес

Бързото развитие на малкия бизнес се обяснява и с неговите социално-икономически предимства, в които се отразяват повишените изисквания, свързани с възникващите потребности. Малките фирми освобождават големите организации от извършването на малкосерийни производства, осигуряват довършващата обработката, пробното усвояване и внедряване на нови изделия, по-добре отговарят на потребностите на малките пазарни ниши и силно диференцирания пазар.
Малкият бизнес осигурява добри възможности за трудова заетост и задоволява индивидуалните очаквания на предприемача.
Малките фирми притежават определени организационни, управленски, икономически и социално-психологически предимства, обусловени от редица фактори.
В организационен и управленски аспект предимствата на малките фирми се свеждат до гъвкава организационна структура и демократичен стил на управление. Съществува възможност за преразпределяне на отговорностите, за актуализиране на целите, за обвързване заинтересоваността на отделния работник с крайния резултат на неговия труд. В малките фирми преобладават неформалните връзки между заетата работна сила и хоризонталните потоци информация, стимулира се инициативата на работещите и се разчита в голяма степен на личните им качества и творческите възможности.
Предимство са опростените, бързи и гъвкави процедури по вземане на решение, които обикновено зависят от един или няколко мениджъри на фирмата. Последните като правило следва да са професионалисти, да познават в детайли дейността на фирмата и да обхванат комплексно всички страни от тази дейност. Опитът показва, че разпространената практика при управлението на малките фирми е съвместяването на функции.
В малката фирма се придава особено значение на социално-психологическия климат. Той съдейства за бързото приобщаване на отделния работник към основната цел, съобразяване с неговите индивидуални качества, възможност за самореализация и удовлетвореност.
Много съществена характеристика на малките предприятия са директните и често неформални комуникации с персонала и участието при вземане на решения.
Икономическите предимства на малката фирма се свързват с използване предимно на прекия контакт с клиентите, възможности за снижаване на производствените разходи чрез специализация, ниски административно-управленски разходи, по-ефективно използване на персонала и оборудването. Продукцията по принцип е специализирана и осигурява успешни пазарни пробиви. Изследвания върху дейността на малките фирми сочат, че скоростта на обръщаемост на капитала е около два пъти по-висока в сравнение с големите фирми и корпорации, което е следствие от по-кратките производствени срокове.
Малките фирми използват и по-активно от големите компании научно-техническите открития. Големите организации се отличават с по-консервативна иновационна политика, ориентират се най-често към вече известни технологии, по-сдържани са в усвояването на нови продукти.
На малкия бизнес са присъщи и негативни черти и проблеми, които произтичат от неговата същност. Някои от по-важните са:
• остьр недостиг на собствен капитал при навлизане в бизнеса;
• слаби възможности за ползване икономии от обема на производство;
• липса на възможности за израстване в кариерата на членовете на персонала;
• по-ниска ефикасност на организационната структура;
• ограничени възможности за инвестиране в иновации;
• ограничени възможности за външно финансиране поради по-високата степен на инвеститорския риск.
В практиката на малкия бизнес могат да бъдат отграничени традиционни малки фирми и високотехнологични малки фирми. Настъпилите промени във връзка с глобализацията и либерализирането на търговията в световен мащаб през последните години доведоха до намаляване на сравнителните преимущества от по-нисък порядък (като евтина работна ръка, относително евтина електроенергия и др.). Все по-голямо значение придобиват преимуществата от по-висок ранг, а именно потенциалът на страните да прилагат и развиват високотехнологични производства, да произвеждат и изнасят стоки с по-висока степен на преработка и съдържание на интелектуален компонент. Примерите на страни като Ирландия, Финландия и Израел показаха, че съществуват множество форми на развитие и оптималната от тях е високотехнологичните малки и средни фирми.
Високотехнологичните малки фирми имат редица свои особености, освен посочените характеристики на традиционния малък бизнес. Тези фирми отделят значителна част от своите приходи за научно¬изследователска дейност, разполагат с висококвалифицирана работна ръка и използват по правило 1 от всеки 6 служители за научни изследвания. Разходите за проникването им и задържане на пазара са относително високи, като се разрастват изключително бързо и осигуряват относително по-висока възвръщаемост на инвеститорите. Противно на останалите групи малки и средни фирми, тези предприятия полагат повече усилия за осъществяване на приложни научни изследвания и усъвършенстване на придобити научни и технологични знания.
Успешно развиващите се малки фирми са заинтересовани да съкращават драстично времето между първоначалната концепция за дадено изделие и излизането му на пазара. Друга очертаваща се тенденция произтича от сегментацията на пазара. Потребителите стават все по-взискателни и това обстоятелство кара високотехнологичните малки фирми да търсят оригинални решения.
В условията на динамично развиваща се практика на подизпълнителски дейности малките фирми трябва да покажат големи технологични възможности и капацитет, за да се квалифицират като поддоставчици в системата на големите консорциуми и международни компании. Във връзка с тези тенденции малките високотехнологични фирми си поставят високи цели по отношение на качество, бързина на създаване и производство на нови продукти и придвижване до пазара, висока квалификация.