13. Реализационни условия за развитието на туризма. Туристически ресурси. Експлоатация, опазване и възпроизводство на туристическите ресурси.

Условия и фактори за развитие на туризма:

Възникване на различни видове туризъм и възникването на туристическата индустрия е резултат на редица условия и фактори.Факторите биват:

- общи с глобално въздействие

- местни с локално въздействие

Има затруднение при определяне на точната граница м/у условия и фактори поради тесните връзки на туризма .Голям бр. елементи на природната и социалната среда според един от класифицираните фактори се разделят на генетични и реализационни. Генетичните определят необходимостта от пътувания с туристическа цел. Това са условия на външната среда, които определят условията  на търсене.Реализационни фактори създават условия за формиране на системата за отдих и туризъм.

Реализационни фактори- имат решаваща роля за превръщането на едно място в туристическо и могат да се разглеждат като предпоставка на турист. предлагане. Дестинациите, т.е териториално фиксираните цели на турист. пътувания зависят от степента на изява на определени условия

Рекреационно- туристически ресурси

Рекреационно-туристическите ресурси са изходните обекти и явления, които привличат туристически контингент (туристопотоци) в дадена дестинация. Чрез ресурсите се извършва психофизично възстановяване и разширяване на познанията на туристите - пряко или посредствен предложените на тяхна основа услуги.

Въздействието на рекреационно-туристическите ресурси е динамично и силно индивидуализирано в зависимост от особеностите и промените в туристическото търсене на ниво отделна личност или различни социални групи.

Превръщането на природните или антропогенните обекти и явления в туристически ресурси не става изведнъж. Тези обекти и явления, които имат потенциална атрактивност, се определят като запаси или ресурси в резерв. Забележителностите, които вече са придобили туристическа из­вестност, в които са вложени значителни средства за нуждите на туризма, за улесняване на посещенията и същевременно за опазване на ресурсите, са т-н. ресурсен фонд. Ресурсният фонд се отличава от останалите ресурси с вложения в него овеществен труд и с постоянния характер на включването му в туристическата индустрия. По-нататък терминът рекреационно-туристически ресурси ще се изполва като събирателно понятие на запаси и ресурсен фонд.

Усвояването на рекреационно-туристическите ресурси трябва да отговаря на условията за използване на ресурсите изобщо: техническа осъществимост, икономическа необходимост, социална потребност и достатъчна проученост. Всяко от тези условия е динамично изменящо се и стеснява или в повечето случаи разширява обхвата на рекреационно-туристическите ресурси.

Наред с тези общи условия рекреационно-туристическите ресурси имат някои специфични характеристики:

1. Привлекателност (атрактивност) за настоящите и бъдещите туристи. Това свойство е  субект-обектно отношение, като основен интерес представляват обекти, които привличат количествено значими и сравнително постоянни туристически потоци.

2. Обхващат две съвършено различни групи забележителности: природни и антропогенни. Първите са резултат от действието на природни закономерности, вторите са резултат от човешката дейност и се управляват от естествени закономерности. На практика се получава комплексен туристически продукт, съдържащ ресурси от двата типа, макар един от тях да е водещ.

3. Местата с туристическа привлекателност се характеризират с пространствен консерватизъм- те са фиксирани в пространството (не да се придвижват, експортират, реекспортират и т.н.).Тази закономерност има своите изключения.

4. Многократност на използването. Известно е, че туристическите ресурси са възобновими - т.е. те имат самовъзстановителна способност, ако бъдат подложени на нарушения. Но това става, ако не се надвиши един предел, над който започват промени, които ресурсите не могат сами да компенсират. Антропогенните ресурси на туризма също са предмет на многократно използване, като те нямат самовъзстановителна способност. Затова настъпилите при тях неблагоприятни промени трябва да бъдат изкуствено коригирани с технически, устройствени и други мероприятия.

5.Необходимост от опазване.- необходимо е да се определи правилен режим на ползване на рекреационно-туристическите ресурси. Тяхната безразборна и несъобразена с капацитетите им експлоатация се обръща срещу цялата туристическа индустрия.

Оптималното използване на ресурсите трябва да се определя съоб­разно конкретните условия. Прекомерната им експлоатация води до уни­щожаване или понижаване на качествата им, но, от друга страна, твърде екстензивното използване на ресурсите намалява икономическата ефек­тивност на туризма. Първото определя тавана (горната граница), а второто -долната граница, между които е диапазонът на екологически и ико­номически изгодното развитие на туризма.

6. Сравнително ниска капиталоемкост на усвояването. Тази особеност на използването на рекреационно-туристическите ресурси позволява те бързо и без големи капиталовложения да се превърнат от запаси в ресурсен фонд. Фактът, че ресурсите са обикновено природни обекти и явления или културно-исторически забележителности, които лесно се адаптират за нуждите на туризма, е причина редица изоставащи в развитието си страни и райони да гледат на туризма като на важен инструмент за стопанско оживление. Но туристическото търсене все повече се ориентира към екологично чисти ресурси. Ето защо делът на средствата за опазване и поддържане на ресурсите в общите разходи за тяхната експлоатация има тенденция към нарастване.

7. Оценка на ресурсите- Оценката трябва да включва анализ не само за търсенето, но и за икономическите, техническите, устройствените и други аспекти на усвояването и използването на ресурсите за производство на услуги. В крайна сметка може да се окаже, че е целесъобразно усвояването на по-некачествени, но с по-добри експлоатационни условия туристически ресурси. Ето защо оценката съдържа много аспекти и показатели, които общо се групират в две основни направления:

-оценка на рекреативните и познавателни качества на ресурсите (оценка на атрактивността);

- оценка на технико-икономическите и други експлоатационни условия и възможности.

Природни рекреационни ресурси

Природните рекреационни ресурси са цел на преобладаващата част от туристическите пътувания. Същевременно в пътуванията се забелязва тенденция към съчетаване и взаимно проникване на природни и антропогенни  туристически забележителности.

Характерното за природните рекреационни ресурси е, че те имат предимно рекреативен (оздравителен и възстановителен) ефект в/у туристите. В някои случаи е налице и познавателен ефект (напр. разглеждане  на природен феномен като Белоградчишките скали), но в oбщия случай познавателният ефект не е така типичен за тях.

Друга важна особеност е, че рекреативният ефект на природните ресурси предполага по-продължително пребиваване и подлагане на полезните им въздействия, което означава по-дълъг престой на туриста в  техния обсег.

Природната среда включва следните компоненти: релеф, климат, води, биогенни ресурси (флора и фауна) и почви. Само онези техни елементи и особености, които притежават туристическа привлекателност се отнасят към рекреационните ресурси. Рекреационните ресурси могат да се анализират комплексно по топове  природна среда - планинска, крайморска, хълмисто-равнинна, селищна, като във всяка от тази среди се разгледа мястото на отделните природни компоненти.

Но по-често самите компоненти са водещи при анализа:

а) Повърхнина (релеф)

Формите на земната повърхнина са в зависимост от: надморска височина, относителната височина, наклона на склоновете и тяхното изложение, степента на разчлененост на релефа, съотношението между заравнени и наклонени терени, отношенията на симетрия и асиметрия, контрастността и т.н.

Сред типовете релеф голямо значение за туризма има планинския. Планините предлагат най-комплексните условия за природна рекреация тъй като съчетават рекреационните качества на релефа, климата, растителността и водите. Във високите планини има условия за ски-спорт, алпийски преходи и алпинизъм. В средните планини, които са най-добре залесени, има условия за съчетаване на климатичния отдих с екскурзии и ски-спорт. А в ниските планини широко се развиват детският и вилният отдих, селският туризъм и отдихът на жители на съседните селища в края на седмицата. Голямо значение като среда за реализация на много ваканционни пътувания имат крайбрежията на морета, океани, езера, язовири, реки. Тук релефът се оценява главно от гледна точка на това дали са се образували плажни ивици и дюни и какви са техните физико-химични особености - площ, дълбочина, изложение, характер на дъното на прибрежната акватория, съществуващи опасности, наличие или липса на растителност, микроклимат на плажа и др.

За релефа на туристическия район (в планина, край море) е важно да се оцени доколко той създава пречки за развитието на транспорта вътре в района  и за връзките с местата на набиране на туристи, с източниците на снабдяване. Панорамният изглед на релефа е също едно от ценените пейзажни достойнства. Някои редки скални образувания на повърхността (като  Побитите камъни напр.), или под нея (пещерите) са туристическа атракция за хора с природо-познавателни интереси. Отрицателни особености на релефа (антиресурс) са свлачищата и срутищата, възможността за образуване на лавини, фуниевидният ефект от  въздушни течения и др. Те създават не само опасности за здравето на тустистите и местното население, но и силно оскъпяват изграждането и  поддържането на материална база и инфраструктура.

б) Климат - с най-голямо въздействие. Той влияе върху всички участници в туризма с онези свои черти, наречени биоклимат.

Психофизичното въздей­ствие на биоклимата се илюстрира със следните групи показатели за: температура на въздуха, влажност на въздуха , физикохимичен състав на въздуха (степен на замърсеност), атмосферно налягане, слънцегреене, ветрове.

Сезонността се проявява ярко в туризма и до голяма степен определя посещаемостта на туристическите места. В този смисъл различаваме:

- места с целогодишен (непрекъснат) туристически сезон - напр. по­вечето балнеокурорти, някои планински курорти, които привличат както зимен, така и летен туризъм.

- зимен сезон, характерен за планинските ски-курорти и някои обекти в съседство на големите градове.

- летен сезон - най-разпространен в световен мащаб, тъй като мор­ският туризъм и голяма част от отдиха в крайградските райони и селата се концентрират през лятото.

Възможностите за рекреация на открито са най-големи през летния сезон.

в) Води

Те са повърхнотечащи и подпочвени. За туризма имат значение пре­димно откритите водоеми и най-вече техните крайбрежни акватории в съседство с морските хотели и плажове. Тяхното значение е рекреативно. Някои водни обекти като карстови извори, водопади, гейзери имат позна­вателна атрактивност. Водните басейни по физико-химичен състав се делят на сладки и солени.От значение е чистотата на водата, има ли приливи и отливи (големите приливи имат неблагоприятно отражение върху туризма), наличието на ями и течения, на опасни животни и растения и др. За любителите на риболова и леководолазния спорт е от значение фауната и особено рибното богатство.

От подпочвените води голямо значение за развитие на туризма и курортите са имали и имат минералните води и калища. Използването на минерал­ните води е многостранно - за лечение и профилактика (чрез пиене, бани, инхалации и други процедури), за отопление, парниково земеделие и т.н. Калолечебните ресурси са от лиманен (дъното на крайморски езера) или изворен тип.

Макар да не е пряко рекреационен ресурс, водата за пиене и ко­мунално-битови нужди е насъщна необходимост и има решаващо зна­чение за развитието на туризма. За такива цели се използват сладки води от язовири, реки и подпочвени водохващания.

г)Биогенни ресурси

Растителността влияе силно върху развитието на отдиха и туризма. В това отношение най-голямо значение имат естествените горски масиви.В приградските и курортните зони се създават изкуствени горски насаждения от парков и лесопарков тип. В курортните райони растителността изпълнява множество функции - тя пречиства въздуха, задържа вятъра, увеличава влагата, въздейства естетически, поглъща шума, създава уют. Планините се отличават с най-голямо растително разнообразие поради запазеността на растителната им покривка и поради етажираността й в зависимост от височинния пояс. От друга страна, равнинните гори и растителни съобщества, макар и силно намалели, имат огромно значение за отдиха и рекреацията на милиони хора, тъй като равнините са гъсто населени и урбанизирани. В тях се реализира голяма част от краткотрайния отдих на градското население.

За специалистите и любителите представляват интерес рядко сре­щани видове, характерни за дадения район - т.нар. ендемити.

Растителността е естествената среда за живот на повечето диви сухоземни животни. Затова оценките на флората и фауната вървят ръка за ръка. В редица страни се развива високодоходният ловен туризъм. Това е перспективно направление, при положение че дивечовите запаси не са застрашени. Водната фауна е обект на множество любителски занимания, като на първо място е риболовният спорт.

д) Опазване на природните рекреационно-туристически ресурси

То е важна съставна част от цялостната екологична политика. Ту­ризмът страда от замърсяване на околната среда, предизвикано главно от индустрията и транспорта. Но от своя страна туризмът също нарушава природното равновесие, макар че това вредно въздействие е локализирано в курортните зони. Затова трябва да се прави разлика между опазване на средата от други дейности за нуждите на туризма и опазване от самия туризъм. Методите за опазване са различни - технически, напр. използване на пречиствателни и звукоизолационни съоръжения, правилно взаимно разположение между замърсяващите отрасли и туристическите обекти, и в най-широк аспект - чрез използване на рекреационните ресурси съ­образно техния оптимален капацитет по отношение на материална база и посетители.

За опазването на природата голямо значение имат защитените те­ритории, определени от държавата или регионалните власти. Сред тях с голямото си значение за туризма се открояват националните паркове.

 Днес почти всички страни в света разполагат с мрежа от национални паркове. Техните концепция и функции са твърде различни, но навсякъде основен мотив за създаването им е възможността за екологосъобразни туристически посещения в ценни природни комплекси с познавателна цел. Друг широко разпространен тип защитени територии са резерватите, при които туристическата функция е силно редуцирана заради по-строгия режим на опазването им. Наред с това отделни природни образувания -пещери, скални феномени, ценни единични дървета и др. - са включени в категорията на природните паметници (забележителности). Те също се характеризират с голяма туристическа посещаемост. Защитените обекти са основна цел на някои видове туризъм като природо-познавателния, маршрутно-познавателния, екскурзиите всред природата, някои хоби-пътувания и др.

Антропогенни туристически ресурси

Рекреационно-туристическите потребности се задоволяват не само чрез качествата на природната среда. Голяма част от познавателните интереси на съвременния човек се реализират чрез пътувания, обусловени от културни, исторически, стопански, спортни и други обекти и прояви. Тях наричаме с общото име антропогенни (създадени от човека) туристически ресурси. Бидейки дело на човека, на неговата обществена дейност, антро­погенните туристически ресурси са подчинени на обществени зако­номерности, но същевременно изпитват преките и косвени влияния на природната среда. По принцип, в дадената територия рекреационно-туристическите ресурси въздействат като цяло, като посетителите и ор­ганизаторите на туризма селективно подбират търсения набор от атрактивности. Взаимното проникване на двата типа ресурси прави тяхното разграничение понякога условно. Това създава немалка трудност при оценката и управлението им. Видове антропогенни туристически ресурси.

Антропогенните ресурси на туризма обхващат два основни вида атрактивности: познавателни делови и спортни прояви. Те се проявяват като постоянни атрактивности или като периодични и епизодични събития.

Първият вид обхваща типичните антропогенни забележителности, които от своя страна се диференцират на:

-социално-познавателни - свързани с демографски особености, фолклор, политически интереси, обществена и държавна организация, начин и стил на живот, език и литература и т.н.

-Историко-археологически и архитектурно-етнографски - свързани с исторически забележителности, археологически обекти, музеи, мемориали, разкриващи архитектурни и фолклорни ценности.

-Други културни обекти и събития, свързани с дейността на култур­ните институти и прояви - изложби,фестивали, събори.

-Религиозни обекти и прояви - обекти и места, привличащи посети­тели както заради религиозната им значимост, така и заради културно-историческите ценности, които са характерни за тези забележителности.

Особености на антропогенните туристически ресурси.

Не само отделните видове, но и като цяло антропогенните туристически ресурси показват някои общи особености, представени по-долу:

-преобладаване на познавателния ефект- т.е. преки въздействия върху информираността и мисловната дейност. Може да се реализира и рекреативен ефект, но той не е характерен за този тип ресурси;

-сравнително малка времеемкост на посещенията, насочени към антропогенни ресурси, поради самия характер на познавателния ефект. Тази особеност позволява по­сещенията, свързани с тези ресурси, да се осъществяват бързо и без големи предварителни капиталовложения, тъй като се използва наличната инфраструктура на селището. В обсега на селищата антропогенните забе­лежителности се концентрират обикновено в историческото ядро и съвре­менния център;

за антропогенните забележителности е характерно пунктово раз­пределение, за разлика от площното разпределение, характерно за при­родните ресурси.

-повечето антропогенни ресурси са пространствено фиксирани, но една част са преносими обекти - т.е. могат да се локализират в музеи, изложби и др., като по този начин се засилва концентрацията им в гра­довете. В този смисъл може да ги делим на автохтонни (възникнали на място) и алохтонни (пренесени отдругаде) обекти;

-силно диференцирана избирателност на туристическия контингент по отношение на антропогенните забележителности. Това налага конкретно изучаване на пазарния сегмент на отделните видове антропогенни забе­лежителности, като се отчитат демографските, социопсихологичните и професионалните характеристики на настоящите и потенциалните туристи. По принцип се привличат туристи с по-висока култура и образование. По-голямата  част от антропогенните ресурси имат национален и регионален пазар - т.е. представляват база за развитие преди всичко на вътрешния туризъм;

-туристическата клиентела в антропогенните обекти, особено на тези : с международна значимост, се характеризира с високоплатежност и по-високи изисквания към качеството и разнообразието на услугите. В резултат на това за единица време от турист се реализират по-големи приходи;

-въздействието на антропогенните ресурси се характеризира с липса или слабо изразена сезонност - нещо, което силно ги отличава от повечето природни рекреационни ресурси. Това тяхно предимство позволява към антропогенните обекти да се насочват туристопотоци тогава, когато природните ресурси са неактивни. По този начин се намалява сезонността във функционирането на туристическите райони и центрове и се смекчава влиянието на един от най-неблагоприятните фактори в туризма;

- важна особеност на антропогенните забележителности на туризма е тяхното възпитателно значение - особено за патриотичното и естети­ческото възпитание. Това ги прави особено ценни като ресурси на младе­жкия и детския туризъм.

-времето, необходимо за постигане на познавателен ефект, оби­кновено е кратко, но въпреки това се наблюдава етапност във въздей­ствието на антропогенните забележителности: а) етап на обща (и често мъглява) представа за обекта, получена от медиите, от познати, художест­вена литература; б) етап на допир с обекта, при който се осъществява визуален контакт и опознаване, получаване на конкретна информация и лични впечатления; в) етап на вживяване и критична оценка, по-задълбо­чени познания, възможност за сравнения и по-дълъг контакт с обекта. Обикновено туристическите посещения реализират първите два етапа.

2.4. Териториална организация и опазване на антропогенните туристически ресурси

За разлика от природните, създадените от човека туристически забе­лежителности нямат самовъзстановителна способност. Това налага чрез териториално-устройствени решения да се гарантира режим на опазване на антропогенните обекти, съобразен с тяхната специфика. Неблагопри­ятните въздействия върху тях се неутрализират чрез реставрация, консер­вация и адаптация за туристическо използване, посредством технически и устройствени мероприятия.

За опазването на единични или групови обекти от културно-историческо естество е необходимо в територията да се оформят две функционални зони:

Културно-исторически микроландшафт- пресъздаващ във въз­можно най-оригинален вид спецификата и времето, към което се отнася обектът. Микроландшафтът всъщност представлява резерват на защитени културно-исторически обекти. Посещенията са съо­бразени с приемателния капацитет на обекта и опазването му. Културно-историческият микроландшафт е обикновено на малка площ, включваща една или повече сгради или паметници. В някои случаи (например, когато цял квартал или цяло селище имат музейна и мемориална стойност), става дума за по-голяма териториална единица - културно-исторически резерват (мемориален парк).

Около културно-историческия микроландшафт, респ. резерват, се създава буферна или защитна зона. Тя служи за отделяне и защита, а същевременно за подчертаване и улесняване на възприемането на ми­кроландшафта. Буферната зона се оформя чрез паркови и тревни терени, водни площи, алеи, специално изградени съоръжения и тн. В нея се локализират обслужващите дейности, свързани с посещението в микроландшафта. Именно в буферната зона се извършват търговски дейности и се изграждат търг. обекти, но само такива, които са свързани с посещението на паметника.