Регионалната ефективност може да се тълкува като съотношение между получен полезен ефект и разходи, направени за неговото постигане.
Е (ефективност) = П (полезен резултат) / Р (разходи)
Ефективността присъства пряко или косвено в оценката на всяка стопанска, социална или екологична дейност. Това произтича от неограничените потребности и ограничените ресурси.
Регионалната ефективност:
- Регионалната ефективност се постига в рамките на обособена територия, притежаваща изградена система от производствени и социални дейности
- Регионалната ефективност функционира като неразделна част от националната икономика
- Регионалната ефективност е сложна, взаимообусловена система от хармонично съчетани резултати от отрасловите и от териториалните дейности
- Регионалната ефективност е индикатор за степента на съответствие между обективно съществуващите икономически и социалните общности, както и нормативно определените компоненти на административно – териториалната структура на страната.
Икономическите процеси са динамични и административната структура периодично се актуализира, а с това се търси минимизирането на административните разходи, подобряване качеството на административните услуги и създаването на подходяща бизнес среда.
Основните форми на проявление на регионалната ефективност са икономическа, социална, екологична. Те са взаимосвързани.
Регионалната ефективност тясно кореспондира с националната ефективност. Постигането на общи интереси на национално и регионално равнище е заложено в стратегиите за регионално развитие, но тяхната реализация е дълъг и сложен процес. Сложността му произтича от комплексността на регионалната ефективност и трудността за намирането на точен показател за получения полезен ефект, тъй като разходите обикновено имат стойностно измерение.
Системата на националните сметки е надеждна основа за измерване на регионалната икономическа ефективност. За международни икономически сравнения най-често се използва реалният брутен вътрешен продукт; показателите за рентабилност; постигнатата производителност на труда.
Регионалната ефективност може да има различно тълкуване от гл. точка на заинтересования субект:
1) От гледан точка на органите на държавно управление и на местните органи за самоуправление най-важен е съвкупният обобщен показател за ефективност на района;
2) От гл.т. на частния инвеститор най-важни са показателите за ефективност на отделните отрасли, по райони на странатам което е свързано с необходимостта от набавяне на надеждна информация за целите на локализацията;
3) От гл.т. на населението в трудоспособна възраст най-важни са показателите за ефективност за онзи бранш, в който то има възможност за трудова реализация и обемът и качеството на услугите в социалната сфера.
Пазарните механизми не са достатъчни за балансирането на тези интереси. В този смисъл оценката на регионалната ефективност не е просто теоретичен поглед върху възможностите за тълкуване на факти и събития, а представлява реална потребност за управленската практика.
Като стъпка напред във възприемането на единни критерии за оценка може да се приеме въвеждането на ясна методика с подходящи, количествено – измерими показатели за оценка на потребността от държавната субсидия при формирането на общинските бюджети. Посочените там критерии могат да се наблюдават и използват за изследване на промените на регионалната ефективност в резултат на реализацията на регионалните проекти и инициативи.
Най-значими фактори, влияещи върху регионалната ефективност според Д. Конакчиев:
1. Достигнато равнище на концентрация и специализация на производства и дейности, положителни ефекти от урбанистичното агломериране
2. Природни ресурси
3. Трудови ресурси
4. Инвестиционни ресурси
5. Организация и управление
6. Научно – технически и технологични процеси
7. Потребление
Възможности за стимулиране повишаването на регионалната ефективност:
- Стимулиране развитието на производства.
- Подпомагане развитието на отрасли.
- Стимулиране трансфера на чуждестранен опит и участие на общините в проекти за регионално развитие, финансирани от международни програми.
- Участие на регионите в националната кампания за сближаване на науката и бизнеса, чрез посредничеството на местната администрация.
- Укрепване на връзките на местната администрация с неправителствени организации, при вземането на стратегически, икономически, градоустройствени и др. решения с обществена значимост.
- Създаване на ред, спокойствие и сигурност; опростяване на бюрократичните процедури.
- Използване на най-добрите практики от европейския и световния опит за намиране на механизми, поощряващи инициативността и заинтересоваността на органите на МСУ.
- Намиране на допълнителни източници за подпомагане на териториалните статистически бюра.
Териториалната концентрация трябва да се разглежда като обективен и непрекъснат процес на съсредоточаване производства и дейности в отделните териториални единици на страната. Икономическата основа на териториалната концентрация е разликата в разходите по производството на продукцията в отделните териториални единици. Териториалната концентрация създава необходимите възможности и предпоставки за най-пълно използване на наличните и потенциалните ресурси в териториален аспект и за тяхното постепенно и ефективно включване във възпроизводствения процес.
Развитието на процесите е обусловено от наличието на благоприятни предпоставки в различни части на страната. Предпоставките се разделят на три вида:
1. Природни – включват различията в осигуреността на отделните териториални единици
2. Икономически – включват изградената материално – техническа база на производителните сили в отделните териториални единици на страната
3. Социални – включват изградената инфраструктура, миграционни и урбанистични процеси, опазването на околната среда, формирането на оптимална жизнена среда и др.
Териториалната концентрация е във взаимна връзка с отрасловата концентрация. Те трябва да се разглеждат като две страни на един процес – нарастване мащабите на производството. Териториалната концентрация на производството допринася за формирането на определена структура на населените места. Нейното влияние върху природата обаче, най-често е в негативен аспект.
Полезният ефект от концентрацията, получен чрез нарастване на регионалната икономическа ефективност, може да бъде загубен от понижаването на екологичната ефективност.
Една от целите на регионалните стратегии и планове е да обвърже в единна система отрасловите концепции за развитие с необходимите социални и екологични дейности, за да осигури устойчиво развитие, при което концентрацията ще осигурява преди всичко положителен комплексен ефект.
За ограничаване степента на териториалната концентрация се прилагат антистимули.
Съществуват различни методи за измерване на териториалната концентрация. В практиката обаче най-често се използват три от тях:
1. Изчисляване на средната стойност – изчислява се за определен показател за една териториална единица. Предимството на получените средни величини е, че те могат да се използват за вътрешни международни сравнения, Недостатък – не се разкрива приносът на отделните териториални единици за достигането на определеното ниво на териториална концентрация.
2. Метод на групиране – състои се в обособяване на интервали по всеки изучаван показател и отнасяне на ТЕ към съответния интервал. Изчислява се относителният дял на всяка от групите и методът дава възможност да се оцени връзката м/у големината нанаселените пунктове и достигнатото равнище на териториална концентрация на производството.
3. Метод на ранг индексните оценки – изчисляване на индекси за ТЕ по опр. показатели спрям тяхната средна стойност за страната. Формира се свободен територ. индекс, отразяващ степента на територ. концентрация, както и се получават рангове, които дават сравнителна х-ка територ. Концентрация.
В случай, че тези методи се използват едновременно се определя най- пълно и точно достигнатото равнище на териториална концентрация.
4. Индекс на локализацията – може да бъде използван за получаването на реални стойности, но затова е необходимо наличието на пазарна икономика, техническо равнище на материално – техническата база на фирмите.
Индексът на локализацията може да се използва при:
- Определяне на отраслите, които са концентрирани в ТЕ
- В зависимост от условията за развитието на производствата
- Определяне на отрасловите приоритети на ТЕ
- Разработване на регионални стратегии
