Най-общата представа за пазар се свързва със сферата на размяната, където се осъществява търсене и предлагане на стоки. Пазарът възниква на основата на възникването и развитието на стоковото производство и размяната. Хилядолетия наред първобитните хора са се трудили без да усещат нужда от размяна. Всичко което било нужно за тях е била общата собственост. Това
е било така поради липсата на излишъци. С развитието на разделението на труда се развива производителността и се появяват относително големи излишъци, оттам водачите на
общностите постепенно започват да налагат лидерството си и се превръщат в собственици.
Първоначално размяната е имала стихиен характер. Смята се, че около 2600 г.пр.Хр. тя
вече е съществувала.
Появата на парите към 4000 г.пр. Хр.- размяната неимоверно се ускорява, а с това
се развиват и усъвършенстват пазарните отношения. В най-широк смисъл пазарът се разбира именно като цялостна организация на разменния процес, предопределяща начина на комуникиране между
производители и потребители.
В този смисъл пазарът се дефинира така: Пазарът е системна позиция на икономиката, в която естествени механизми осигуряват равновесие на търсене и предлагане, и регулират взаимодействие на участващите в размяната - купувачи и продавачи. В един
по-различен смисъл (маркетингов смисъл) пазарът се разбира като взаимодействие между
купувачи и продавачи, които имат определени повече или по-малко сходни характеристики - като
равнище на доходи, потребности, навици, географско местоположение и т.н. В най-тесен смисъл (в ежедневието) пазарът се разбира като мястото, където се осъществява размяната.
Икономиката, при която производството на благата се осъществява от милиони производители, всеки от които все по-тясно се специализира в определена област и поради това е принуден да предлага продукта си за размяна се нарича пазарна икономика.
Икономиката, при която производството на благата се осъществява от милиони производители, всеки от които все по-тясно се специализира в определена област и поради това е принуден да предлага продукта си за размяна се нарича пазарна икономика.
Но стоковото производство е само един от белезите на пазарната икономика. Това
е също икономика, която пазарът се явява всеобщ регулатор на деловата активност, двигател на тази активност е икономическия интерес и стремежът към лична изгода. Това
намира израз в конкуренцията на основата, на
която системата на пазарната икономика функционира ефективно без да има нужда от човек или институция, която да разработва планове или да
контролира дали те се спазват.
Страните, развиващи се на основата
на пазара показват изобилие от стоки и висок жизнен стандарт. Но
критиците на този начин на организация на обществения живот твърдят, че
той води до безработица, инфлация, силно неравенство и бедност.
Водещо значение в пазарните отношения изпълняват цените, които носят основна
информация за предпочитанията на потребителите и възможностите на производителите. Цените се формират на основание на двете основни
пазарни сили: търсенето и предлагането. Именно в тяхното въздействие се изразява "недвижимата ръка", която според Адам Смит координира действията на участниците в стопанския живот без да са нужни други намеси и институции. Пазарните цени показват на потребителя какво и колко трябва да пожертва за да се сдобие с желаното благо, а на
производителя - кои са предпочитаните стоки за потребителя.
В пазарната икономика производството и размяната на благата се основават на 2 важни принципа:
Първия се свежда до това че всеки участник в пазарните процеси има максималистично поведение - т.е. стреми се към максимална изгода при минимални разходи.
Вторият принцип се свежда до това, че
при това максимално поведение има ограниения и задръжки, които намират израза в действието на редица обективни закони, като
закона за растящите разходи, принципите на възвращаемост и др.
Функция на пазара.
Пазарът изпълнява 3 основни функции:
-
комуникационна,
-
координационна,
-
мотивационна.
Същността на Комуникационната се изразява в това, че
без информацията която им дава пазара, икономическите субсидии щяха да вземат много погрешни решения, а цените давайки информация за
предпочитанието на индивидите насочва производството към онези стоки, и при
такова равнище на качество и технологии, което е желано от потребителя.
Мотивационна функция
- без да се включва в пазарния процес не можем да имаме нужните доходи.
Структура на пазара.
Пазарът има сложна структура. Разграничава стоки за производство, стоки за потребление, трудов пазар, финансов пазар (паричния и капиталов пазар). Според функционалното му предназначение можем да разграничим: пазар на фактори и продуктов пазар (стоки и услуги за крайно потребление). Развитието на пазара до борсите, аукционите, търговете.
Пазарът има сложна структура. Разграничава стоки за производство, стоки за потребление, трудов пазар, финансов пазар (паричния и капиталов пазар). Според функционалното му предназначение можем да разграничим: пазар на фактори и продуктов пазар (стоки и услуги за крайно потребление). Развитието на пазара до борсите, аукционите, търговете.
Босовата търговия е посредническа, осъществена чрез брокер и при спазването на строго определени правила, регламентирани в закона. Основни
участници са фирмите, домакинствата, различни правителствени или неправителствани организации. Домакинствата от една страна са крайни потребители, а от
друга - собственици на факторите за производство (труда, земята и капитала). Фирмите са по-скоро косвени пазарни участници, които поемат деловата инициатива и организират производството на стоки и услуги.
Търсене.
Търсенето и предлагането са двете основни променливи на пазара, чиито изменения са определящи за пазарното равновесие. Когато става дума за "търсене" в икномическата теория и практика винаги се има в предвид платежоспособното търсене. За
да се осъществи такова е нужно да притежание на пари, но
трябва да е на лице и второ важно условие, а именно желанието да се закупи дадена стока. Така
комбинацията от разполагане с лични следства и желание за покупка образува платежоспособно търсене. Величината на платежоспособното търсене се определя от количеството на едни или други стоки, които потребителите могат да закупят при сложените им цени и паричните им доходи. Един
от съществените фактори, който влияе на търсенето са цените. Съществува обратна връзка между
величината на платежоспособното търсене и цената на конкретна стока. Колкото цената е по-висока, толкова по-малко е нейното търсене. Тази
връзка се изразява чрез закона на търсенето, който гласи че при равни дрги условия, колкото е по-високо нивото на търсената стока или услуга, толкова е по-малко търсеното количество от нея.
Върху търсенето на стоки и услуги влияят и други фактори. Например доходите на домакинствата. За
тъй наречените нормални стоки е на лице положителна, права връзка между
нарастването на дохода и търсенето на стоката/услугата. Т.е. при равни други условия, когато доходът на домакинството расте, расте и потреблението.
Друг фактор който влияе върху
търсенето са цените на останалите стоки, но
връзката между
конкретна стока и нейното търсене и цените на останалите стоки е различна в зависимост от това дали става дума за допълващи стоки, за
стоки заместители или за стоки, които нямат връзка с разглежданата стока или услуга. Ако
в резултат на изменението на цената на стоката заменител се повиши или падне нейното търсене, то
в противоположна посока ще се промени търсенето на заместващата я стока, а цената и ще се промени в същата посока, в която се е променила цената на първата.
При допълващи се стоки, ако
в резултат на измеенията на една от допълващите стоки се промени нейното търсене, то
в същото направление ще се търсенето на дугата стока, а цената и ще се промени в посока противоположна на цената на първата стока. Влияят се ваимно и цените и търсенето на стоки, които на пръв поглед изглеждат независими. Когато се променят цените на стоки с нееластично търсене (хляб), то при равни други условия потребителят е принуден да отдделя все по-голяма част от дохода си за тях и в резултат намалява търсенето на стоки с дълготрайно търсене (еластични).
Друг фактор, който влияе са очакванията на индивидите. Много често очакването за инфлация стимулира търсенето и то расте независимо, че растат и цените. Влияние върху търсенето оказва и качеството на стоките. Това
е свързано с аномалия, която се нарича "Веблен" и се появява при съмнение на потребителя, че
цените са ниски, защото качеството е ниско.
"Снобски ефект"- има
групи, които, когато една стока поевтинее спират да си я купуват и започват да взимат по-скъпи стоки със същото предназначение, за да покажат че са от друга група в обществото.
Обобщение: Върху
търсенето влияе цената на определена стока, доходът на населението, цените на останалите стоки, качеството, вкусовете и предпочитанията, техният брой и др. Когато става дума за ценовия фактор имаме движение по кривата на търсенето. Когато става дума за неценовия фактор (всички останали фактори) имаме цялостно изместване на кривата на търсенето вдясно и вляво. Различни домакинства могат да бъдат категоризирани към различни групи в зависимост от равнището на доходите им. Те
имат различна покупателна стойност. Когато обобщим търсенето на определена стока или услуга, което всяко едно домакинство има, за
всяко конкретно равнище на цената получаваме пазарно търсенена конкретна стока.
Предлагане.
Под предлагане на дадена стока, разбираме количеството от нея, което се предоставя за продажба на пазара при определена цена. Предлагането също се обуславя от много фактори и за да се разкрие тяхто влияние също се прилага метода при равни други условия. Т.е. концентрораме се върху
конкретен фактор, като
приемаме останалите за незаменими.
Зависимостта на предлагането на дадена стока е права и се изразява чрез закона на предлагането, който гласи, че при равни други условия колкото по-висока е пазарната цена, толкова по-голямо е предлаганото количество.
Друг фактор, който влияе на предлагането са производствените разходи. Колкото по-високи са те, толкова по-неизгодно за производителя е да предлага стоката си при установилата се на пазара цена. Предлагането е в зависимост и от цените на останалите стоки. Връзката е обратна.
Когато се разглежда директна връзка между
цена и предлагано количество имаме движение по кривата на предлагането. Когато се изследва влиянието на неценови фактори, кривата на предлагане се измества цялостно. Търсенето и предлагането са двете основни пазарни сили. Когато те се уравновесят се формира равновесната пазарна цена и равновесното пазарно количество. Установяването на пазарно равновесие изисква повече или по-малко време за реакция на пазара. Освен това равновесието не е неизменно. То
се влияе от различни фактори и е по-скоро динамично. За пазарно равновесие говорим не в абсолютен смисъла, а в смисъл на относителна устойчивост за определен период от време на търсените и предлаганите количества около определено ценово равнище.
Пазарно равновесие и факторът време.
Не само търсенето но и предлаганото количество се влияе от различни фактори. Еластичността на предлагане изразява степента на чувствителност на предлагането под влияние на различните фактори. Аналогично на еластичността на търсенето ценовата еластичност на предлагането е отношението на процентната промяна в предлаганото количество спрямо процентната помяна в цената. Коефициентът на ценовата еластичност предлагането спрямо цената е по принцип положителна величина, защото когато се увеличава цената нараства и готовността на производителите да предложат допълнителни количества продукти. Когато коефициентът е по-голям от 1, предлагането е еластично и съответно нееластично когато е по-малък. Ценовата еластичност на предлагането зависи от продължителността на периода за адаптиране на производителите. Необходимостта от разграничаване на различните периоди е установена от Алфред Маршал. Той разграничава моментно, краткосрочно и дългосрочно равновесие. При моментално равновесие използваните ресурси не се променят, моментното предлагане е абсолютно нееластично и затова възстановяването на пазарното равновесие става единствено на основата на цените. За краткосрочен период, част от ресурсите са променливи. Взаимодействието между търсене и предлагане за формиране на пазарно равновесие може да се анализира и в динамичен аспект. В деиствителност пазарът никога не е в идеално равновесие. При настъпили отклонения се формират така наречените спирали на пазарната реакция. Когато търсенето е с по-голяма ценова еластичност спрямо предлагането е на лице т.нар. "завиваща се спирала", при която равновесието се възстановява след определен период от време отново към първоначалната цена. Когато ценовата еластичност на предлагане е по-голяма от ценовата еластичност на търсене и под влияние на първоначалния импулс настъпи промяна в пазарното равновесие се формира т.нар. "развиваща се спирала" - обемът на предлагането и равновесната цена се открояват от първоначалното ниво с нарастваща интензивност и това дори може да разруши пазарът. В такива ситуации е нужна и държавна намеса. Когато търсенето и предлагането са с еднаква еластичност и пазарното равновесие по някаква причина се наруши започват колебания с постоянна интензивност, без да има възможност пазарът да се възстанови към първоначално равновесно равнище. Има връзка между еластичността на търсене и предлагане и разпределение на данъчната тежест между производител и потребител. Ако търсенето е относитено по-нееластично от предлагането данъчната тежест за потребителя е по-малка и обратно.
Не само търсенето но и предлаганото количество се влияе от различни фактори. Еластичността на предлагане изразява степента на чувствителност на предлагането под влияние на различните фактори. Аналогично на еластичността на търсенето ценовата еластичност на предлагането е отношението на процентната промяна в предлаганото количество спрямо процентната помяна в цената. Коефициентът на ценовата еластичност предлагането спрямо цената е по принцип положителна величина, защото когато се увеличава цената нараства и готовността на производителите да предложат допълнителни количества продукти. Когато коефициентът е по-голям от 1, предлагането е еластично и съответно нееластично когато е по-малък. Ценовата еластичност на предлагането зависи от продължителността на периода за адаптиране на производителите. Необходимостта от разграничаване на различните периоди е установена от Алфред Маршал. Той разграничава моментно, краткосрочно и дългосрочно равновесие. При моментално равновесие използваните ресурси не се променят, моментното предлагане е абсолютно нееластично и затова възстановяването на пазарното равновесие става единствено на основата на цените. За краткосрочен период, част от ресурсите са променливи. Взаимодействието между търсене и предлагане за формиране на пазарно равновесие може да се анализира и в динамичен аспект. В деиствителност пазарът никога не е в идеално равновесие. При настъпили отклонения се формират така наречените спирали на пазарната реакция. Когато търсенето е с по-голяма ценова еластичност спрямо предлагането е на лице т.нар. "завиваща се спирала", при която равновесието се възстановява след определен период от време отново към първоначалната цена. Когато ценовата еластичност на предлагане е по-голяма от ценовата еластичност на търсене и под влияние на първоначалния импулс настъпи промяна в пазарното равновесие се формира т.нар. "развиваща се спирала" - обемът на предлагането и равновесната цена се открояват от първоначалното ниво с нарастваща интензивност и това дори може да разруши пазарът. В такива ситуации е нужна и държавна намеса. Когато търсенето и предлагането са с еднаква еластичност и пазарното равновесие по някаква причина се наруши започват колебания с постоянна интензивност, без да има възможност пазарът да се възстанови към първоначално равновесно равнище. Има връзка между еластичността на търсене и предлагане и разпределение на данъчната тежест между производител и потребител. Ако търсенето е относитено по-нееластично от предлагането данъчната тежест за потребителя е по-малка и обратно.