Възникване и развитие на финансите. Същност на финансите- финансите са наука за управление на парите и начините им за превръщане в други ликвидни средства. Финансите са особена форма на взаимоотношения между държавата и нейните граждани. Понятието финанси което изразява съдържанието на тези отношения възниква през средните векове. С други думи финансите са съществували векове и хилядолетия преди това без да бъдат категоризирани като такива. Понятието финанси има латински произход. Една група финансисти смята, че това понятие произлиза от древнолатинския глагол finis и означава край, финал, приключване на парични сделки и операции. Друга група икономисти смятата, че финансите произлизат от средновековното съществително от латински произход finansia. Думата означава задължително парично плащане, доход, наличност. Следователно етимологията на думата финанси е свързана с парични сделки, парични операции и плащания.
През средновековието това понятие означава измама, хитрост, спекула или просто парична измама. По-късно през 17 век думата финанси се употребява в смисъла на държавни приходи или под финанси се е разбирало осигуряването на необходимите за държавата финансови средства и тяхното използване. Това са приходи и разходи на държавата – фиска.
Приходите в частното стопанство се получават като се влага труд, инвестират се средства за закупуване на земя, машини, сгради. Правилото е изразходваните разходи да са по-малко от стойността на придобитите блага – частното стопанство.Държавата придобива необходимите средства по по-различен начин от частното стопанство. Държавата получава ресурсите произведени от частното стопанство безвъзмезно и на задължително принудителна основа. Държавата може сама да произведе в свои предприятия част от необходимите й ресурси, но това е изключение, а не правило. Държавното стопанство се разглежда като съвкупност от частното и националното стопанство.
Класиците са формулирали три основни класически правила за финансово икономическата политика на държавата
І правило – умерена стопанска дейност т.е. стопанската дейност на държавата да бъде в умерени граници изразяващи се в изграждане на пътища, пристанища и др. инфраструктурни обекти. Тези обекти са капиталоемки, непривлекателни за частния капитал. Стопанската дейност е естествено проявление на частния капитал. Тя не е присъща за държавата.
ІІ правило – балансиран и бездефицитен бюджет;
ІІІ правило – неутрална данъчна и финансова политика.
В основата на еволюцията на финансите стоят последиците от І св. война и последиците от св. икономическа криза обхващащи периода 1929 – 1932 г. Характерно за този период е разрухата, спадът на производството, безработицата, инфлацията, обедняването и социалното напрежение. Държавите са принудени да предприемат антикризисни мерки, които не са в духа на либералното учение. Английския икономист Джон Кейс излага своята противоположна теория на либералното учение. Той препоръчва:
1. Вместо умерена – активна стопанска дейност от страна на държавата.
2. Вместо уравновесен – дефицитен държавен бюджет.
3. Вместо неутрална – целенасочена регулативна финансова политика.
Така приключва ерата на либералното учение и започва периода на кенисиянството. Това учение е господстваща теория до началото на 80-те години. Още през 70-те настъпват кризисни смущения в развитието на западните икономически държави и ответната реакция се изразява в активизиране и настъпване на неолиберализма. Официалния период от кенисиянство към неолиберализъм е в началото на 80-те години и се свързва с имената на Рейгън и Тачър – рейгановистика и тачаризъм.
Същноста на неолиберализма се изразява в следното:
1.Ограничение на стопанската дейност на държавата.
2. Съкращаване на държавните разходи;
3.Намаляване на данъците и преструктуриране на данъчната система.
4. Децентрализация на държавното управление;
5.Повишаване на финансовата самостоятелност на местните държавни органи.
Парите – основен инструмент на финансите – финансите са изцяло продукт на възникването и развитието на държавата. Парите обаче са възникнали и са функционирали отделно и независимо от държавата. Парите са синтез и продукт на стоковото производство. В пазарната икономика почти всички блага получават стойностна оценка и се разменят срущу пари. Те са всеобщ еквивалент и единствената стока, която не може да се използва директно(да ни нахрани, да ни облече и да ни даде подслон).Докато не се освободим от тяхното притежание те не могат да ни донесат облекчение.
Еволюцията на парите преминава през следните видове пари:
1. Стокови пари – свързват се с натуралната размяна;
2. Златни и сребърни пари;
3. Банкноти;
4. Книжни пари;
5. Хибрид между банкноти и книжни пари – днес такива пари са чековете, кредитни карти и др. активи.
Още през Средновековието се разбира, че в обръщение могат успешно да функционират не само пълноцени пари, но и непълноцени такива. Така възникват банкнотите.Те се характеризират със следното:
1.Нямат собствена стойност, а само представителна;
2. Банкнотата е хартия;
3.Притежателите й могат да я обменят срещу злато, а това ги предпазва от инфлация.
Парите изпълняват следните функции:
1.Те са сметна, разчетна единица за измерване на стойността на стоките и услугите.
2.Те са всеобщо платежно средство, т.е. средство за погасяване на възникнали плащания и отложени задължения;
3. Те са всеобщо средство за размяна;
4.Те са средство за натрупване, за спестяване, за съхранение и пренасяне на стойността;
5.Те са средство за обръщение
6.Те са международно платежно средство;
Тези функции парите изпълняват както в национален, така и в международен аспект с тази особеност, че при изпълнение на тези функции на международна основа се налага националната парична единица на една страна да се трансформира в парична единица на други страни посредством т.нар. валутен курс.
Парите в сферата на обръщение се озовават по два основни начина:
1. Чрез парична емисия;
2. Чрез банков кредит;
При класическото златно банкнотно украшение масата на парите се регулира от количеството злато с намаление степента на обезпечение на банкнотите възниква необходимоста от регулиране на количеството пари намиращи се в обръщение. Регулирането на публичното обръщение се осъществява от БНБ. Тя има за цел да поддържа покупателната способност на националната валута, да създава климат на стабилност и сигурност и да се стимулират инвестициите.
Инструментите с които централната банка въздейсва върху паричното обръщение са:
1. Финансовите операции в открития пазар - представляват покупко-продажба на държавни ценни книжа. ЦБ продава на ТБ и на други инвеститори разполагащи със свободен ресурс ДЦК и по този начин намалява масата на парите, представляваща кредитен ресурс, който е в състояние да окаже инфлационен натиск на пазара за потребителски стоки. Изкупуването на ДЦК от ЦБ повишава ресурса на свободни пари с които могат да участват ТБ.
2. Промяна в лихвения процент – представлява въздействие върху условията при които ТБ могат да получат кредит от ЦБ. ТБ променят лихвения процент за населението – когато е висок лихвения процент той не стимулира предприемачеството, а когато е нисък има голямо търсене. При валутен борд условията за отпускане на кредити се определя от ЦБ, която трябва да поддържа стабилността на националната парична единица.
3. Промяна в задължителния резерв на търговските банки е класически способ за въздействие върху свободния паричен ресурс. ЦБ замразява по-голям лихвен цроцент на средствата на ТБ като резерв. Ите нямат възможност да отпускат повече кредити.
