25. Технико-икономически особености на въздушния транспорт и ролята му в туризма.

1.Технико-икономически особености на въздушния транспорт и ролята му в туризма

Основна характерна черта и тенденция в развитието на въздушния транспорт' е непрекъснатото му функ­ционално обособяване и насочване към превоз на пътници. Причините затова следва да се търсят преди всич­ко в неговите технико-икономически особености.

Основните предимства на пътническия въздушен транспорт биха могли да се конкретизират в следните направления:

а)  Висока техническа и експлоатационна скорост при осъществяване на превози на дълги разстояния.

Това предимство обуславя много по-кратките сроко­ве за доставка на пътници и товари особено на раз­стояния над 1500 км. То е основно за въздушния тран­спорт и го отличава съществено от останалите транс­портни видове.

б) Възможност за достигане на почти всички точки от земната повърхност за сравнително кратко време.

в) Възможност за гъвкава организация на пътническите превози и въздушното движение като цяло.

г) Висока пропускателна способност на въздушните трасета и превозна способност на самолетите.

Високата експлоатационна скорост на самолетите, далечината на полетите без кацане (до 10 хил.км.) и нарастналият единичен капацитет на превозните средст­ва (до 500 места) обуславят възможността за извършва­не на огромен обем превозна работа за определен период от време/"

д) Висока степен на комфорт и качество на обслужване при осъществяване на пътническите

превози.

е) Сравнително ниски разходи на време и средства за изграждане на транспортната инфраструктура.

Това предимство се проявява най-вече в сравнение с железопътния и автомобилния транспорт. То стиму­лира разкриването на нови летища в места, към които се формират потенциални и действителни пътнико-, респ. туристопотоци.

ж) Висока степен на сигурност па превозите.

От дългогодишни наблюдения е установено, че броят на пътно-транспортните злополуки на 1 млн.път­ник/км. при този вид пътнически транспорт в сравнение с останалите е най-малък.

Към основните недостатъци на пътническия въздушен транспорт се отнасят преди всичко:

а) силната зависимост на превозната дейност от климатичните и метеорологичните условия;

б)         необходимостта от използване на допълнителни превозни средства до началния и от крайния пункт на полета;

в) високата себестойност на превозите и респ. по-високата превозна цена в сравнение с останалите видове пътнически транспорт и др.

Предимствата и недостатъците на пътническия въз­душен транспорт определят неговата роля в системата на туристическото обслужване предимно за:

-    осъществяване на масови туристически превози на дълги разстояния;    ,

- обслужване на организирания групов и индиви­дуален туризъм при осъществяване на основния тран­сфер или в района на местопребиваването;

-  обслужване на средно- и високоплатежоспособна клиентела при пътувания предимно по линия на между­народния туризъм;

- извършване на туристически превози най-вече в периода на активния туристически сезон;

-   провеждане на туристически пътувания по линията па деловия (вътрешен или международен) туризъм..

2. Материално-техническа база на въздушния транспорт и организация на експлоатацията й

Пътническият въздушен транспорт осъществява своята дейност с помощта на специализирана мате­риално-техническа база, която обхваща съвкупността от наземни съоръжения и летателния състав. Главните нейни функции се свеждат до осигуряване на необ­ходимите условия за осъществявнане на пътническите превози при максимална степен па .сигурност, рит­мичност, точност и качество па обслужването.

В зависимост от предназначението си наземните съоръжения се групират както следва:

-  писти и площадки за излитане (кацане) и престой на самолетите;

-  сгради и съоръжения на пътническия комплекс;

-  хангари и работилници за ремонт, техническо обслужване и почистване на летателния състав;

-  съоръжения за осигуряване безопасността на полетите;

-  спомагателни съоръжения за обслужване на път­ниците и самолетите.

Едно от главните звена, от които зависи пропуска­телната способност на летищата, е пътническият комплекс. Той включва сгради, площи и съоръжения, предназначени за обслужването на пътни­ците непосредствено преди и след полет и подготовката на самолетите за излитане. Основните съоръжения па комплекса са:

- пътническата аерогара с прилежащия й площад и евентуално - аерогаровият перон;

- различни по характер заведения за настаняване, хранене И развлечение па пътуващите;

- административни и технически служби и свър­заните с тях сгради и технически съоръжения;

-  цехове и технологично оборудване за подготовка па храна и зареждане на бордовите кухни (кетеринг) и други допълнителни съоръжения.

Летателният състав, като втори основен ком­понент от материалната база на пътническия въздушен транспорт, се състои от различни по вид, капацитет и функционално предназначение самолети. Понастоящем в експлоатация са предимно реактивни и турбовитлови техни представители.

Летателните средства могат да бъдат класифици­рани в зависимост от различни признаци като:

а) максимално разстояние на полета без междинно кацане на:

 -   за над 6000 км. - високоскоростни, мощни, четиримоторни;

-   за 2500 до 6000 км. - турбовитлови или реактивни, по правило използвани за чартърни превози;

-  до 2500 км. - основно за вътешни превози или международни полети на средни разстояния.

б)   скорост на движение на:

свръхзвукови - над 2000 км/ч и сравнително по-малък капацитет (до 120 места);

с дозвукова скорост - до 950 км/ч и с различен капацитет (до 500 места).

в)   единичен капацитет на:

малки (до 40 м.);

средни (до 200 места);

големи или ширококорпусни (до 350 места);

супер-гиганти (до 500 и повече места).

г)         функционално предназначение на: авиотаксита, за панорамни полети, санитарни самолети и др.

3. Показатели за характеристика на дейността на пътническия въздушен транспорт

Дейността на пътническия въздушен транспорт мо­же да се планира и анализира с помощта па система от показатели, изградена по подобие на тези в останали­те видове пътнически транспорт. Някои експлоатацион­ни и други особености идейността на въздухоплаването обуславят целесъобразността от разграничаването на четири основни групи показатели:

3.1. за извършената транспортна работа и използване­то на самолетния парк

а)  Пътникооборот .

б)Обем на превозната работа

в)Количество на извършените полети.

г) Време в полет .

д) Прелетяно   разстояние.

ё) Скорост.

ж) С т е п е н на използване на ка­паците т а на самолетите.

з) Производителност на самоле­тите.

3.2. за използването на неземните съоръжения:

а)Пропускателна способност

б)П л о щ .

в) Количествени показатели за броя на приемните зали, пунктове (сектори) за обслужване на пътниците, брой места в заведенията и др.

3.3. за характеристика качеството на авиотранспортни­те услуги;

а)  Редовност на  полетите.

б)  Точност на полетите

в)  Степен на задоволеност на потребностите от въздушни превози.

г)   Комфорт на превозите.

3.4. общи икономически показатели.

Общите икономически показатели в пътническия въздушен транспорт са подобни на тези в останалите видове транспорт: приходи от превозната дейност в лева или валута, себестойност общо или на единица превозна работа (1 приведен тон/километър например); печалба от превозната дейност общо и в различни отношения и др. Те намират приложение предимно при разчети, свър­зани с икономическата ефективност на авиотранс­портната дейност във вътрешно и международно съоб­щение, за линейните и чартърните превози и т.н.

4. Туристически пътувания по въздушния транспорт

Техпико-икономическите особености на пътни­ческия въздушен транспорт определят нарастващото му значение при осъществяването на туристически пре­вози. През последните десетилетия той участва успешно в конкурентната борба па международния туристически пазар, където измества изцяло железницата, а на далечните; разстояния - и автомобила.

Масовото използване на самолета за осъществяване на туристически пътувания започва след Втората све­товна война в периода на 50-те и особено на 60-те го­дини.

От гледна точка на организацията туристическите пътувания по въздушния транспорт могат да бъдат разграничени в две основни групи:

-   по редовните пътнически авиолинии;

-   със специално наети (чартирани) самолети.

Редовните пътнически авиолинии се използват пре­димно от деловите туристи както във вътрешно, така и в международно съобщение. В този случай пътуванията се осъществяват по редовни тарифи, при което най-често се използва първа или бизиескласа. Предлагат се и редица улеснения от страна на авиокомпаниите (из­ползване на кредитни карти за бизнесмени от типа "Air plus" например, с които могат да се заплащат не само самолетните услуги, но и нощувка, хранене в ресторант или ползване на "репт-а-кар"). По-малък е относител­ният дял на туристическите превози по линия на не­организирания индивидуален туризъм, характерни за клиентите с по-високи доходи.

Повечегго въздушни компании в света осъзнават потенциалните възможности па туристическото търсене, поради което предприемат редица мерки (основно в об­ластта на тарифната политика) за привличане и спечел­ваш; на туристите за свои клиенти.

Широко разпространение по редовните линии на въздушните компании-членки на IATA понастоящем намират прилаганите две основни организационни форми па туристически пътувания: чартърните и инклузивтурните. Характерно за тях е участието на туроператор при съставянето и изпълнението на програмата. Върху основата на договорни отношения с превозвача той включва транспортната услуга в един общ пакет с други туристически услуга и ги предлага срещу обща цена. Блок-чартърите и инклузив-туровете следователно при­тежават всички характеристики на организираните туристически пътувания.

Блок-чартърът е туристическо пътуване по въздуш­ния транспорт, при което по предварителна договоре­ност между туроператора и авиокомпанията се запазват (блокират) определен брой места в самолетите, които осъществяват превози по редовните линии. Те се запла­щат като обща сума, независимо дали се използват или не. Това гарантира съответен доход на превозвача и стимулира туроператора да използва най-пълно предо­ставените му капацитети.

Инклузив-туровете са разпространени и пред­почитани най-често в случаите на практикуване на дело­вия, крайноседмичния или специализирания културно-познавателен туризъм. Те задължително включват пре­стой в едно или няколко туристически места, съответно някои основни или допълнителни услуги плюс транс­портната. Превозните; цени при тях също са по-ниски от тези по редовната тарифа в размер, който е различен за отделните случаи."

Туристическите пътувания с наети самолети се осъществяват извън редовното разписание за инди­видуални или групови туристи. В зависимост от време­траенето и характера на договора те могат да бъдат еднократни (единични) и многократни чартъри (чар­търни вериги). Вторите могат да се разглеждат и като разновидност на тайм-чартъра, при който договорът се сключва за определено време за наемане и ползване на самолета.

Еднократният чартърен превоз се изпълнява по схемата "отиване-връщаие" (back-to-back charter). Харак­теризира се и с това, че туроператорът наема самолета за организиране на туристическо пътуване на една или няколко групи, съставени от сродни по интереси, мотиви за пътуване, политическа или религиозна принадлежност лица. В този конкретен случай чартърът се нарича спе­циален (affinity charier). Негова разновидност са сту­дентските чартъри например. В разглеждания случай използването на наетата машина може да бъде по направление "само отиване", при което авиокомпанията разполага със самолета по свое усмотрение от крайното летище на превоза.

Тайм-чартърът обединява такъв вид търговски операции, при които самолетът е предоставен изцяло на разположение на наемателя за определено време. В този случай наемната цена се заплаща изцяло като обикновено се имат предвид от нормите за прелетени часове през периода на ползване на самолета от туропе­ратора. Тайм-чартърните превози получават все по-широко разпространение в съвременния етап от разви­тието на масовия туризъм, тъй като те в най-висока степен съдействат за задоволяване интересите и на двете страни в договорните отношения.

В световната практика е известно организирането на туристически пътувания но въздушния транспорт и по схемата на т.нар. "чартърни круизи". Подобно на морските и при тях превозното средство придружава туристическата група но целия маршрут на пътуването, което започва и завършва в един и същ отправен пункт.

Стремежът за рационализиране организацията и повишаване ефективността на чартърните туристически превози по въздушния транспорт кара превозвачите да търсят нови техни форми и разновидности. Като такива в практиката на много авиокомпании и туроператори се прилагат частичният ("part-charter" HAH"split-charter") и вторичният ("sub-charter") чартър. При първия вид капацитетът на един (обикновено по-голям) самолет се разпределя между няколко наемателя (туроператори например). При втория вид договорът за наем на маши­ната се сключва от един основен туроператор, който сключва от своя страна вторични договори с други орга­низатори на туристически пътувания.

Същевременно чартърната форма на туристически пътувания но въздушния транспорт има и своите недо­статъци. Тя е причината за изостряне на противо­речията между авиокомианиите-членки на IATA, осъ­ществяващи превози по редовни линии и специализира­ните чартърни авиокомпании. При това разглежданите превози имат и своите неудобства и недостатъци: по-нисък комфорт на превоза, фиксирано време и място за начало на превоза и др.

Техническото усъвършенстване на материално-техническата база на пътническия въздушен транспорт, организационните и продуктови иновации в неговата дейност в съчетание с изгодните цени на превозите ще утвърждават самолета и занапред като предпочитано транспортно средство за масов туризъм.