Лекции по Икономика

27. Въведение в мениджмънта на услугите и в частност на туристическите услуги. Подход и метод на изследване.

Подход и метод на изследване на туристическия мениджмънт.

Предметът на изследване включва:
- законите и закономерностите на тур. мениджмънт;
- инструментариумът, чрез който се изследват законите и закономерностите на тур. мениджмънт и тяхното приложение в конкретните обществено-икономически условия на дадена страна.
Законите и закономерностите на индустриалния мениджмънт се проследяват чрез синтезирания преглед на еволюцията на управленческата мисъл. Очертава се, че досега закони и закономерности са извеждани в зависимост от достигната определена степен на развитие на теорията на управлението и равнището на индустриализация на дадена страна.
От теоретична гледна точка тук се разглежда инструментариумът като методология, т.е. като принципна организация на теорията на индустриалния мениджмънт. Обобщено, методологията може да бъде определена като теория, приведена в действие за получаване на нова, развита теория на индустриалния мениджмънт в България.

От практическа гледна точка методологията тук се третира като съвкупност от:
- подход, определян като гледна точка, позиция, от която се изследва индустриалният мениджмънт;
- принципи, определяни като ръководни правила, които следва да се спазват в управлението на индустриалното предприятие;
-  методи, разбирани като начини или способи за въздействане или решаване на определени функции и задачи на управлението на индустриалното предприятие;
-  процедури, разгледани като съставни елементи на алгоритъма на приложение на даден метод за решаване на определена управленческа задача.
В настоящия труд се възприема системният подход и метод на изследване на индустриалния мениджмънт. По този начин се прави опит:
- да се интегрират в единна система всички теоретични и практико-приложни достижения на различните изследователи в България, Германия, САЩ и другите страни на света;
- да се приемат всички положителни моменти в техните изследвания и на основата на критичния анализ да се направи опит да бъдат развити и интегрирани в единна теория и практика на индустриалния мениджмънт в България.
Системният подход и метод на изследване на тур. мениджмънт позволява да се представи йерархичната структура на методологичното знание и на тази основа да се изведат взаимовръзките на инструментариума на индустриалния мениджмънт с другите научни области на стопанското управление:
- философска методология, изследваща законите и закономерностите на процесите и явленията в неживата природа, живата природа и социалните системи;
- системна методология, изследваща процесите и явленията като система, независимо от сферата на приложение (нежива, жива природа, социални системи);
- частно-научна методология, включваща инструментариума на изследване на конкретна научна област и научна дисциплина. (В нашия случай става дума за индустриалния мениджмънт като област на приложение на методологичното знание);
- конкретна методика за изследване на процесите и явленията от дадена конкретна частно-научна методология като индустриалния мениджмънт.
Очевидно е, че възприетата цел е теоретико-методологическата основа на тур. мениджмънт да бъде представена до ниво на конкретни методики и процедури, които да позволят на бизнесадминистратори и мениджъри от индустриалните предприятия да решават конкретни управленчески проблеми от тяхната стратегическа, тактическа и оперативна практика.
Системният подход позволява аргументирането, че изведените подходи, принципи и методи на индустриалния мениджмънт имат универсално значение, а не само за индустриалото предприятие.

Кибернетични основи на изследване на тур. предприятие
От кибернетична гледна точка тур. предприятие се представя като съвкупност от:
-  управлявана (производствена) система;
-  управляваща система (система за управление).

Двете системи си взаимодействат в диалектическо единство. В производствената система протичат трансформационните процеси с преобладаващ материално-веществен характер. В системата на управление преобладават информационните процеси.
В диалектическото единство определяща е ролята на производствената система. От размера и сложността на протичащите в нея трансформационни процеси се определя функционално-структурното съдържание на системата за управление.
От друга страна системата за управление на индустриалното предприятие е по- активната част, тъй като взетите в нея стратегически, тактически и оперативни решения изменят структурата и определят развитието или прекратяването на дейността на предприятието
 Характеристика на обекта на управление на индустриалното предприятие
Съществуват два аспекта на изследване на обекта на управление: процесен и ресурсен.
От процесна гледна точка производствената система като обект на управление се дефинира чрез структурата на производствения процес. От ресурсна гледна точка обектът на управление се подразделя на:
- материали:
*суровини и материали;
*кооперирани изделия;
*средства на труда (технологично оборудване);
*земя;
*сгради и други производствени условия;
*технологично оборудване;
*съоръжения и системи;
*транспортни средства;
•екипировка и инструменти;
-работна сила:
♦основни и спомагателни работници;
 ♦специалисти;
♦управленчески персонал;
♦административен персонал.

Характеристика на системата за управление на туристическото предприятие
Системата за управление (управляващата подсистема) на тур. предприятие представлява съвкупност от:
-апарат на управление;
-форми на управление;
-техника на управление;
-методи на управление.
Основен и главен елемент на системата на управление на индустриалното предприятие е апаратът на управление, представляващ съвкупността от целия управленски персонал.
На основата на информацията за състоянието на обекта на управление, въздействието на околната среда и възприетите цели на управлението, апаратът на управление осъществява целенасочено въздействане върху обекта на управление.

В зависимост от вида на участниците в процеса на разработване и реализиране на управленческите решения, апаратът на управление се подразделя на:
-ръководители (мениджъри);
-специалисти;
-технически изпълнители.

Ръководители (мениджъри) са тези, които имат институционализирана (формална) власт да избират управленски решения и да:
-дават заповеди, разпореждания, указания, инструкции;
-изискват тяхното изпълнение;
-стимулират (поощрявайки и санкционирайки) изпълнителите в зависимост от степента и качеството на изпълнението на възложената работа.
Специалистите са тези представители на апарата на управление, които разработват алтернативни варианти за всяко решение и ги представят на мениджърите.
Техническите изпълнители оказват техническа и информационна помощ на специалистите и ръководителите.
В зависимост от йерархичното равнище на разглеждане в тур. предприятие апаратът на управление се подразделя на (фиг. 1.10):
-стратегическо ниво;
-тактическо ниво;
-изпълнителско ниво.
На стратегическото ниво се разработват и утвърждават стратегическите решения, свързани с развитието или оцеляването на предприятието в бъдещите 3-5 и повече години.
На тактическото ниво се разработва политиката на предприятието, свързана с:
- изграждане на адекватна структура, способна да реализира стратегическите цели и програми;
- осигуряване на необходимите за това ресурси;
- изграждане на институционалната (организационната) култура, която да осигурява най-ефективното използване на осигурените ресурси.
На оперативно ниво се изпълняват плановите задания и реализират целите на управление.
Формата на управление отразява:
-изградената структура на управление;
-йерархичната структура;
-степента на централизация и децентрализация;
-застьпеността на управленския принцип за единоначалието;
-степента на координираност и т.н.
Техническите средства - от молива до съвременните компютърни системи, подпомагат управлението чрез:
-информационното осигуряване;
-оптимизирането на управленческите решения по зададен от ръководителите критерий.
Методите на управление отразяват формата и вида на въздействие на субекта върху обекта на управление. Те се групират на:
-административни методи;
-икономически методи;
-социални методи;

 Управленческата информационна система представлява съвкупност от техниката на управление, каналите за връзка, в това число и интернетмрежата и цялата съвкупност от данни (в това число и информация), необходими за разработване, избиране и реализиране на управленческите решения.
Интернеттехнологиите позволяват днес управленческите информационни системи да решават много повече задачи, особено в областта на маркетинга и изграждането на дистрибуционните канали.

От изискването за диалектическо единство на двете подсистеми на индустриалното предприятие следва, че управлението като процес е необходимо да бъде насочено към реализиране на следните видове съответствия между двете подсистеми:
- функционално: изисква се съставът на функциите на управление и размерът на трудовите разходи за тяхното реализиране да осигуряват ефективността на производствоto във всичките нейни форми, показани по-горе;
- структурно: изисква се организационната структура на управление да съответства на рационалната производствена структура;
- информационно: изисква се съставът и обектите на информационните потоци, тяхната периодичност и скорост на движение да удовлетворяват изискванията за оперативност и надеждност на процеса на управление;
- техническо: изисква се адекватност между техниката на управление и техниката, използвана в производствения процес;
- кадрово: изисква се съответствие между равнищата на професионална квалифицираност, интелигентност и морално-волеви качества на персонала от двете подсистеми на индустриалното предприятие;
- икономико-стойностно: изисква се реализирането на желаната обща ефективност с минимални управленчески разходи.
Необходимо е да се подчертае, че постигането на тези форми на съответствие е основна задача на мениджмънта на предприятието и намира израз в разработването на управленческия процес и неговото реализиране.