Лекции по Икономика

49. Същност и особености на местното самоуправление. Органи на местната власт.

Самоуправлението е децентрализирано държавно управление, при което гражданите на държавата, в кръга на известна независимост от който и да е носител на държавна власт, избират своите органи за постигането на определени държавни цели.

Под местно самоуправление се разбира правото и реалната способност на местните власти да регулират и управляват, в рамките на закона, съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на своето население.
Това право се упражнява чрез съвети и събрания, чиито членове са избрани чрез свободни, тайни, равни, преки и общи избори и които могат да разполагат с изпълнителни органи, отговорни пред тях. Тази разпоредба не накърнява възможността да се прибягва до събрания на гражданите, до референдуми или до всяка друга форма на пряко участие на гражданите, когато това е позволено от закона.

Местното самоуправление е част от държавната система. То е основна форма на териториалната организация на всяка държава, която се изгражда на принципите на демокрацията. Общините и другите единици на местното само¬управление не са държавни образувания и не носят суверенните особености на държавата. Една от основните характеристики на местното самоуправление е именно децентрализацията на властта. Качествена характеристика на местната власт е понятието „степен на самостоятелност на местната власт”.
Според Конституцията, Бълга¬рия е единна държава с местно самоуправление. Основната административно-териториална единици, в която се осъществява местното самоуправление е общината. На територията на общината могат да се създават съставни АТЕ - райони и кметства. Те също са база на местно само¬управление като съставни единици на общината. Кметството и районът се създават за изпълнение на възложени им със закон или с решение на органите на местната власт функции и правомощия в рамките на местното самоуправление.


Основните характеристики на местното самоуправление, регламентирани българското законодателство, са следните:
1. Общината се самоуправлява чрез избраните от нейните граждани органи или непосредствено;
2. Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен бюджет;
3. Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местно самоуправление, както и последните могат да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техните права.

Първата характеристика на местното самоуправление: Общината се самоуправлява чрез избраните от нейните граждани органи или непосредствено:
Два са установените начини за осъществяване на самоуправлението в общината:
1) Пред¬ставителен - чрез избрани органи;
2) Непосредствен - чрез формите на пряка демокрация (подписка, местен референдум и общо събрание на населението).
Правна уредба - Закона за местното самоуправление и местната админи¬страция, в Закона за местните избори и в Закона за допитване до народа.

Органи на местно самоуправление са общинският съвет и кметът на община¬та.
Общинският съвет е орган на местното самоуправление и се избира от населението на общината при условия и по ред, определени от закона. ОС се състои от избраните общински съветници. ОС определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите й, както и на други дейности, определени със закон.
Главните насоки в дейността на ОС са свързани със общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация, устройството и развитието на територията на общината, образованието, здравеопазването, благоустрояването и комуналните, социалното подпомагане, опазването на околната среда, поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни па¬метници с общинско значение, развитото на спорта, отдиха и туризма с общинско значение.
Дейността на ОС неговите правомощия могат да се класифицират в няколко основни групи от гледна точка на предмета на дейност, а именно: икономически, организационни, устройствени, административни, политически.
Общинският съвет:
1. Създава постоянни и временни комисии и избира техните членове.
2. Одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината;
3. Избира и освобождава председателя на ОС;
4. Определя размера на трудовите възнаграждения на кметовете и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет по предложение на кмета на общината;
5. Приема годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема и изменя отчета за изпълнението му;
6. Определя размера на местните такси;
7. Приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства;
8. Приема решения за създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество и избира представителите на общината в техните органи;
9. Приема решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми, както и решения за поемане на общински дълг чрез сключване на договори за заем или емитиране на общински ценни книжа и за издаване на общински гаранции при условия и по ред, определени със закон;
10. Приема решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея;
11. Приема стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината които отразяват и европейските политики за развитие на местните общности;
12. Определя изискванията за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура;
13. Приема решения за създаване и за прекратяване на общински фондации и за управлението на дарено имущество;
14. Приема решения за участие на общината в сдружения на местни власти в страната и в чужбина, както и в други юридически лица с нестопанска цел и определя представителите на общината в тях;
15. Създава райони и кметства при условия и по ред;
16. Прави предложения за административно-териториални промени, засягащи територията и границите на общината;
17. Приема решения за именуване и преименуване на улици, площади, паркове, вилни зони, курорти и курортни местности и други обекти с общинско значение;
18. Обсъжда и приема решения по предложения на кметове на райони и кметства по въпроси от своята компетентност;
19. Приема решения за произвеждане на референдуми и общи събрания на населението по въпроси от своята компетентност;
20. Одобрява символ и печат на общината;
21. Удостоява с почетно гражданство български и чуждестранни граждани.
22. Упражнява текущ и последващ контрол върху изпълнението на приетите от него актове.
В изпълнение на правомощията си ОС приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. ОС приема правилник за организацията и дейността на ОС, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Заседанията на ОС и на неговите комисии са открити. По изключение ОС може да реши отделни заседания да са закрити.

Кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината. Кметовете се избират за срок от четири години от населението на общината. Кметът осъществява своите функции като орган на местното самоуправление в общината в ролята на териториален орган на изпълнителната власт и като административен орган, които се намира под контрола на държавната админи¬страция в лицето на областния управител. Кметът е ръководен орган на общин¬ската администрация.
Кметът на общината:
1. Ръководи цялата изпълнителна дейност на общината;
2. Насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи;
3. Назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината, кметските наместници, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в Общинската администрация, налага предвидените от закона дисциплинарни наказания;
4. Отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби;
5. Организира изпълнението на общинския бюджет;
6. Организира изпълнението на дългосрочните програми;
7. Организира изпълнението на актовете на ОС и внася в ОС отчет за изпълнението им два пъти годишно;
8. Организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет;
9. Възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите, координира и осъществява контрол за целесъобразността и законосъобразността при тяхното изпълнение;
10. Поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина;
11. Организира и ръководи управлението при кризи в общината;
12. Председателства съвета по сигурност и управление при кризи;
13. Възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове;
14. Изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние;
15. Представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда;
16. Осигурява организационно - техническото обслужване на ОС и участва в заседанията му с право на съвещателен глас;
17. Утвърждава устройствения правилник на общинската администрация.
18. Изпраща на ОС административните актове, както и договорите и техните изменения и допълнения, издадени в изпълнение на актовете, приети от съвета.
В изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди. Те са общи и индивидуални. Заповедите на кмета на общината нямат характер на нормативни актове. Кметът на общината в случаите, определени от закона, изпълнява и функции, възложени му от централните държавни органи. В това му качество актовете на кмета подлежат на административен контрол от държавната власт. Кметът на район и на кметство има по-ограничени по вид и обем функции в сравнение с тези на кмета на община, но те имат същата насоченост и предназ¬начение. Кметът на общината като орган на изпълнителната власт и организатор на изпълнението на решенията на ОС носи отговорност за изпълнени¬ето на тези решения. ОС може да отмени актове на кмета, извършени в нарушение на неговите решения. Кметът на общината може да оспори решение на ОС, когато прецени, че то противоречи на интересите на общината, нарушава законите. В случаите, когато спорът е неразрешим, се сезира съдьт.
Втората характеристика на местното самоуправление – Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен бюджет.
Общинската собственост се групира в две групи - публична и частна.
Публична общинска собственост са имотите, предназначени за осъществява¬не функциите на местното самоуправление и местната администрация; имоти¬те, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от об¬щинско значение; недвижимите имоти и движимите вещи - общинска собстве¬ност, обявени по установения ред за паметници на културата от местно значе¬ние.
Частна общинска собственост са всички други общински имоти и вещи, плодовете и приходите от имотите и вещите - публична общинска собственост.
Стопанисването и разпореждането с общинското имущество се извършва от ОС. Той определя конкретните правомощия на кмета на общината по тези въпроси.
Стопанската дейност на общината се осъществява чрез търговски дружества с общинско имущество и самостоятелно - чрез общински предприятия. Общинското предприятие е специализирано звено на общината за доставка на стоки и за извършване на услуги за задоволяване потребностите на населението.
Местните органи на властта изпълняват определени функции, което е свързано с изразходваме на финансови средства. Те се осигуряват чрез системата на бюджета. Регламентацията на общинските финанси се дава в Закона за общинс¬ките бюджети. Основните принципи, на които се основава общински¬ят бюджет, са законосъобразност, целесъобразност, ефективност, ефикасност, публичност и в интерес на населението на общината.
Приходната част на общинския бюджет се формира от три групи източници на приходи:
1) Собствени приходи - местни данъци и такси; приходи от общинско имуще¬ство (предоставяне на концесии, наеми, приватизация), глоби и имуществе¬ни санкции; лихви;
2) Преотстъпени държавни приходи - приходи от данъка върху печалбата от общинските фирми и търговски дружества; приходи от данък за общините, част от данъка върху дохода на физическите лица, живеещи на територия¬та на общината;
3) Държавни трансфери - общи субсидии; целеви субсидии и субвенции с инвестиционно предназначение.


Третата характеристика на местното самоуправление - централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол само за законосъобразност върху актовете и действията на органите на местното самоуправление, се реализира на практика главно от областния управител. Той е представител на централната държавна власт в областта и осъществява административен контрол върху ОС и кмета на общината.
Областният управител координира работата на държавните органи на тери¬торията на областта и взаимодействието им с органите на местно самоуправ¬ление и местната администрация. Той спира изпълнението на незаконосъобразни актове на ОС и ги отнася пред съответния окръжен съд.
Областният управител отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини. Този контрол не се отнася до актовете на кметовете на райони и на кметства. Контролът над актовете на кметовете в съставните административно-териториални единици се упражнява от кмета на общината.

Форми на общинско управление
1. Силен кмет – съвет – при тази форма на кмета са предоставени широки правомощия, а ОС е лишен от значителни административни права и власт. Той се занимава с разработване на нормативните документи и определя общата и данъчната политика на общината. Кметът оглавява цялата общинска администрация и изпълнява три роли – церемониална, местен лидер и пряк административен ръководител.
2. Слаб кмет – съвет – най – старата форма на местно самоуправление. Кметът няма права и отговорности различни от тези на останалите общински съветници. ОС притежава всички административни пълномощия на общината.
3. Съвет – мениджър – среща се рядко. ОС назначава едно лице – управител, който осъществява политиката на съвета в администрацията. Кметът изпълнява функцията на член на съвета, който притежава цялата законодателна власт в общината и определя насоките й за развитие.
4. Комисиите – ролята на съвет се изпълнява от комисия, състояща се от 3 до 5 члена, като всеки от тях включително и кмета е ръководител на един отдел в администрацията. Комисията има по – големи правомощия от тези на съвета при другите форми. Кметът е председател на комисията и всички носят колективна отговорност.