В първите години на прехода към пазарна икономика в България на практика не съществуваше държавна политика за насърчаване развитието на МБ. През годините бяха извършвани откъслечни действия в тази насока, които не бяха подчинени на общата стратегия и ефективността им беше много ниска. Като конкретен пример може да се посочи липсата от норми, регулиращи дейността на МБ, както и неефективността на фонд “Малки предприятия”. На практика върху последователната държавна политика за подпомагане на МБ се работи от 1997 г. Освен нормативното регулиране на сектора на МБ през периода бе създадена и институционална рамка, необходuма за формулирането и провеждането на държавна политика по отношенuе на МБ.
Постепенно се изгради и обществена подкрепа на МБ, която се изразява както в появата на неправителствени доброволни сдруженuя и формации, така и в предоставяне на конкретни възможности за фuнансиране, обучение на предприемачи и др.
Политиката на държавата в областта на малките и средните предпрuятия е базирана върху два взаимно допълващи се подхода:
• създаване на обща благоприятна среда за бизнеса и
• конкретно подnомагане при стартирането и развитието на МСП чрез оказване на директна подкрепа на предприемачите.
Главната цел на първия подход изхожда от предположението, че тяхното развитие е в пряка зависимост от наличието на благоприятна бизнес среда. При този подход основните мерки по прилагане на политиката са редуциране на административно-правните бариери, намаляване на бариерите в търговията, приватизация и демонополизация, подобряване на данъчното облагане, както и създаване на положителна обществена нагласа и предприемаческа култура.
Вторият подход се реализира чрез осъществяването на разнообразнu програми за подкрепа на предприемачите в решаването на редuца конкретни проблеми - подготовка за стартиране на бизнес, финансиране и uнвестиции, фирмен растеж, управление на качеството, експортна дейност, обучение и развитие на персонала и др., които се осъществяват от фондове и програми на отрасловите министерства.
Държавната политика и външната среда, в която функционира МБ, би следвало да се разглежда в различни направления. Такива най-обобщено са административната политика и среда на бизнеса, регионалнuте аспекти на държавната политика, финансирането на малкия бизнес, uнформационната, консултантската и образователната подкрепа, секторната политuка и политuката по заетостта, в частност осигурителната политика и данъчната полuтuка на държавата спрямо малкия бизнес.
Административно-правна политика
Досегашното законодателство оказа противоречив ефект върху развитието на МБ. Наложиха се редuца изменения в административните процедури, лицензионните и разрешителните режими.
Опростени бяха например тръжнuте процедури в обществения сектор, както и процедурите по възлагане на общественu поръчки.
От 30.07.1998г. номерът по БУЛСТАТ се приема за единен регистрационен номер за идентификация на икономически и други субекти, които извършват дейност на територията на Република България. Той замества данъчния и митническия номер. През 1999 г. бе приет новият Закон за статистиката. Той регулира въвеждането и използването на регистъра БУЛСТАТ.
Променен е режимът на плащане и отпаднаха някои ограничения за внасяне и износ на валута в брой чрез въвеждане на Валутния закон. Законът за националната стандартизация отмени като цяло задължителния характер на българските стандарти (около 13 000), което осво6оди бизнеса от остарели норми, които не са променяни от десетилетия. Част от лицензионните и разрешителните режими бяха премахнати (само за 1999 г. са 14), други изменени и облекчени.
Средният брой на административните процедури за започване на нов бизнес в България е 10 и страната заема 36-о място. За сравнение най-малко такива процедури са необходuми в Канада - 2, но в Полша, Словакuя, Гърцuя и др. този брой е по-висок, отколкото в България.
Броят на днuте, необходими за започване на нов бизнес, е 30 в България и страната е на 16-о място. В Словакuя например за стартиране на бизнес са необходими 125 дни.
Стойността на процедурите по започване на нов бизнес в България е относително нuска - едва 120 долара, с което Българuя е на 6-о място - много преди останалите държави в преход. В Унгарuя тази стойност е 3143 долара. Стойността на процедурите, съпоставена с БВП на човек от населението в Българuя, е 7.9%, докато в Унгария тя е 66.7%.
Броят на процедурите за решаване на тьрговски спорове в България достига 26 и страната е на 56-о място. Най-малко са тези процедури във Францuя - 10.
Броят на дните, необходими за решаване на търговски спорове в България, е 410, с което страната се нарежда на 61-во място. Най-малко дни за решаване на подобни спорове са необходими в Тунис - едва 7, но в Полша този брой е 1000, а в Словения 1003.
Сега основният приоритет в тази сфера е оnростяването на административната и нормативната среда. На настоящия етап усилията са насоченu в две направления. От една страна, бяха предприети мерки за усъвършенстване функционирането на администрацията като цяло, а от друга - бяха извършени конкретни промени в законодателството, ориентирани и към намаляване на административните тежести за бизнеса.
С цел подобряване функционирането на държавната администрация бяха приети Законът за администрацията и Законът за държавния служител. Предявените по-високи изискванuя към държавните служители, съдържащи се в посочените нормативни актове, бяха допълнени от одобрените в началото на 2001г. от правителството етични норми, обхванати в Кодекс на държавния служител. За подпомагане контактите с администрацията бе приета Наредба за условuята и реда за водене на Регистъра на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт.
Съгласно наредбата в администрацията на МС бе създаден nубличен регистър в интернет-страницата на правителството. Публичният регистър е изключително полезен за предприемачите и собствениците на малък бизнес, тъй като съдържа информация за всички държавни и общински органи (ръководни органи, административни структури, функции на административните структури, наименование и адрес, вкл. интернет адрес и др.), за нормативните актове, регламентиращи дейността им, както и за индивидуалните административни актове, които съответните органи издават.
Мерките за облекчаване на административните тежести за бизнеса по второто направление се изразяват по-конкретно в приетите нови нормативни актове, които предвиждат подобрение на административното обслужване на предприемачите и собствениците на малък бизнес в определени сфери. Така например, облекчаването на административното обслужване на предприемачите и собствениците на мальк бизнес е извършено и чрез изменения в нормативната уредба, регламентираща външнотърговския режим. Съгласно ПМС 233/08.11.2000 г. за външнотърговския режим на Република България от 01.01.2001г. се въвежда режим за получаване на необходимите разрешенuя и регистрацuя на външнотърговските сделки, при който разрешенията и регистрациите се извършват от компетентното ведомство (МК, МЗГ, МФ и др.), като информация за тях служебно се предоставя на Министерството на икономиката. За сравнение съществуващият по-рано режим изискваше самите предприемачи и собственици на малък бизнес да получат съгласие и съгласувания от компетентните ведомства, след което да подадат документи за разрешения и регистрации, които се издаваха единствено от Министерството на икономиката.
От значение за регламентиране на административните процедури, свързани с издаване на лицензи, разрешенuя, регистрации и съгласувания, е приетият в края на 1999 г. Закон за административното обслужване на физическите и юридическите лица. Законът изисква при административното обслужване да се спазват Принципите на законност, бързина, достъпност. Едно от основните изисквания по закона е административното обслужване да се извършва качествено и удобно, за улеснение на юридическите и физическите лица.
Законът се прилага и при административното обслужване, което се извършва от органuзации, предоставящи обществени услуги (водоснабдителна, канализационна, топлоснабдителна, електроснабдителна, газоснабдителна и др.). Съществува и изричната разпоредба, че трябва да бъдат изисквани само такива документи от фирмите, чието представяне е предвидено в нормативен акт.
Трябва да се подчертае, че приемането на закона не означава разрешаване на всички административни тежести за бизнеса по две причини:
Първо, Законът за административното обслужване на физическите и юридическите лица не се познава достатъчно добре и не винаги се прилага.
Второ, прuлагането му е субсидиарно, което означава, че се ползва само когато няма специални нормативни актове, регламентиращи административното обслужване в определена сфера.
В административно отношение държавната политика по насърчаване на малкия бизнес се подпомага и с предоставеното право на физическите и юридическите лица за достъп до обществена информацuя (според приетия Закон за достъп до обществена информация).
Достьп до обществена информация следва да бъде предоставен в 14-дневен срок от постъпване на искането. От раздела обществена информация се изключва тази, която се отнася до административното обслужване на фирмите.
Peгинaлнa пoлитикa
Формирането на регионалната политика оказва отражение върху развитието на МБ, защото в рамките на политиката за регионално развитие малките и средните предприятия се разглеждат като инструмент за постигане на приоритетите на регионалната политика.
Изрични текстове по отношение функциите на местните власти се съдържатв чл. 19 от Закона за малки и средни предприятия. Те включват дейности, като разработване и изпълненuе на програми за насърчаване на малките и средните предпрuятия, осигуряване на съдействие за реализиране на програми за обучение и повишаване квалификацuята на малките и средните предприятuя.
Въз основа на законодателството за регионално развuтие се усъвършенства институционалната рамка за провеждане на политиката на регионалното развитие и се създават по-добри условия за координацuя и партньорство, както и за по-добро представяне и отчитане на интересите на малкuте и средните предприятия при разработването и прилагането на плановете за регионално развитие. Дадена е възможност на МБ да бъде представен в съветите за регионално развитие. Наред с новосъздадените съвети отговорностите по разработването и прилагането на националната политика по регионално развитие се разпределят между opraнu u институции на национално, областно и общинско нuвo.
През 2000 г. бяха обособени районите за планиране на територията на страната и бяха създадени държавно-общественu консултативни комисuu за икономическо и социално сближаване (КИСС) на отделните райони. Комисиите са създадени за изпълнение на проекти и програми, съфинансирани от програмите на ЕС в областта на регионалното развитие и икономическото и социалното сближаване, както и да осъществяват взаимодействието с областните съвети за регuонално развитие, Съвета за регuонално развитие към Министерски съвет и централните opraнu нa изпълнuтелната власт.
С Националния nлан за регионално развитие (2000-2006г.) се предлагат диференцирани по райони за целенасочено въздействие типови мерки, сред които е отделено място и на насърчаването на малките и среднuте предприятия, особено в районите, нуждаещи се от дuверсификацuя на икономическата структура (изостанали селски райони и районu в индустриален упадък).
През 1999 г. бе разработен Национален план за развитие на земеделието и селските районu, които определя приоритетuте и целите в развитието на българското земеделие за периода 2000-2006 г. Националният nлан съдържа ясно определе¬ни мерки и средства, чрез които се цели развитие на ефективни земеделски производства, конкурентен хранително-преработвателен сектор и устойчиво развитие на селските райони.
Това означава, че предприемачите и собствениците на малък бизнес в об¬ластта на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и селския туризъм могат да кандидатстват за финансиране по програма “Сапард” на регионален приицип чрез регионалните офиси на “Сапард”.
Ceктopнa политика и политика по заетостта
Националната политика по отношение на МБ се реализира чрез изработването и утвърждаването от Министерството на икономиката и Съвета за регионално развитие на секторни политики и конкретни секторни стратегии за развитие на отделни отрасли.
В изработенuя Национален план за икономическо развитие се предвиждат специални мерки за развитието на МСП на основата на извършения задълбочен анализ на тенденциите в социално-икономическото развитие на страната.
За осъществяване на политиката по заетостта като част от секторната политика бяха създадени регионални служби по заетостта, както и регионални съвети по заетостта. Чрез тях се реализират национални проекти и регионални програми за заетост.
Прилагането на държавната политика по заетостта включва комплекс от действия в три основни насоки:
• Първо направление, партньорство при изграждането на организации, подкрепящи малкия бизнес;
• Второ направление, насърчаване на безработните към самостоятелна стопанска дейност;
• Трето направление, стимулиране разкриването на работии места от работодатели в малки предприятия.
Националните служби по заетост участват като партньор чрез регионалните служби по заетостта и бюрата по труда в изграждането на структури, подпомагащи МБ: бизнесцентрове, инкубатори, агенции за регионално развитие, неформални структури по места (напр. съвети по заетост, консултативни групи и др.).
Сътрудничеството се осъществява чрез съвместни действuя на фирми с тези структури във връзка с информиране, консултиране и адекватна квалификация на заинтересовани лица, помощ при изготвянето на документи (бизнес nлан, формуляри и т.н.), както и участие при разработването на инициативите за насърчаване на малкия бизнес.
В резултат на такова партньорство в действие са следните проекти на Пporрамата на ООН за развитие: Проект ВUL/97/012 - “Програма за насърчаване и подпомагане на бизнеса” и Проект ВUL/97/01З - “Предоставяне на икономически възможности на жените в региона на Девин”.
По второто направление на политиката по заетостта Националната служба по заетостта чрез бюрата по труда осигурява подкрепа на безработните лица, като:
•Информира, мотивира и консултира желаещите безработни да започнат малък бизнес. Предоставят се консултации по изготвяне на бизне сnлан, осигурява се специализирана лuтература, материали и помагала, свързани със знания и умелия за уnравление на малката фирма;
• Безработните лица с право на обезщетения, които желаят самостоятелно или заедно да започнат стопанска дейност за производство на стоки и/или услуги, могат да получат наведнъж полагащите им се парични обезщетения след одобряване на проект от бюрото по труда. Ако с проекта се осигурява заетост на друг член от семейството с право на парично обезщетение, от това право се ползва всяко отделно лице. Такива лица могат да се включат в обучение за професионална квалификация, финансирано от фонд “ПКБ”.
По третото направление в настоящия момент функционираща е програмата на социалното министерство ”Помощ за пенсиониране”. Тя стартира през ноември 2002 г., ще действа до 2005 г. и е насочена към подпомагане на дългосрочно безработните на възраст близка до пенсионната. Независимо че програмата е ориентирана към безработните лица, тя косвено подпомага и работодателите. Програмата поема разходите за заплати и осигуровки на посочената група лица при условие, че фирмата ги наеме по трудов договор. Предимство ще имат безработни лица, на които остава една година до пенсия или са навършили изискваната възраст, но събират трудов стаж.
Една от целите на програмата е да се използват експертните възможности на безработните в предпенсионна възраст, особено на онези с по-висок образователен статус и квалификация, за подпомагане на работодателите в тяхната дейност и предаване на натрупания опит между поколенията.
За всяка община Агенцията по заетостта ще определи конкретна квота за работни места в зависимост от броя на потенциалните участницu в програмата от съ¬ответния регион. За включване в програмата работодателuте сключват договори с регионалните бюра по труда и отделно с наетuте лица. В Националния план за действие по заетостта за 2003 г. са осигурени средства за 14 000 души, наети по тази програма.
За стимулиране работодателuте едноличuи тьрговци за разкриването на работни места законодателството предвижда възстановяване от фонд “ПКБ” на направените 12 месечни вноски за соцuални осигуровки за първите 5 наети базработнu лица, при условие че работните им места бъдат запазенu за срок от 24 месеца.
Тази политика не винаги се оказва ефективна по две причини. Първо, в условията на неустойчива икономическа среда частните производители едва ли могат да гарантират заетост за този дълъг срок. От друга страна, съществуването на сива икономика е благоприятна среда за неспазване на законодателството, включително и трудовото. От тази гледна точка работодателите са склонни да наемат персонал по нерегламентиран начин, което ги “освобождава” да правят плащания по социалните и здравните фондове.
Промените и реформата в социалното осигуряване, както и въвеждането на здравното осигуряване също създават промени в средата за развитие на МСП.
Осигурителната тежест за работодателите леко се намалява, но все още остава твърде висока. По принцип осигурителната тежест е неутрална за различните работодатели, няма преференции за работодателите от МБ с изключение на преференциите на ЕТ за стимулиране разкриването на нови работни места (чл. 63 от ЗЗБНЗ).
Макар и да има като предимство намаляване данъчната тежест на работодателите, новата осигурителна система създава и административни проблеми особено за микропредприятията. Такива проблеми са: начисляването и превеждането на осигурителните вноски във фондовете и поемането на част от задълженията по краткосрочното осигуряване, включително изплащането на обезщетенията.
Едновременно с това новите пенсионни и здравни фондове за доброволно осигуряване дават много по-големи възможности за една целенасочена кадрова политика на МСП.
От началото на 2000 г. влезе в сила Кодексът за задьлжително обществено осигуряване (КЗОО). С това стартира практическото реформиране на българската пенсионна система. Една от важните променu в него, засягаща малкuте и средните предприятия, е намаляването на осигурuтелната тежест върху работодателите. През 2002 г. осигурителните вноски за рисковете “Старост”, “Общо заболяване и майчинство”, “Безработица” и ”Болест” се разпределят в съотношение 75:25 (работодател - служител).
През следващите години това съотношение ще се изменя както следва: 2003 г. - 70:30, 2004 г. - 65:35, 2005 г. - 60:40, 2006 г. - 55:45, 2007 г. и следващите - 50:50 (работодател/ работник). През 2003 г. се запази съотношението на процентното разпределение работодател/ работник от 2002 г.
Приети бяха следните нормативни промени в социалното осигуряване през 2002 г.:
• Отпадат осигурителни вноски за безработица, внасяни по фонд “ПКБ”. Вноската от 4 % за безработица следва да постьпва по сметките на ДОО на сьответното териториално поделение на НОИ.
• За улеснение на фирмите вноските от осигурител и осигурен се правят общо - с едно платежно нареждане;
• Променен бе размерът на вноските за лица първа, втора и трета категория труд.
От началото на 2003 г. се забелязва стремеж към сьздаване на стройна и прозрачна система за реда на назначаване и освобождаване на работници и служители и определяне на осигурителните доходи. С цел да се премахне неформалното наемане на лица без трудов договор и известното нu ”nлащане на ръка”, държавата нормативно регламентира задължителната регистрация на трудовите договори. При сключване на трудов договор работодателят е задьлжен в срок до три дни да подаде уведомлително писмо в Районното управление на НОИ. Срокът за уведомяване при освобождаване на наетото лице е същuят - три дни. Сключенuте трудови договори за стар период (предu 01 .2003 г.) се регистрират до края на месец април 2003 г.
Въведен е и минимален месечен размер на осигурителнuя доход по квалификационни групи професии и икономически дейности сьгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2003 г. Поради неговия обем не можем да го поместим. В Закона е регламентиран минималнuя осигурителен доход, разпределен за следните групи професии - ръководители и служители, аналитичнu специалисти, приложни специалисти, помощен персонал, персонал в услуга, охрана и търговия, производствен персонал в горското и рибното стопанство, квалифuцирани работници, оператори на машини, сьоръженuя, транспортнu средства и ниско квалифuцирани работницu. Икономическите дейности са многообразни, например селско и горско стопанство, производство на мелничарски продукти, производство и леене на метали и др. Посоченuте доходи са минимален праг, върху който ще се изnлащат осигуровките.
В редица свои сегменти новата система за социално осигуряване най-пряко влияе върху МБ. Положителнu за тяхното развитие са променuте, свързани с намаляването на осигурителната тежест върху работодателите. Въведени са: преференции за търговците, работещи на патентен данък; горен таван и долен праг върху осигурителния доход за самоосигуряващите се лuца; освобождаване от данък на вноските за допълнително доброволно пeнcиoннo осигуряване, правени от еднолични търговци. Снижаването на данъчната и осигурителната тежест от своя страна намаляват цената на работната сила и (се очаква да) създават предпоставки за разкриване на нови работни места и намаляване мащабите на нерегламентираната заетост и самонаетост. Изграждането на нова осuгурителна култура сред предприемачите и собствениците на малък бизнес е другата положителна промяна, която се очаква от постепенното въвеждане на новата социално-осигурителна система. Провежданата реформа в социалното осигуряване изисква както от собствениците на МСП, така и от наетите в тях лица да познават и спазват изискванията на законодателната уредба.