Основател е К. Менгер (1840-1921). Други видни представители са ойген, Бьон-Баверк, Ф. Визер.
1. Методология – отличава се с:
1) отправен момент на анализа е психологията на стопанисващият човек. Твърди се, че в политическата икономия е приложена психология и нейна задача е да обясни икономическите явления чрез анализ на мотивите, от които хората се ръководят;
2) школата се придържа към методологичния идеализъм – всички явления в икономиката се разглеждат не от позициите на обществено стопанство, а на индивидуално стопанство. Австрийските автори считат, че всички икономически категориимогат да бъдат обяснени с анализа на ндивидуалното стопанство (Робинзон Крузо). Не е трудно да се разбере, че ако се вземе за основа на анализа изолираното индивидуално стопанство, в него няма да се открият никакви социални несъответствия, противоречия;
3) в основата на икономическия анализ се отстоява върховенството на потреблението. Още повече, че отправният момент на политическата теория е индивида и неговите потребности играят решаваща роля при иконбомическия анализ;
4) в методологията на школата отсъства историзмът при изучаване на икономическите категории. Например школата заменя стока с благо.
2. Възгледи за предмета – според школата политическата икономия има за предмет отношенията и процесите на индивидуалните стопанства. Тя въвежда критерий за икономиките. Приема, че за икономия може да се говори при наличието на два признака:
- наличие на потребности у хората – чисто субективен момент. Ако у хората не биха съществували потребности, тогава не би била и икономията;
- ограничеността на материалните блага. Отстоява се положението, че ако благата биха били в неограничено количество, с което биха могли да задоволят човешките потребности, тогава не би имало и икономия.
3. Възгледи за стойността – школата се придържа към съвестното разбиране за връзката на ценността с полезността на благата. Това положение не е ново. Приносът за австрийската школа е, че опирайки се на предшестващото значение тя го развива като обяснява, че:
- ценността на благата зависи не от полезността изобщо, а от пределната полезност;
- внася нови моменти , обясняващи още от какво зависи пределната полезност.
Според нея зависи от два фактора:
- От степента на потребности на индивида от дадено благо;
- От оскъдността на съответното благо.
Главната идея на теорията за пределната полезност е, че ценността на благото е субективна категории. Съществува само в съзнанието на човека. Това е т.нар. ограничаване на понятието субективна ценност, т.е. ценността, която индивида придава на конкретна вещ. Наред със субективната ценност школата въвежда и обективна ценност. От него се разбира способността на една вещ да се разменя за други блага.
С възгледите за субективната и обективна ценност се съгласува и теорията на образуване на цените. Австрийската школа разглежда пазарната цена като равнодействаща на субективната оценка на продавача и купувача. Субективната оценка на продавача е горната граница, а обективната оценка на продавача е долната.
Учение за производствените блага; Теория на печалбата и лихвата
Австр.школа дава обяснение на производствените разходи като се стреми да съгласува две положения: цената е зависима от пределната полезност на продукта; тя е зависима от производствените разходи. Издига учението за потребителски и производствени блага. Това учение се използва за да се докаже зависимоста на цената от пределните разходи с признаването на решаващата роля на полезноста.
Теория на печалбата и лихвата - според Баверк всички продукти се делят на две групи: настоящи и бъдещи. Настоящите се използват сега, а а бъдещите по-късно. Към настоящите се отнасят предмети за потребление, а към бъдещите - средства за производство на предмети, нуждаещи се от преработка за да се трансформират в предмети за лично потребление. Индвидът цени повече настоящите отколкото бъдещите блага. Има психолологичен закон, който се нарича „закон за недооценяване на бъдещите блага”. Този закон се използва за да се обясни самата печалба и отбелязва че капиталистът купува труд за 10 единици, но то е бъдещо благо, което още трябва да се преработи за да се произведе готов продукт. Печалбата е разлика между по-високата оценка на настоящето благо и по-ниската на бъдещите блага. По същият начин се обяснява и лихвата. Ако някое лице дава пари за наем, то за него те се превръщат в бъдещи блага и той трябва да получи разликата между настоящето и бъдещото благо и тази разлика е лихвата.