Колективното предпочитание, съгласно принципа на мнозинството, трябва да съответствува на предпочитанието на коалиция от членове, чийто брой надхвърля определена граница. Той се определя по формулата1:
Xj - е броят на членовете на коалицията;;
Q - общият брой на членовете в колективния орган за управление;
к - коефициент, чиито стойности се изменят в интервала от 1 до 2.
Изборът на стратегия се извършва с просто мнозинство, когато к - 1 и броят на членовете на коалицията превишава 50 % от всички членове. Направеният избор е с квалифицирано мнозинство, когато к = 4/3 и броят на членовете на коалицията превишава 66,7 % или 2/3 от всички членове. Изборът е с пълно мнозинство, когато к = 2 и броят на членовете на коалицията е 100 %. Изборът чрез мнозинство при определени обстоятелства води до поляризиране на становищата.
Консенсусът се разглежда като форма на общо съгласие. Неговата същност се заключава в колективен избор на приемливо за всички решение. Необходими са обаче редица условия:
·
инициатори,
които да инспирират търсенето на консенсус;
·
участници,
които да изразяват желание за съгласие;
·
зони,
в които да се търси съгласие;
·
приоритети,
които да изразяват предпочитанията;
·
механизми,
по които да се извършва комуникирането между участниците.
Равнището на консенсус се изменя в интервала от 0 % до 100 %. Висок консенсус съществува в границите от 60 % до 100 %, умерен консенсус -от 30 % до 59 % и нисък консенсус - от 0 % до 29 %. Избира се стратегическата алтернатива, за която има най-висок консенсус. Разгледаната процедура позволява да се вземат под внимание Всички оценки и да се избере консенсусна стратегия, която получава подкрепата на Всички участници.
Таблица
Стратегически алтернативи
|
Равнище на консенсус
|
Ранг
|
А1
|
С1
|
R1
|
А2
|
С2
|
R2
|
...
|
...
|
...
|
Ат
|
Ст
|
Rm
|
При стратегическия избор се използуват различни критерии, които представляват някаква мярка, мерило или стандарт. Качествените критерии посочват отделни важни атрибути и отразяват субективните предпочитания на мениджърите. Количествените критерии показват обективните характеристики на отделните алтернативи. В стратегическия мениджмънт по-често се използуват натурални, стойностни, времеви и синтетични критерии. Натуралните критерии посочват количеството на произведената продукция, продадената стока, натрупаните запаси и др. Стойностните критерии показват размера на продажбите, печалбите, разходите, дивидентите, данъците и др. Времевите критерии очертават хоризонта и сроковете за изпълнение на набелязаните задачи. Относителните критерии характеризират темповете на развитие на организацията. В сложни ситуации се налага извършването на многокритериален избор на стратегия. Неговата технология включва:
·
идентифициране
на стратегическите алтернативи;
·
избиране
на представителни критерии;
·
определяне
на важността на избраните критерии;
·
оценяване
на полезността на всяка алтернатива по отделните критерии;
·
изчисляване
на претеглена оценка на полезността на всяка алтер-натива;
·
подреждане
на стратегическите алтернативи съобразно техния приоритет;
·
избиране
на най-подходящата стратегия за организацията.
Таблица
Стратегическа алтернатива
|
Оценка по критерия j
|
Претеглена оценка Vi
|
Ранг Ri
|
|||
C1
|
С2
|
...Cj...
|
Сn
|
|||
А1
|
a11
|
a12
|
... a1j ...
|
a1n
|
V1
|
R1
|
А2
|
a21
|
a22
|
... a2j...
|
a2n
|
V2
|
R2
|
...
|
...
|
...
|
...
|
...
|
...
|
...
|
Аi
|
ai1
|
ai2
|
... aij...
|
ain
|
Vi
|
Ri
|
...
|
...
|
...
|
...
|
...
|
...
|
...
|
Aт
|
am1
|
am2
|
... amj...
|
amn
|
Vm
|
Rm
|
Тегловен коефициент на критерия j
|
T1
|
T2
|
...Tj...
|
Tn
|
||
Изборът на стратегия се извършва по максималната стойност на претеглената оценка Vi.
Стратегическият избор на стратегия способствува за постигането на набелязаните дългосрочни цели. Той се извършва най-често в условията на неопределеност или риск. Неопределеността се обуславя от различните състояния на обкръжаващата среда. Тя възниква поради недостатъчната информация за пазарното търсене и предлагане, за действията на конкурентите, за поведението на клиентите и др. Стратегическият избор включва следните основни дейности:
·
определяне
на стратегическите алтернативи;
·
предвиждане
на бъдещите ситуации;
·
оценяване
на предполагаемата полезност;
·
определяне
на правилата за стратегически избор;
·
избиране
на подходящата стратегия.
Таблица
Стратегическа алтернатива
i
|
Бъдеща ситуация j
|
Стратегически избор
|
|||
S1
|
S2
|
... Sj...
|
Sn
|
||
AS1
|
z11
|
z11
|
... z1j...
|
z1n
|
|
AS2
|
z21
|
z11
|
... z2j...
|
z2n
|
|
...
|
...
|
...
|
...
|
...
|
|
ASi
|
zi1
|
z11
|
... zij...
|
zin
|
|
...
|
...
|
...
|
...
|
...
|
|
ASm
|
zm1
|
zm2
|
...zmj...
|
zmn
|
|
При избора на стратегия в условията на неопределеност могат да се използуват следните критерии:
Критерий "максимин"
U е полезността на стратегията AS;
zij - оценката на полезността на стратегическата алтернатива ASi в ситуацията Sj;
т - броят на стратегическите алтернативи ASi=1..m;
п - броят на бъдещите ситуации Sj, j = 1..n
Критерият „максимин" се основава на предположението, че мениджърите ще действуват предпазливо и ще изберат стратегия, която гарантира максимална изгода в най-неподходящата ситуация. В таблицата първо се идентифицират най-ниските значения на полезността на всяка алтернатива и след това от тях се избира максималната стойност. По този начин мениджърите поставят приемлива долна граница на очакваната полезност. Критерият „максимин" е песимистичен по своята същност, тъй като при него се предполага, че ще се случи най-лошото нещо. В същото време той позволява на мениджърите да се застраховат срещу най-неблагоприятните събития в обкръжаващата среда. По този критерий се избира консервативна стратегия на организацията.
Критерий "максимакс"
Критерий на Хурвиц
Критерий на Лаплас
Критерий на Севидж
Процесите на развитие на стопанските организации се съпровождат от стратегически риск. Той е свързан с появата на бъдещи ситуации и събития, чието настъпване може да се оцени с някаква степен на вероятност. Необходимата информация за извършването на стратегически избор в условията на риск се съдържа в табл.
Таблица
Стратегическа алтернатива
i
|
Бъдеща ситуация j
|
Стратегически избор
|
|||
S1
|
S2
|
... Sj...
|
Sn
|
||
AS1
|
z11
|
z11
|
... z1j...
|
z1n
|
|
AS2
|
z21
|
z11
|
... z2j...
|
z2n
|
|
...
|
...
|
...
|
...
|
...
|
|
ASi
|
zi1
|
z11
|
... zij...
|
zin
|
|
...
|
...
|
...
|
...
|
...
|
|
ASm
|
zm1
|
zm2
|
...zmj...
|
zmn
|
|
Р1
|
Р2
|
...Р1...
|
Рп
|
||
Вероятност за възникване Р
|
|||||
При избора на стратегия л условията на риск могат да се използуват следните критерии2:
Критерий ЕMV
Pi е вероятността за възникване на ситуацията Sj,
Vij - очакваните доходи от алтернативната стратегия ASi, в ситуацията Sj.
Критерият EMV (Expected Monetary Value) дава възможност да се отчете очакваната доходност. Вероятността за появата на определена ситуация служи за претегляне на предполагаемата полезност. По критерия EMV се избира стратегия, която осигурява максимален паричен доход на компанията.
Критерий EOL
Lij са очакваните загуби от алтернативната стратегия ASi , в бъдещата ситуация Sj.
Критерият EOL (Expected Opportunity Loss) позволява да се вземат под внимание възможните загуби през бъдещите периоди. Вероятността от възникването на определена ситуация се използува за претегляне на потенциалните загуби от прилагането на съответната алтернатива. По критерия EOL се избира стратегия, която минимизира очакваните щети за компанията.
Всеки от разгледаните критерии позволява да се вземат под внимание различните предпочитания на стратегическите мениджъри.
