1. Предпоставки за развитие на европейската икономическа интеграция
Развитието на интеграционните процеси в Европа се основава на европейската идея и търсенето на форми за очертаване на идентич¬ността и единството на държавите от континента. Идеята за обединена Европа възниква през XIX век и се свързва с преодоляването на националистичните настроения и икономическите противоречия м/у отделиите държави. Важно място в това отношение заема виждането за културната идентичност на Европа в останалия свят, която да бъде фактор за икономическото и политическото обединение на държа¬вите. В тази насока разрастването на паневропейското движение м/у двете световни войни се свързва с търсенето на общ подход при решаването на краткосрочни икономически проблеми, военностратегически сътрудничества и федералистки планове.
След Втората световна война идеята за обединена Европа се свързва с изграждането на м/ународни организации, които да преодолеят наслоените различия м/у отделните държави и да създадат механизми за политически диалог. Наред с това се поставя въпросът за степента на правомощия на тези организации, като се оформят две концепции за функционирането им:
*м/управителствени организации с малък секретариат, даващи възможност за открито поставяне на въпроси от представители на правителствата;
*наднационални организации с изпълнителни органи, който да подготвят решения, обсъждани от представители на правителствата и приемани с мнозинство.
Търсенето на баланс м/у функциалността и наднационалността е факторът, който повлия в значителна степен върху формирането на първите организации на европейските държави. Основата на икономическото и политическото изграждане на обединена Европа беше поставена посредством организационния подход, а създадените организации могатда се групират като политически, икономически и военни.
-Политическите организации се изграждат в контекста на стиму¬лирането на политическия диалог и утвърждаването на ценностите на демокрацията. Главно място сред тях заема Съветът на Европа, създаден през 1949г. Сега в него членуват 43 държави, а седалището му е в Страсбург. Неговата функция е да следи за спазването на човешките права, утвърждаването на демокрацията и развитието на европейската културна традиция. Той търси средства за борба с проявите на враждебност към чужденците и расизъм, за защита правата на малцинст¬вата, околната среда и др. От началото на 90-те години Съветът на Европа приобщава страните в преход и подкрепя политическите и зако¬нодателните реформи. Приети са Конвенция за правата на човека, Социална харта, Културна конвенция, Рамкова конвенция за правата на малцинствата и др. Функционирането на Съвета на Европа се свързва и с последващото създаване на Парламентарната асамблея.
-Икономическите организации се развиват като резултат от следвоенното възстановяване на Европа и първите опити за иконо¬мическа интеграция.
*Икономическата комисия за Европа (ИКЕ) е регионална организация на ООН, сьздадена да обедини усилията на западните и из¬точните държави за общ подход при подготвянето на оценки за икономическото развитие на континента и на отделните държави. В ежегодно публикувания доклад се предлагат и сравнителни ана¬лизи прогнозни виждания за тенденциите в развитието на евро¬пейската икономика.
*Икономическият съюз Бенелюкс е основан през 1944г. от Белгия, Нидерландия и Люксембург с цел изграждане на митнически, а впоследствие и на икономически съюз. Значението на организа¬цията се изразява главно в натрупването на опит при създаването и функционирането на тези форми на икономическа интеграция, които са използвани при изграждането на Европейската общност.
*Организацията за Европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС) е създадена през 1948г. с първоначалната идея да админист¬рира помощта по плана "Маршал”. Впоследствие тя инициира формирането на Европейския платежен съюз- за преодоляване на ва¬лутни дефицити и създаване на кредитни облекчения. Наред стова ОЕИС се насочва към либерализация на търговията и координиране на националните политики. Като правило организацията работи според принципа на м/управителствено сътрудничество- с малък секретариат, поради което не допринася за развитието на икономическата интеграция.
През 1961г. организацията се преименува в Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), след като към нея се присъединяват индустриални държави от целия свят- Западна Европа, Северна Америка (САЩ, Канада,, Мексико), Австралия и Нова Зеландия, Япония и Република Корея.
-Военните организации, създаващи механизмите за сътрудни¬чество в областта на отбраната, са Организацията на Североатлантическия договор (НАТО) и Западноевропейският съюз (ЗЕС).
*НАТО е военнополитическа организация, която разполага със структури за колективна сигурност и действия в ооластта отбраната. След изграждането на ЕС се развиват допълнителни механизми за сът-рудничество на НАТО със ЗЕС. Наред с това възникват и нови форми за политическо и военно сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа, главно програмата Партньорство за мир.
*ЗЕС е създаден с договора от Брюксел от 1954г. за укрепване на мира и сигурността на страните от ЕС. С Договорите от Маастрихг и Амстердам той се разви като част от институционалната структура на Съюза.
2. От европейската икономическа общност към ЕС
Развитието на европейската икономическа интеграция има за начало предложението на френския външен министър Робер Шуман, който в речта си от 9 май 1950г. лансира идеята на Моне за изграждане на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Предложената идеята е реализирана с подписването в Париж на Договор през 1951г., който създава общ пазар за въглища, стомана и старо желязо и регулира рационалното използване на ресурсите.
През 1957 г. Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург подписват Римския договор, с който се създава Европейската икономическа общност (ЕИО). Тя се насочва към изграждане на общ пазар, свободно движение на стоки, услуги; капитали и работна сила, базирано на митнически съюз. Съще¬временно е подписан и Договорът за създаването на Европейската общност за атомна енергия (Евратом).
Като отговор на ЕИО през 1960г. по инициатива на Великобри¬тания е основана Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Тя включва другите европейски държави и създава зона за свободна търговия, като развива договорни отношения с ЕИО, из¬граждайки впоследствие Европейското икономическо пространство.
През 1973г. се осъществява първото разширяване на Общността с присъединяването на Великобритания, Дания и Ирландия. То задълбочава интеграционните процеси и в областта
на регионалната, социалната политика и околната среда. Въпреки че подписва договор за присъединяване, Норвегия не се включва поради отрицателни резултати на последвалия референдум.
Интеграционните процеси се задълбочават със стартирането на Европейската валутна система през 1979г. С нея се стабилизират валутно- финансовите отношения и валутният курс, което подкрепя продължаването на политиките в икономическото пространство.
Вгпорото разширяване на Общностга се осъществява с присьединяването наГърция през 1981г. и Испания и Португалия през 1986г. С него се стимулира прилагането на структурните политики за преодоляване на небалансираността м/у регионите и страните в ЕИО.
Интеграционните процеси се съпровождат с развитието на вън¬шните отношения на ЕИО с държавите от Африка, Карибите и Тихия океан (АКТ). Подписват се договори за асоцииране, които свърз¬ват Общността с тези страни посредством четири конвенции "Ломе"- през 1975г. (46 държави), 1979г. (58 държавй), 1984г. (66 държави) и 1989г. (71 държави).
През 1986г. е подписан Единният европейски акт, който допълва Римския договор и потвърждава основните цели на Европейската ин¬теграция, изразени в докладите на председателя на Комисияга Жак Делор ("ДелорІ”- за изграждане на Единен пазар от 1993г. и "ДелорІІ”- за създаване на Европейска валутна система, основаваща се на единна парична единица). С присъединяването ЕОВС и Евратом кьм ЕИО се създават Европейските общности (ЕО).
Настъпилите политически промени от началото на 90-те г. на миналия век обуславят необходимостта от преход към изграждането на нова политическа структура в Европа. За засилване интеграционните процеси на континента ЕС подписва спора¬зумения за асоцииране със страните от Централна и Източна Европа (вкл. България) и балтийските държави, подкрепени с разширено финансиране от програмата Фар. Те се основават на чл.310 от Договора и са насочени към:
*политически диалог;
*свободна търговия и свобода на движение;
*Икономическо сътрудничество;
*финансово сътрудничество;
*културно сътрудничество.
През 1992г. В Маастрихт е подписан Договорът за създаването на ЕС (ЕС), с който икономическата интеграция да се допълни с нови общи политики- европейско гражданство, обща политика в областта на външните отношения, сигурността и вътрешните работи. През 1997 г. в Амстердам е подписан "консолидирания” договор, с който се адаптират и засилват общите политики на ЕС, особено във връзка със сътрудничеството в правосъдието, свободното движение на хора, външната политика и общественото здраве. Комисията представя "План 2000" за засилване политиките на Съюза.
През 1995г. с присъединяването на Австрия, Швеция и Фин¬ландия се осъществява третото разширяване. Въпреки подписания договор, Норвегия отново отхвърля членството след референдум. Петнадесетте държави от ЕС вече са изправени пред две големи предизвикателства:
*подготовка и осъществяване на четвърто разширяване- на изток. На Европейския съвет в Копенхаген (1993г.) се приема, че страните от Централна и Източна Европа мо¬гат да се присъединят към Съюза, "когато са готови да поемат задълженията на членството, отговаряйки на икономическите и политическите условия";
*въвеждане на новата валутна сисгема (ЕВСІІ) от 1.01.1999г., влизане в обръщение на общата парична еди¬ница евро (банкноти и монети), засилване на конверген¬цията м/у страните- членки и създаване на условия за растеж, генериращ работни места.
През 2001г. е подписан Договорът от Ница за реформата в институциите на Съюза с оглед бъдещото разширяване. Той влиза в сила от 1.02.2003г. и консолидира Договора за ЕО и Договора за ЕС.
На 16 април 2003г. в Атина е парафиран Договорът за при¬съединяването на десет нови страни, с което да се осъществи четвъртото разширяване на съюза. (Полша, Чехия, Словакия, Словения, Литва; Латвия, Естония, Малта, Кипър, Унгария).
